Когато домът му в Сирия е разрушен във войната, Айхам Ахмад изкарва своето пиано на бомбардираните улици на Ярмук. И просто започва да свири - за да се противопостави на непонятното страдание. Понякога приятели пеят заедно с него, а понякога деца от квартала. Днес пианистът живее със семейството си в Германия и свири в зали в цяла Европа, трогвайки хората със своята история. Вижте я в канала "My Calling" във vbox7:
Айхам Ахмад свири на пиано сред руините от войната в Сирия. Малко радост между руините и страданието. Децата обичат да идват при него.
"Много ужасни неща се случиха. Най-лошото беше това, което се случи на Зайнеб", разказва той.
"Тя седна близо до мен на пианото и пя заедно с мен. След това чухме снайперистите. После видях как това малко момиче умира близо до моето пиано. Никога няма да го забравя, ние просто пеехме заедно".
iStock/Getty Images
Ориенталски народни песни, класическа музика и негови собствени композиции.
От Ислямска държава заплашват да отрежат пръстите на Ахмад, да изгорят пианото му.
През 2016 г. пианистът от Ярмук бяга през Средиземно море към Германия. "За мен е радост, че днес правим музика с един добър приятел в Касел. Може би можем да допринесем с нещо, че тази ужасна война да приключи".
iStock/Getty Images
В Европа го канят на концерти. Неговата история вълнува хората. Но Айхам Ахмад се разкъсва вътрешно.
"Бих искал да бъда в моята държава, за да се боря за мир. Когато се разхождам, спомените изникват и не мога да се усмихна. В мен все още има много – от Сирия и от войната", споделя той.
Той не иска да бъде велик пианист. "Не става въпрос за концертите – обичам простите неща – да свиря на пиано вкъщи с моите момчета. И да мия чиниите, и да приготвям фалафел."
Пианото е неговият най-близък приятел – както по време на войната, така и в мирно време.
