/ БГНЕС

Санторини се образува от вулкана Тера преди 3600 години. Сега се развива една относително не много силна сеизмична активност. Максималният магнитуд е 5,2 в район непосредствено до Санторини в посока остров Аморгос. В пространство от около 30-40 километра Институтът по геодинамика в Атина засича вече над 7000 микроземетресения, това заяви пред „24 часапроф. Емил Ботев от департамент "Сеизмология" на Националния институт по геофизика, геодезия и география – БАН.

Голямата активизация започна рано сутринта на 3 февруари с магнитуд 4. От 3 февруари досега средно по 100 земетресения със сила 4 стават на денонощие. С магнитуд над 5 има само четири труса, те вече се усещат от хората като плашещи.

По думите на експерта земетресенията са с дълбочина до 10 километра с малки изключения.

„Това са плитки земетресения, които не могат да се свържат с дълбочинните източници на средата, която подготвя мощно изригване на вулкан. Изводът и на сеизмолози, и на вулканолози е, че не е вероятно сега да се прояви вулканска дейност на това местоположение. Тези острови са формирани именно чрез вулканска дейност“, каза проф. Ботев.

БГНЕС

Трусът с магнитуд 5,2 е усетен в Измир, който е на около 240 километра, както и в Атина - на около 210 километра от епицентъра. „Така че сеизмичният процес има по-широк отзвук, макар там да се усеща от трета степен, относително слабо. Мисълта обаче напомня за по-силни и катастрофални трусове - като тези в Турция само преди 2 години, в които загинаха 60 000 души. Хората правят асоциации. Обстановката е неприятна като цяло, но сценарият, че сегашната сеизмична активност е предизвестие за катастрофално вулканично действие, е много малко вероятен“, допълни той.

По думите му такава активност с едновременно реализиране на едни и същи по сила максимални земетресения в рамките на няколко дни в сеизмологията се нарича рой. Това не са класическите земетресения с едно основно и евентуална афтършокова поредица - класиката за континенталните земетресения. Континенталната земна кора е по-различна по състав от океанската. Този рой не може да се сравнява с тези на територията на България например. Миналата година имахме един рой с много по-слаби максимални земетресения със сила от 3-3,5 - бяха стотина, продължи месец и половина в района на Крупник, каза още сеизмологът.

БГНЕС

БГНЕС

Проф. Емил Ботев уточни, че най-силните земетресения у нас са в Югозападна България.

„През 1904 г. там става земетресение с магнитуд 7,8. През 90-те години имахме една по-силна серия в Рила, продължи близо 6 месеца, с максимални трусове 4-4,2. Ако правим аналогия на санторинските с нашите земетресения, може да продължи и една година. В никакъв случай обаче не с тази висока честота, каквато е в момента. Активност, в която хората всеки ден могат да усещат земетресения, може да продължи най-малко половин година. Енергията на умерените земетресения с магнитуд 5 е 30 пъти по-малка от тази на магнитуд 6. Силните земетресения гарантират цунами и сериозни инфраструктурни пропадания. Риск за човешкия живот настъпва при магнитуд 6 и по-голям. Досегашното развитие на такива роеве на континента, които са относително добре изследвани, показва , че не следват силни земетресения“, успокои проф. Ботев.

Връзка с нас не може да има. Нямаме нищо общо с тези разломи. Няма и дълбоки земетресения. На нашата територия може да се търси връзка с Егейската плоча само в нейния северен край, където е северноегейският ров - продължение на мраморноморския, който пък отива в Истанбул и оттам в т.нар. северноанадолски разломен линиамент, където регулярно стават земетресения с магнитуд дори към 8. Това обаче съвсем не е свързано с тази активност в момента, която е 500-600 километра на юг, уточни експертът.

Според него у нас ситуацията е повече от спокойна, „което е малко плашещо за бъдещите времена“.

„Мерим отмествания на отделните блокове от земната кора като Рилския, Родопския, Перенския, Тракийската низина. Когато между тези отделни релефни единици има различни скорости на движение, и то големи по амплитуда, може да говорим за натрупване на напрежение между тях и евентуално подготовка на земетресение. Измерванията, които правим, показват, че движенията в момента са 2-3 милиметра максимум и няма големи различия между отделните блокове, които да водят до натрупване на напрежение. Едва ли в скоро време ще се случи катастрофално земетресение поне по данните, които имаме в момента. Те могат да се изменят относително бързо, но пак ще трябва период от година или няколко години. Секундната стрелка на геологическия часовник е съвсем различна. Тя се нуждае от години, за да се натрупат някакви напрежения, водещи до по-сериозни земетръсни прояви“, каза професорът.

БГНЕС

БГНЕС

Той обясни и за опасността от свлачища на Санторини. Островът представлява остатъчна калдера от най-големия вулкан в историята на човечеството. Върху калдерата са построени селищата. Подковата, каквато представлява Санторини, е изключително стръмна, затова въпреки че трусовете не се усещат много силно, треперенето на земята може да провокира свлачищни процеса, затова е опасно, посочи проф. Ботев.

По думите прогноза за земетресения, каквато се прави за времето, не може да се направи: „Може да говорим, че в рамките на плюс/минус седмица или няколко дни очакваме развитие на процес, тъй като наблюдаваме аномалии от натрупано напрежение. Но да се каже колко точно напрежение е натрупано и точно кога ще стане това, в скоро време няма да стане“.

„По-силните земетресения стават на по-голяма дълбочина - такова с магнитуд 7 се подготвя на няколкостотин километра. Там не може да слезем, не може да провеждаме експерименти. Те са косвени. Има неточности в изчисленията на моделите и не се получава коректно решение, за да се оповести категорично: Напускайте. Слава богу, не се наблюдават такива геофизични аномалии, за да очакваме катастрофа за територията на страната. А в съседство става бързо затихването на сеизмичната енергия, особено когато земетресенията са близки до повърхността“, каза още проф. Емил Ботев от департамент "Сеизмология" на Националния институт по геофизика, геодезия и география – БАН.

Николай Василковски, Нова тв

Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня

24 часа