Последният договор за контрол над ядрените оръжия между САЩ и Русия ще приключи не с гръм и трясък, а с тихо хленчене. Това беше оценката на "Ню Йорк Таймс" във връзка с Нов СТАРТ (Нов Договор за съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия), който изтече днес.
Администрацията на Тръмп почти не е казала нищо за изтичането на договора Нов СТАРТ днес, ден, който ще отбележи края на половин век сътрудничество между двете най-големи ядрени сили в света. Нито пък видни законодатели в Конгреса са казали много за края му тази година, въпреки надвисващата опасност от неограничена надпревара във въоръжаването с участието на Китай.
"Може би най-високопрофилният опит да се повиши осведомеността за края на тази ера – която е гарантирала националната сигурност на повечето от нас – се състоя на 14 януари. В ранния следобед няколко демократи се редуваха в Камарата на представителите, изнасяйки речи в продължение на около час за новия свят, в който сме на път да влезем – представление, което дори и най-запалените зрители може би са пропуснали", посочва "Ню Йорк Таймс".
Единственото нещо, което е по-тревожно от липсата на интерес към този въпрос сред нашите избрани представители, е нарастващият натиск върху администрацията на Тръмп – както отвътре, така и отвън – да увеличи запасите от ядрени оръжия, вместо да ги намали, отбелязва вестникът.
След изтичането на договора ще се върнем към ера без ограничения, в която арсеналите могат да достигнат неограничени размери. Мрачните перспективи накараха "Бюлетинът на ядрените учени" (Bulletin of the Atomic Scientists) преди дни да премести метафоричния си Часовник на Страшния съд с още една степен към "полунощ" - или към световна катастрофа. Сега той е по-близо от всякога: 85 секунди до полунощ.
Неотдавна световните суперсили се съгласиха, че намаляването на броя на ядрените оръжия е нещо добро. В продължение на десетилетия световните ядрени запаси намаляваха. През 1986 г. имаше около 70 400 бойни глави, а днес те са 12 500 – намаление, което е резултат от години на непрекъснати преговори между Вашингтон и Москва. Това, което започна през 1969 г. с началото на преговорите за ограничаване на стратегическите оръжия, доведе до поредица от споразумения, които кулминираха в Новия договор за съкращаване на стратегическите оръжия (Нов СТАРТ), който влезе в сила през 2011 г. и беше удължен през 2021 г. с още пет години, припомня вестникът.
Новият СТАРТ ограничи арсеналите на всяка от страните до 1550 разположени стратегически бойни глави – оръжия с голям обсег, разположени на подводници, междуконтинентални балистични ракети и бомбардировачи – и изискваше редовен обмен на данни и уведомления за броя и състоянието на оръжията на всяка от страните, които подлежат на отчитане по договора. Той също така позволяваше инспекции на място с кратко предизвестие, за да се гарантира спазването на договора.
Краят на новия договор СТАРТ е само поредният договор от времето на Студената война, който се изоставя или отменя на фона на влошаващите се отношения между САЩ и Русия, отбелязва "Ню Йорк Таймс". Когато президентът Тръмп се върна в Белия дом, мнозина се надяваха, че той най-накрая ще поднови преговорите за контрол над ядрените оръжия след години на застой в дипломацията. Президентът многократно е заявявал, че е готов да намали броя на ядрените оръжия в света, а през август дори заяви, че би искал пълна "денуклеаризация“, ако руският президент Владимир Путин е готов да отвърне на жеста.
Декларациите не се покриват с действия
Въпреки всичките си декларации за неразпространение, действията на Тръмп разказват друга история. Той намали броя на дипломатите, работещи по ядрената програма в Държавния департамент. През октомври той открито обсъди възобновяването на ядрените опити, което би било значителна промяна в сравнение с десетилетния мораториум на американското правителство. А когато "Ню Йорк Таймс" попита Тръмп през януари за предстоящото изтичане на срока на действие на новия договор СТАРТ, той отговори: "Ако изтече, изтече. Ще сключим по-добро споразумение."
Това е пожелателно мислене. Откакто Русия нахлу в Украйна през 2022 г., във Вашингтон и Москва почти няма признаци на живот по отношение на контрола над въоръженията. Всъщност администрацията на Тръмп може да поеме в обратната посока: през последните години американската армия проучи какво би било необходимо, за да добави допълнителни термоядрени бойни глави към ракетите с голям обсег, които вече са в американския арсенал. В момента всяка от тези ракети има една бойна глава, но биха могли да имат две или повече, всяка насочена към различни цели, благодарение на технологията, наречена MIRV (Разделяща се бойна глава с индивидуално насочване).
