И в Румъния е като в България: лекари драматично не достигат. Младите се насочват към големите градове или към чужбина, а лекарите, които остават в провинцията, често работят далеч над пенсионна възраст, пише Deutsche Welle.
Хората в Ганджова, в южната част на Румъния, не знаят какво биха правили без д-р Флореа Чупиту и дали изобщо биха могли да получат медицинска помощ. Лекарката е вече на 70 години, но продължава да бъде отдадена на професията си. Въпреки напредналата си възраст тя се грижи за около 2000 пациенти от пет села, разказва германската обществена медия АРД.
Д-р Чупиту не мисли да спира - помага на хората, защото се чувства отговорна за тях. "Тук има много болни хора. В града отиваш на работа в 8:00 сутринта и в 13:00 вече приключваш. В провинцията трябва да се съобразяваш с пациентите. А те имат нужда от помощ", споделя лекарката пред германската медия.
Ганджова е малко населено място, на около 40 километра от българската граница. Тъй като мнозина в района нямат собствен автомобил, д-р Чупиту ги навестява по домовете. Това е важно особено за ромската общност.
"Госпожа лекарката е много важна за нас"
Сред пациентите на д-р Чупиту е и възрастна жена. "Госпожа лекарката е много важна за нас", казва пред АРД дъщерята на пациентката. "Когато и да я повикаме, тя веднага се отзовава. Благодарение на нея са добре и децата ни - здрави са и получават необходимите грижи. Майка ми е отгледала осем деца с помощта на госпожа лекарката."
Местните хора обичат лекарката и имат нужда от нея. Но когато д-р Чупиту навърши 75 и наистина вече ще трябва да се пенсионира, районът вероятно ще остане без медицинско обслужване.
Вече в около 180 румънски населени места случаят е точно такъв, посочва АРД. Само свободните места за лични лекари са повече от 1500, изчисляват от Румънската лекарска камара. А 50 на сто от все още активните лични лекари са на възраст над 60 години и се намират непосредствено пред пенсия.
Драматичен недостиг на лекари
Ситуацията в Ганджова е типична за селските райони на Румъния. За разлика от университетските градове или столицата Букурещ, където често лекарите са дори повече от необходимото, в провинцията няма кой да лекува нуждаещите се. А много от младите лекари избират да се насочат към чужбина - тенденция, която се наблюдава и в много други балкански страни, пише АРД.
По данни на румънското Министерство на здравеопазването междувременно не достигат над 30 000 медицински кадри. В селските райони няма кадри за дежурните кабинети, липсват и интензивни отделения, както и възможности за оказване на спешна помощ.
40 процента от лекарите искат да заминат в чужбина
Проучване от август 2025 година разкри, че към 40 процента от медицинските специалисти обмислят да заминат в чужбина. Предпочитаните страни са Швейцария, Германия, Италия и Франция, а причините за миграцията от години са едни и същи. В чужбина заплащането е по-високо, шансовете за кариерно израстване са по-добри, а медицинската техника е по-модерна.
Докато в самата Румъния отдавна цари криза: хигиенните условия в редица болници са смятани за проблематични, много от сградите са порутени, а към това се добавят дефектни медицински уреди и хронично преуморени служители.
Възможен ли е обрат?
Андрей Бачиу иска да промени сегашната ситуация. Работил е като сърдечен хирург във Франция, а сега е депутат от Националлибералната партия. Днес той се бори да осигури заплащане за всички дежурства, тъй като в момента младите лекари често ги поемат безплатно, разказва АРД.
Достъпът до иновации и до модерна медицинска техника също трябва да се подобри. "В крайна сметка всеки би искал да работи на място, което изглежда добре, модерно е и дава достъп до най-новите технологии. Това важи и за лекарите", цитира думите му германската медия.
Заради масовото заминаване на медици новият румънски премиер Илие Боложан предложи младите лекари да бъдат задължени няколко години след завършването да работят в родината си - както е в Албания. Но предложението остана без последствия.
Д-р Чупиту иска да работи до 75
В Ганджова д-р Чупиту се е върнала от посещенията в кабинета си, но работният ѝ ден не е приключил. Още няколко пациенти я чакат пред вратата. През седмицата лекарката буквално живее в кабинета си - там се храни, а спи в съседно помещение. Условия, които много млади лекари не биха приели, отбелязва АРД.
Д-р Чупиту обаче не се отказва. "През цялото време трябва да учиш, защото на пазара постоянно излизат нови и нови медикаменти", обяснява тя. Но си дава сметка, че няма да може да работи вечно - след пет години иска да сложи край. А сега има нужда да си почине след дългия ден, защото на следващия пак ще трябва да е на разположение на своите 2000 пациенти.
