/ БГНЕС
От средата на юли Москва е сцена на масови протести, призоваващи за честни избори. Това са най-значимите руски демонстрации след завръщането на Владимир Путин в Кремъл през 2012 година, пише АФП.

Последни три седмици се оказаха бурни за Русия.

На 17 юли руските власти не разрешиха на 57 кандидати от опозицията да участват в изборите за местния парламент в Москва през септември. Популярните кандидати включват съюзници на главния опонент на Путин Алексей Навални и почти всички независими опозиционни дейци. Властите обясняват това с технически причини, включително липса на легитимни подписи на граждани под кандидатурите им.

20 години Путин на власт

На 20 юли около 20 000 души се събраха на площад в Москва, за да поискат свободни и справедливи местни избори на разрешен от властите митинг. Протестиращите включват опозиционни лидери, включително Навални и обикновени московчани, на фона на нарастващото обществено недоволство от спадащия жизнен стандарт и безконтролната корупция.
Навални заплаши с още по-голям митинг на 27 юли в близост до кметството, ако властите не регистрират кандидатите на опозицията. По-късно бе арестуван.

Навални насрочи поредния митинг като го обяви в Туитър: „Кремъл мисли, че ще забравим, ще се уплашим и няма да излезем (да протестираме)“.
На следващия ден Навални каза във видеоклип в профила си в Instagram, че е задържан, докато напуска дома си в Москва. Той е осъден на 30 дни затвор за свикване на масов протест.

Русия замрази активите на антикорупционната група на опозиционера Навални

На 23 юли дисквалифицираните политици се срещнаха с шефа на избирателната комисия в страната Ела Памфилова, която признава, че ситуацията е "несправедлива". Тя обещава поредната проверка на документите, но не преди следващата седмица.

На 27 юли близо 1400 души са арестувани по време на втория митинг в Москва, този път неразрешен от властите и разпръснат от полицията. .
OVD Info, която следи протестите, казва, че това е най-големият брой арести от 2012 г., когато десетки хиляди протестираха срещу завръщането на Путин в президентството след четири години като министър-председател.

БГНЕС

На 28 юли Навални е откаран от затвора в болница, след като според властите страда от ​​"тежка алергична реакция". Навални, който бързо е върнат обратно в затвора, казва, че може би е бил "отровен". Лекарите в руската държавна болница казват, че „токсични вещества не са открити“ в пробите на Навални.

На 30 юли руските следователи започнаха разследване за „масови размирици“ след митинга на 27 юли, престъпление, наказуемо с до 15 години затвор. Във връзка със следствието бяха арестувани няколко души, петима от които бяха оставени в предварителен арест на 2 август. Руските съдилища също постановиха временно задържане за 88 души и глобиха още 332 души за участие в митинга на 27 юли.

Започнаха и три следствия за насилие срещу полицията, престъпление, наказуемо с до пет години затвор.

Около 1000 души са арестувани след неразрешена от властите демонстрация на 3 август.

Русия обвини посолството на САЩ в Москва за намеса във вътрешните ѝ работи

Съдебните органи започват проучване за предполагаемо пране на пари от фондацията на Навални за борба с корупцията (ФБК), която разследва начина на живот на приближените на от Кремъл. На 8 август замразиха сметките на фондацията и помощниците на Навални.

Същият ден Русия извика германски дипломат за да се оплаче, че германски телевизионен канал излъчва „директни призиви за протест“ в социалните медии. На 9 август американски дипломат също е повикан заради „намеса“ в полза на опозицията.

Протест на руската опозиция в Москва (СНИМКИ/ВИДЕО)

На 10 август разрешеният от властите митинг привлича почти 50 000 души, според обществена група. Десетки са арестувани, тъй като няколкостотин протестиращи се отправят на шествие към сградата на президентската администрация.
БГНЕС