Съединените щати премахнаха последната MIRV от ракетите си през 2014 г., отчасти за да се съобразят с новия договор СТАРТ. Без договора ракетите с многобройни бойни глави биха могли да бъдат подготвени за повторно разполагане. С одобрението на Тръмп, Пентагонът може да извади ядрените бойни глави, които в момента се съхраняват, и да ги инсталира на 400 междуконтинентални балистични ракети, които са в бойна готовност и се намират под земята в пет щата от Великите равнини.
Неотдавна такава стратегия, известна като "качване" (uploading), би била посрещната с присмех като остатък от миналото. Но тъй като Русия продължава да модернизира ядрените си сили, а Китай се стреми към голямо разширяване на ядрения си потенциал, аргументът за добавяне на повече ядрени оръжия от страна на Америка набра политически инерция. Макар Китай да разполага с много по-малко бойни глави (около 600) от САЩ или Русия (около 3700 и 4300 съответно), той ги добавя с темпове, невиждани от времето на Студената война, и няма публично известни планове да спре. Пекин също така никога не е подписвал споразумение, което да ограничава размера на арсенала му, отбелязва вестникът.
Въпрлеки това вчера, за пореден път, държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че всяко споразумение за контрола на ядрените оръжия с Русия трябва да включва и Китай, предаде Франс прес. "Президентът (Доналд Тръмп) ясно посочи в предишни свои изявления, че за да се постигне истински контрол над оръжията през 21-ви век е невъзможно да се действа без участието на Китай заради неговия значителен и нарастващ оръжеен арсенал", каза Рубио пред журналисти.
Ястребите в американското правителство вярват, че разполагането на толкова ядрени оръжия, колкото Русия и Китай имат заедно, би държало и двете страни под контрол. Най-лесният начин да се постигне това е чрез добавяне на повече оръжия, но това би отнело време и пари.
Роуз Готмолер, главен преговарящ от страна на САЩ за новия договор СТАРТ, заяви, че Русия ще може да се адаптира към света след договора много по-бързо от САЩ. Москва никога не е спирала да разполага ракети с касетъчни бойни глави. "Те могат да ни изпреварят в кампания за разполагане на оръжия, докато ние все още се борим да осигурим техническите средства, необходими за започване на разполагането на съществуващите ракети", заяви тя.
Кремъл може просто да извади бойните глави от хранилището и да ги инсталира. Павел Подвиг, анализатор на руските ядрени сили, базиран в Женева, заяви, че това вероятно ще се случи, ако САЩ първи разширят арсенала си. "Възможно е да го представят по следния начин: "Американците са лошите. Те разширяват арсенала си. Ние си запазваме правото да отговорим по същия начин", каза той.
Предишните договори, особено Новият СТАРТ, помогнаха на Москва и Вашингтон да избегнат подобни опасни конфронтации. Споразуменията не донесоха световен мир, но предоставяха на всяка от страните критична информация за действията на другата. Точно тези ограничения са причината светът вече да не е изправен пред планината от ядрени глави, натрупани по време на Студената война. Последното ограничение, обаче, вече е минало…..
Вярно е, че краят на Новия СТАРТ беше предсказан. Проверките по договора бяха прекъснати през 2020 г. по време на пандемията от КОВИД-19, а след това бяха окончателно прекратени през 2023 г., когато Путин суспендира участието на страната си поради подкрепата на САЩ за Украйна във войната. Но Путин се ангажира да спазва количествените ограничения за ядрени глави и заяви, че би искал да продължи да го прави дори и след изтичането на новия договор СТАРТ. Тръмп, необяснимо защо, остави това предложение на масата без смислен отговор.
Договорът далеч не е съвършен. Той не обхваща значителните запаси на Русия от така наречените тактически ядрени оръжия, които са с по-малък обсег, нито обхваща новите и по-екзотични ядрени оръжия на Русия, като дронът подводница "Посейдон", който може да прекоси океана. Но все пак има значение. Ако не друго, то поне поддържа диалога между САЩ и Русия в момент, когато двете страни не могат да се споразумеят по почти нищо друго.
Странно е, че Тръмп не прие предложението на Путин да се придържат към ограниченията на договора. Американският президент отдавна се оплаква от трилионите долари, които световните суперсили харчат за ядрени оръжия. Понякога той е използвал тази шокираща цена, за да призове Москва и Пекин да се обединят и да намалят въоръжението си.
