Разпространението на многоженството в Таджикистан в последните години се свързва както с увеличеното влияние на религията в обществото, така и с масовото заминаване в чужбина на мнозина, предимно млади мъже, които търсят поминък. Бедността в страната е голяма, а работа се намира трудно, пише Deutsche Welle.
По данни на Института за изследване на Централна Азия, около 70 процента от семействата в Таджикистан живеят от парите, изпращани от чужбина. Таджикските граждани, които са заминали на гурбет зад граница, са почти един милион, а повечето от тях са млади мъже.
Това е една от причините много таджикски жени, останали без съпрузи, да поддържат правото на местните мъже на многоженство, виждайки в това единствената възможност да осигурят материално себе си и децата си. Браковете с няколко жени са особено разпространени сред мъжете с високи и средни доходи.
Държавата официално не признава многоженството и заплашва нарушителите с глоби, но обичайно си затваря очите. Шериатът позволява на мюсюлманите да имат по няколко жени, съюзът с които не се регистрира официално, но получава благословия по линия на ислямското право.
Защо жените се съгласяват да станат втора или трета съпруга?
"Жените са готови на брак със статута на втора, трета или четвърта жена, за да уредят личния си живот. Но има и материален аспект - за много жени без образование единственият начин да си осигурят издръжка е да се обвържат с мъж", казва пред ДВ правозащитничката Фируза Мирзоева.
Тя дава примери с по-отдалечените региони на Таджикистан, където "момичетата от детство ги готвят за бъдещата им женитба, поради което на образованието се гледа като нещо излишно". Мнението на Мирзоева е, че многожеството предоставя на жените "сигурност", тъй като им дава определен статут в обществото и ги защитава от "социалните претенции".
"Обществото се отнася негативно към неомъжените и разведените жени, които смята за "стари моми". Дори жената да е постигнала успех и независимост, обществото не я одобрява", подчертава правозащтничката.
От нещастния брак до успешния бизнес
Амина е родена в провинцията, но отдавна се е преместила с родителите си в столицата Душанбе. Както разказва пред ДВ младата жена - родителите ѝ я омъжили веднага щом завършила девети клас.
"Те ми избраха мъжа, аз даже не знаех как изглежда, само знаех, че е по-голям от мен с две години", разказва Амина. Заживели в дома на родителите му, прекарали два месеца заедно, след което той заминал на гурбет в Русия.
"Първо си идваше от време на време, след което спря. Разбрах, че се е оженил повторно и вече живее с новото си семейство. Тогава взех решението да го напусна - щом ние с децата не сме му нужни. Реших, че и той не ми е нужен", споделя Амина. Родителите на съпруга ѝ отказали да ѝ дадат трите деца, понеже тя не разполагала с достатъчно средства. Но майката и до днес ги посещава редовно.
Тъй като не искала да живее в бедност и самота, Амина се съгласила да стане трета жена на 46-годишен мъж, който "много се грижел за нея и ѝ помогнал да си стъпи на краката". Той ѝ купил жилище и кола, а ѝ помогнал и да започне собствен бизнес - сега има и козметичен салон, и магазин за дрехи. Амина споделя, че няма нужда от нищо повече, а грижите на втория ѝ мъж я изпълват с щастие.
Манижа се омъжила на 19 години, но след четири месеца се развела заради конфликти със свекървата. Оттам нататък можела да стане само нечия втора жена, казва тя пред ДВ - обществото не допуска друго. Когато започнали да ѝ предлагат да стане втора или трета жена срещу осигурена издръжка, тя отначало отказвала, но по финансови причини и поради липсата на жилище започнала да се замисля върху предложенията. В крайна сметка станала втора жена на един местен чиновник. "Той за щастие е млад - само на 27 години е", отбелязва тя.
Новият съпруг прекарва три от дните в седмицата с Манижа, а през останалото време се намира в дома си с първата си жена и двете им деца. Както казва Манижа - първата съпруга знае за втория брак и няма възражения.
29-годишната Ситора пък така и не е успяла да се омъжи до тази възраст, на която смята, че вече няма шансове да стане първа жена. Тя отдавна си мечтае за добър живот, за деца и семейство. "Готова съм да стане втора, трета или четвърта жена - щом това ще ми помогне да избегна самотата и ще даде финансова стабилност на бъдещите ми деца."
За непървите жени не всичко е розово
Статутът на втора или трета жена обаче носи със себе си ограничения на правата и социална неопределеност. Без официална регистрация на брака тези жени са "лишени от юридическа защита и нямат имуществени права", отбелязва Фируза Мирзоева. Тя допълва и, че многоженството носи значителни рискове за жените, ако мъжът ги напусне или умре, защото в такъв случай няма кой да се грижи за тях или за техните деца. "Цяло поколение деца, родени в такива бракове, се сблъсква с надменно отношение от страна на обществото."
Според Мирзоева таджикските власти са принудени да си затварят очите за многоженството от опасенията, че сериозните опити за промяна на ситуацията могат да доведат много жени до просяшка тояга. Ако пък се предприемат сериозни опити за промяна, огромен брой жени ще се окажат под границата на бедността, в резултат от което някои принудително ще се заемат с проституция. Дори част от тях да печели от това достатъчно пари за независимо съществуване, обществото няма да ги приеме, смята правозащитничката.
