В продължение на повече от две десетилетия пластмасови отпадъци, отнесени от градските райони, тихо се трупат по свиващото се крайбрежие на Мъртво море, създавайки впечатляващ визуален и екологичен архив на най-ниското място на Земята, разказва израелската новинарска агенция ТПС.
Ново проучване на Университета в Хайфа, публикувано днес в сътрудничество с италиански учени, показва, че внезапните наводнения, високата соленост и спадащото ниво на водата са създали естествен „пейзаж", в който пластмасовите отпадъци - включително торбички, играчки, бутилки и дори военно оборудване — остават в капан година след година, запазвайки следите от човешката дейност на едно от най-екстремните места в света.
Д-р Акош Калман, проф. Бевърли Гудман Чернов и проф. Майкъл Лазар казаха пред ТПС: „Мъртво море не е само застрашен геоложки обект, но и ускорена природна лаборатория за останалия свят. Тъй като е затворен басейн, всичко, което попадне вътре, остава, което ни позволява да проследим целия път на пластмасовото замърсяване - от големите предмети до отломките и накрая до микропластмасите, които стават част от геоложкия запис. Това, което наблюдаваме тук днес, вероятно ще се случи и в много други водни басейни“.
Мъртво море - най-дълбокото хиперсолено езеро в света - губи вода бързо през последните десетилетия. През зимата реката Кидрон, която минава през големи градски зони в Йерусалим, носи седименти, отпадъци и пластмаси в езерото чрез кратки, но силни внезапни наводнения. Заради високата соленост и плътност на водата повечето пластмаси изплуват и се събират по брега, оформяйки серия от крайбрежни тераси, които документират вида и количеството отпадъци, достигащи басейна всяка година. Изследователите наричат тези формирования „пластмасови пръстени“ - заради визуалния им ефект и растящата им научна стойност.
Проучването, публикувано в списанието „Джърнъл ъф хазардъс матириълс" (Journal of Hazardous Materials), систематично изследва слоеве, образувани между 2000 и 2021 г. при устието на Кидрон в Мъртво море. Екипът е събрал всички видими пластмасови предмети от всеки слой и е записал теглото им, вида, степента на износване и разпределението им. Взети са и седиментни проби за анализ на микропластмаси, които са били отделени, филтрирани, снимани под микроскоп и подложени на химически изследвания, за да се определят полимерите и влиянието на слънцето, топлината и ерозията. Прегледани са и исторически снимки от въздуха и сателитни изображения, за да се проследят промените в крайбрежната геоморфология и течението на реката.
Анализът показва рязко увеличаване на пластмасовите отпадъци след 2000 г., като по-новите слоеве съдържат стотици килограми отпадъци. Прогнозите сочат, че до 2030 г. един слой може да натрупа над тон пластмаса. Излагането на силно слънце и високи температури ускорява разпадането, създавайки хиляди микропластмасови частици на килограм наноси всяка година. Учените изчисляват, че един килограм пластмаса може годишно да се разпадне на около четири хиляди микропластмасови частици, много от които остават в утаечния слой и постепенно стават част от геоложкия запис.
Част от отпадъците попадат в отворите и пукнатините, които се образуват по отдръпващото се крайбрежие, така че пластмасата се вплита в седиментните пластове и може да създаде постоянен архив на човешката дейност. „Когато пристигнахме на място, видяхме не само драматичното отдръпване на бреговата линия, но и огромни количества пластмаса, плаваща на повърхността. Това беше шокиращ момент, който показа колко тежко е положението“, казват учените.
„Отчетливите пластмасови пръстени започнаха да се оформят около устието на Кидрон едва преди около 25 години, след като дотогава изобщо не ги е имало, а растежът им оттогава е ясен и постоянен. Количеството макропластмаса, което навлиза в басейна, е толкова голямо, че осигурява материал за разпадане до микропластмаса в мащаб, който не е документиран другаде. Онова, което също ни изненада, е огромният обем, който се натрупва, и фактът, че въпреки нарастващата обществена осведоменост проблемът продължава да се задълбочава, вместо да се подобрява“, казват те.
„Проблемът с пластмасовото замърсяване в Мъртво море досега не беше напълно признат и обръщането на вниманието към него е първата необходима стъпка. Най-ефективният подход е превенцията. Това означава да се идентифицират източниците и каналите, през които пластмасата достига до басейна, да се засили мониторингът, както и да се подобрят събирането, рециклирането и обществената осведоменост. Редовните проверки нагоре по течението могат бързо да покажат откъде идват основните притоци, а стриктното прилагане на законите за управление на отпадъците би намалило значително притока на пластмаса към Мъртво море“, казват те.
Учените подчертават, че бездействието не е вариант. „Без отговорно управление и грижа, Мъртво море ще бъде изгубено. Ако не се предприемат действия, пластмасата ще продължи да се трупа в каналите, които захранват басейна, както вече виждаме при Кидрон и други притоци. Тя ще се разпада в микропластмаси и ще се разпространява по бреговата линия. В най-лошия случай Мъртво море може да се превърне в замърсена и опасна за посещение зона, която дори може да засегне продуктите, извличани от него“, предупреждават те.
Мъртво море, един от най-солените водни басейни в света, е популярна туристическа дестинация. Водата му е около 9,6 пъти по-солена от океанската, поради което човек се задържа на повърхността на водата, без да потъва. Мъртво море се намира около 430 метра под морското равнище, което го прави най-ниската точка на Земята.