Администрацията на Тръмп трябва да отговори на Путин с предложение за едногодишно удължаване на договора и възстановяване на инспекциите на място. Това не само ще върне двете страни към първоначалните условия на договора, но и ще даде време за изграждане на доверие и дипломатическо пространство за сключване на ново споразумение.
Това би помогнало да се успокои разтревожената Европа, че САЩ все още са ангажирани с поддържането на съществуващите норми и договори, дори и тези, на които не се обръща внимание през последните години, и би удължило срока за принуждаване на Китай да седне на масата за преговори за бъдещо споразумение.
Това би било и добра политика. Неотдавнашно проучване на ЮГов сред 1000 регистрирани гласоподаватели в САЩ показа, че 91% са за запазване на настоящите ограничения за ядрените оръжия или за продължаване на намаляването на арсеналите на САЩ и Русия.
Светът е стигнал твърде далеч, за да позволи напредъкът от последния половин век да се изплъзне. Без ново споразумение военните сили на всяка от страните са принудени да се подготвят за най-лошото. Има прозорец от време за действие. Той може би се затваря бързо…
И така, днес, на 5 февруари, изтече срокът на действие на Новия СТАРТ, последният подобен договор между САЩ и Русия. Това не означава непременно, че Вашингтон и Москва ще започнат да разполагат повече от 1550 стратегически бойни глави, както е предвидено в договора; и двете страни трябва да спазват старите ограничения за известно време и вероятно ще го правят. Въпреки това, този момент е важен, посочва агенция Блумбърг.
За първи път от ледената Студена война насам няма да има официален режим за контрол над въоръженията, който да ограничава двете атомни суперсили. По този начин изтичането на договора Нов СТАРТ е още една стъпка извън света, в който великите сили се ограничаваха с правила, и към един нов свят на анархия, в който единствените правила са капризите на властелините, отбелязва Блумбърг.
Стратегически автогол
На хартия остават няколко следи от предишната епоха. Около 178 държави все още спазват многостранен договор, който забранява експлозивните (за разлика от компютърно симулираните) тестове на ядрени или термоядрени бомби. А 191 държави все още са подписали, поне на теория, Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО), в сила от 1970 г. Сред подписалите са петте сили с най-големите ядрени арсенали, които в член VI изрично се ангажират да преговарят "добросъвестно" за постигане на "общо и пълно разоръжаване".
На практика нито едно от тези дългогодишни обещания не струва колкото хартията, на която е написано. Американският президент Доналд Тръмп и няколко от неговите съветници обмислят възобновяване на ядрените опити. Това би предизвикало конкуриращи се кръгове на тестове от страна на Китай, Русия и други страни и би се равнявало на стратегически автогол.
А член VI от ДНЯО се превърна в шега. Вместо да преговарят за разоръжаване, всички девет ядрени сили, включително петте признати в ДНЯО, "модернизират" своите арсенали. Например, САЩ се очаква да похарчат зашеметяващите 1,7 трилиона долара за 30 години, за да модернизират ядрените си ракети, подводници, бомбардировачи и бойни глави. Китай увеличава арсенала си толкова бързо, колкото може, стремейки се да достигне функционално равенство със САЩ и Русия в рамките на едно десетилетие. Северна Корея (която напусна ДНЯО през 2003 г.) също увеличава запасите си, припомня "Блумбърг".
Още по-лошо, повечето ядрени сили едновременно инвестират във все по-екзотични ядрени оръжия – например за използване в космическото пространство или монтирани на измамни торпеда или "плаващи" носители, за разлика от обикновените балистични ракети. Както по време на Студената война, те отново включват тактически ядрени оръжия (които Нов СТАРТ изобщо не регулира) в своите планове и сценарии.
Тактическите ядрени оръжия са бомби, които могат да имат "по-малка" мощност и да бъдат изстрелвани на по-къси разстояния, поне в сравнение със стратегическите оръжия, които са предназначени да унищожат цели градове на противника. Теоретичната цел на тактическите оръжия е да се спечелят битки в регионална война, а не да унищожат врага по време на тотален ядрен холокост.