По данни на Института за изследване на Централна Азия, около 70 процента от семействата в Таджикистан живеят от парите, изпращани от чужбина. Таджикските граждани, които са заминали на гурбет зад граница, са почти един милион, а повечето от тях са млади мъже.
Това е една от причините много таджикски жени, останали без съпрузи, да поддържат правото на местните мъже на многоженство, виждайки в това единствената възможност да осигурят материално себе си и децата си. Браковете с няколко жени са особено разпространени сред мъжете с високи и средни доходи.
Държавата официално не признава многоженството и заплашва нарушителите с глоби, но обичайно си затваря очите. Шериатът позволява на мюсюлманите да имат по няколко жени, съюзът с които не се регистрира официално, но получава благословия по линия на ислямското право.
Защо жените се съгласяват да станат втора или трета съпруга?
"Жените са готови на брак със статута на втора, трета или четвърта жена, за да уредят личния си живот. Но има и материален аспект - за много жени без образование единственият начин да си осигурят издръжка е да се обвържат с мъж", казва пред ДВ правозащитничката Фируза Мирзоева.
Тя дава примери с по-отдалечените региони на Таджикистан, където "момичетата от детство ги готвят за бъдещата им женитба, поради което на образованието се гледа като нещо излишно". Мнението на Мирзоева е, че многожеството предоставя на жените "сигурност", тъй като им дава определен статут в обществото и ги защитава от "социалните претенции".
"Обществото се отнася негативно към неомъжените и разведените жени, които смята за "стари моми". Дори жената да е постигнала успех и независимост, обществото не я одобрява", подчертава правозащтничката.
От нещастния брак до успешния бизнес
Амина е родена в провинцията, но отдавна се е преместила с родителите си в столицата Душанбе. Както разказва пред ДВ младата жена - родителите ѝ я омъжили веднага щом завършила девети клас.
"Те ми избраха мъжа, аз даже не знаех как изглежда, само знаех, че е по-голям от мен с две години", разказва Амина. Заживели в дома на родителите му, прекарали два месеца заедно, след което той заминал на гурбет в Русия.
"Първо си идваше от време на време, след което спря. Разбрах, че се е оженил повторно и вече живее с новото си семейство. Тогава взех решението да го напусна - щом ние с децата не сме му нужни. Реших, че и той не ми е нужен", споделя Амина. Родителите на съпруга ѝ отказали да ѝ дадат трите деца, понеже тя не разполагала с достатъчно средства. Но майката и до днес ги посещава редовно.
Тъй като не искала да живее в бедност и самота, Амина се съгласила да стане трета жена на 46-годишен мъж, който "много се грижел за нея и ѝ помогнал да си стъпи на краката". Той ѝ купил жилище и кола, а ѝ помогнал и да започне собствен бизнес - сега има и козметичен салон, и магазин за дрехи. Амина споделя, че няма нужда от нищо повече, а грижите на втория ѝ мъж я изпълват с щастие.
Манижа се омъжила на 19 години, но след четири месеца се развела заради конфликти със свекървата. Оттам нататък можела да стане само нечия втора жена, казва тя пред ДВ - обществото не допуска друго. Когато започнали да ѝ предлагат да стане втора или трета жена срещу осигурена издръжка, тя отначало отказвала, но по финансови причини и поради липсата на жилище започнала да се замисля върху предложенията. В крайна сметка станала втора жена на един местен чиновник. "Той за щастие е млад - само на 27 години е", отбелязва тя.
Новият съпруг прекарва три от дните в седмицата с Манижа, а през останалото време се намира в дома си с първата си жена и двете им деца. Както казва Манижа - първата съпруга знае за втория брак и няма възражения.
29-годишната Ситора пък така и не е успяла да се омъжи до тази възраст, на която смята, че вече няма шансове да стане първа жена. Тя отдавна си мечтае за добър живот, за деца и семейство. "Готова съм да стане втора, трета или четвърта жена - щом това ще ми помогне да избегна самотата и ще даде финансова стабилност на бъдещите ми деца."
За непървите жени не всичко е розово
Статутът на втора или трета жена обаче носи със себе си ограничения на правата и социална неопределеност. Без официална регистрация на брака тези жени са "лишени от юридическа защита и нямат имуществени права", отбелязва Фируза Мирзоева. Тя допълва и, че многоженството носи значителни рискове за жените, ако мъжът ги напусне или умре, защото в такъв случай няма кой да се грижи за тях или за техните деца. "Цяло поколение деца, родени в такива бракове, се сблъсква с надменно отношение от страна на обществото."
Според Мирзоева таджикските власти са принудени да си затварят очите за многоженството от опасенията, че сериозните опити за промяна на ситуацията могат да доведат много жени до просяшка тояга. Ако пък се предприемат сериозни опити за промяна, огромен брой жени ще се окажат под границата на бедността, в резултат от което някои принудително ще се заемат с проституция. Дори част от тях да печели от това достатъчно пари за независимо съществуване, обществото няма да ги приеме, смята правозащитничката.
