Излизането на Русия от сделката за износ на зърно през украинските пристанища на Черно море днес е основна тема на западния печат, като редица издания разсъждават върху мотивите и възможните глобални последици от този ход на Москва.
От сключването на зърнената сделка през август миналата година досега от Украйна са били изнесени около 33 милиона метрични тона храни, като над половината от тях са отишли в развиващи се страни, пише в днешния си брой американският в. "Файненшъл таймс".
Русия вчера се оттегли за втори път от инициативата. Тя преустанови за кратко участието си и през ноември, но ден по-късно, след намесата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, Москва се върна към изпълняването на истанбулските споразумения, припомня изданието.
Сега обаче решителността на Русия е по-голяма, казват източници, запознати с хода на преговорите.
iStock/Getty Images
Москва загуби интерес към сделката, след като западните санкции попречиха на износа на руски храни и торове. Въпреки че САЩ и ЕС въведоха облекчения за руските износители на селскостопанска продукция и отвориха вратички за улесняване на плащанията към голяма руска държавна банка, Москва се оплака, че не е направено достатъчно, за да може селскостопанските ѝ стоки да се върнат на световните пазари, пише още "Файненшъл таймс".
Дейвид Харланд, директор на базирания в Женева "Център за хуманитарен диалог", който е помогнал в преговорите в Истанбул, заяви, че Русия "чувства, че не получава много в замяна и може и да продължи да притиска Украйна", като същевременно добави, че Ердоган все още може да убеди Русия да се върне.
Карлос Мера, ръководител на отдел "Пазари на селскостопански стоки" на "Рабобанк" (Rabobank), каза, че с отпадането на черноморската зърнена инициатива Украйна ще трябва да се пренасочи към износ през сухопътните си граници и по-малките пристанища по река Дунав. Това ще увеличи разходите и ще намали печалбите на производителите. Подобни промени също така биха могли да ги подтикнат да засеят по-малко зърно през следващия сезон, което ще се отрази върху износа в дългосрочен план.
Неправителствената организация "Международен спасителен комитет" определя сделката за зърното като "спасителен пояс за 79 страни и 349 милиона души, които са на фронтовата линия на продоволствената несигурност", пише британското сп. "Тайм".
Загубата на милиони тонове храна от Украйна идва в момент, в който различни конфликти и сушата стават причина редица държави да са все по-зависими от вноса на продоволствия. Това "ще доведе до нестабилност и недостиг на храни, както и до повишаване на цените", заяви пред изданието Шашват Сараф, който отговаря за региона на Източна Африка.
В най-новия доклад на Организацията на ООН по прехрана и земеделие, публикуван този месец, се посочва, че 45 държави се нуждаят от продоволствени помощи, като в повечето случаи гладът във въпросните страни се дължи на високите цени на хранителните продукти.
Въпреки че сушата може да бъде проблем и за основните доставчици на зърно, някои анализатори смятат, че други страни произвеждат достатъчни количества, за да компенсират загубите от Украйна.
Европа и Аржентина увеличават износа си на пшеница, а тази година в Бразилия има отлична царевична реколта, отбелязва сп. "Тайм".
Възможно е Путин да постави пред изпитание солидарността на Европа с Украйна, пише в днешния си брой германският в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг". В Москва са наясно с проблемите, които възникнаха на стария континент заради износа на украински селскостопански стоки, след като през пролетта европейските фермери се изправиха пред нов и нежелан конкурент.
Ако износът на украинско зърно през Черно море се окаже невъзможен, тогава единственият път към световните пазари остава ЕС. И страните членки не могат да го затворят въпреки протестите на европейските производители на селскостопанска продукция, тъй като ще разрушат един от най-важните сектори от украинската икономика, посочва "Франкфуртер алгемайне цайтунг".
Изданието се спира и на хипотезата, че Путин иска да хвърли върху Запада вината за повишаването на цените на храните. Това е част от подготовката за срещата на върха Русия – Африка, която ще се състои в края на месеца, тъй като руският президент "иска да се позиционира като лидер на онеправданите по света", отбелязва германското издание.
