Румъния определи като "неприемливо" руското искане силите на НАТО, разположени на източния фланг на алианса, да бъдат изтеглени като част от гаранциите за сигурност за деескалация на кризата в Украйна, съобщи АФП, съобщи БГНЕС.
"Подобно искане е неприемливо и не може да бъде част от преговорите", заяви румънското външно министерство в съобщение за медиите.
По-рано през деня руското външно министерство излезе с официално изявление, че руските предложения за гаранции за сигурност включват изтегляне на силите на НАТО от България и Румъния, които се присъединиха към алианса след 1997 г.
"Един от стълбовете на нашите инициативи, упоменат от вас, е съзнателно формулиран много ясно и не позволява двусмислени тълкувания. Става дума за изтеглянето на чуждестранните сили, оборудване и въоръжение, както и други стъпки за връщане към конфигурацията от 1997 г. на територията на държави, които към тази дата не са били членки на НАТО. Това включва както България, така и Румъния", заяви външното министерство в писмени отговори на въпроси за годишната пресконференция на Сергей Лавров.
Така министерството отговори на въпроса какво означава за България и Румъния искането на Русия НАТО да се върне към конфигурацията от 1997 г.
Българският министър-председател Кирил Петков отговори на руското заявление, че „България е суверенна държава и отдавна е направила своя избор, ставайки член на НАТО и като такъв решава сама да организира отбраната на страната си в координация с нейните партньори“.
Той призова Руската федерация да остане ангажирана в диалога за деескалация на напрежението и да работи за по-сигурна Европа.
Вашингтонският договор не предвижда втора категория страни-членки, за които колективната отбрана да се прилага избирателно и в ограничен обем, заяви още Петков.
"Подобно искане е неприемливо и не може да бъде част от преговорите", заяви румънското външно министерство в съобщение за медиите.
По-рано през деня руското външно министерство излезе с официално изявление, че руските предложения за гаранции за сигурност включват изтегляне на силите на НАТО от България и Румъния, които се присъединиха към алианса след 1997 г.
"Един от стълбовете на нашите инициативи, упоменат от вас, е съзнателно формулиран много ясно и не позволява двусмислени тълкувания. Става дума за изтеглянето на чуждестранните сили, оборудване и въоръжение, както и други стъпки за връщане към конфигурацията от 1997 г. на територията на държави, които към тази дата не са били членки на НАТО. Това включва както България, така и Румъния", заяви външното министерство в писмени отговори на въпроси за годишната пресконференция на Сергей Лавров.
Така министерството отговори на въпроса какво означава за България и Румъния искането на Русия НАТО да се върне към конфигурацията от 1997 г.
Българският министър-председател Кирил Петков отговори на руското заявление, че „България е суверенна държава и отдавна е направила своя избор, ставайки член на НАТО и като такъв решава сама да организира отбраната на страната си в координация с нейните партньори“.
Той призова Руската федерация да остане ангажирана в диалога за деескалация на напрежението и да работи за по-сигурна Европа.
Вашингтонският договор не предвижда втора категория страни-членки, за които колективната отбрана да се прилага избирателно и в ограничен обем, заяви още Петков.