Тактическите ядрени оръжия са по своята същност дестабилизиращи, както показват Джеф Уилсън, Кристофър Пребъл и Лукас Руис от Центъра "Стимсън", отбелязва Блумбърг. Техните поддръжници обичат да твърдят, че тези бомби, поради ограниченото си радиоактивно замърсяване, са "по-използваеми". Но точно това е проблемът. Веднъж нарушено ядреното табу, идеята, че последващата ескалация може да бъде контролирана, е "мираж", както някога заяви пред Конгреса Джордж Шулц, бивш държавен секретар.
За начало, всички ядрени сили биха имали т.нар. проблем с разграничението. Изправени пред настъпателна атака, те не биха знаели дали са подложени на стратегическа или тактическа атака. Според извратената логика "използвай го или го загуби", държавите биха почувствали, че трябва да изстрелят собствените си оръжия, докато все още могат.
Блумбърг също така отбелязва, че в момента т. нар. Часовник на Страшния съд е по-близо до полунощ, отколкото дори от времето на Кубинската ракетна криза (1962 г.).
Какво трябва да се направи по отношение на този провал? Някои експерти и части от движението MAGA на Тръмп са стигнали до заключението, че САЩ, от една страна, трябва да ускорят изграждането на ядрената си програма и да разширят арсенала си, за да отговорят на координирана атака от Русия и Китай.
Това изобщо не е логично, казва Ричард Фонтейн, бивш служител по националната сигурност и дипломат, който ръководи Центъра за нова американска сигурност.
Парадоксално е, но дори политиките, които са чисто отбранителни, могат да влошат ситуацията, вместо да я подобрят. Любимият на Тръмп "Златен купол" е пример за това, посочва Блумбърг.
Континентален противоракетен щит – дори и да беше технически осъществим и достъпен, което вероятно не е така – може да доведе до катастрофа. Враговете на Америка биха се опасявали, че САЩ ще се чувстват защитени от ответни удари, след като прехващачите на купола в космоса започнат да функционират. Тогава те биха били изкушени да унищожат тези прехващачи и сензори с ядрени експлозии в космоса. Или биха могли да планират атаки, които не минават през космоса – например с подводници или дронове. Каквото и да е тяхното реагиране, Америка и светът биха били не по-безопасни, а по-малко безопасни.
Тръмп греши
Тръмп греши и в други неща, посочва агенция Блумбърг. Като обижда съюзниците на Америка в Европа и Азия, той поставя под съмнение защитата на "ядрения чадър" на Америка и ги принуждава да обмислят създаването на свои собствени ядрени оръжия. Това би подтикнало регионалните им противници да направят същото. Повече ядрени сили винаги означават повече риск; за пример може да послужи това колко пъти са стигали до ръба на войната Индия и Пакистан.
И все пак Тръмп разбира общата картина толкова добре, колкото и всеки от предшествениците му. Той многократно е наричал ядрените оръжия най-голямата екзистенциална заплаха за света. „Няма причина да произвеждаме нови ядрени оръжия. Вече имаме толкова много“, е казал той; „Може да унищожите света 50 пъти, 100 пъти. А ние произвеждаме нови ядрени оръжия, и те произвеждат ядрени оръжия“, посочва Блумбърг
Единственият начин да се намали тази екзистенциална заплаха е връщане към преговорите, в идеалния случай тристранни преговори между Вашингтон, Москва и Пекин, в които с времето да се включат и други ядрени сили. Владимир Путин от Русия, искрено или не, е дал да се разбере, че би бил отворен за преговори. Си Цзинпин от Китай досега е дал ясно да се разбере, че не е готов за преговори, защото целта му е да постигне паритет с другите двама. Това е, което Тръмп трябва да се опита да промени. Той твърди, че има добра химия с Путин, така че трябва да я използва – но без да смесва съдбата на Украйна в разговора, подчертава Блумбърг.
Позицията на Русия
Прекратяването на действието на Договора Нов СТАРТ не означава "незабавно катастрофа", но трябва да ни държи нащрек, заяви заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев в интервю за ТАСС, Ройтерс и проекта "WarGonzo".
"Не искам да кажа, че това [изтичането на срока на договора] веднага означава катастрофа и ще започне ядрена война, но все пак трябва да ни тревожи. И точно тези часовници, които тиктакат, в този случай очевидно трябва да се забързат отново", отбеляза Медведев.
Според заместник-председателя на Съвета за сигурност, преброяването на броя на бойните глави и разгърнатите носители е начин да се контролира ситуацията, "но не и да се реши проблемът като цяло". "Все пак това е начин да се проверят намеренията един на друг", добави той.
Съществуването на този договор е елемент на доверие, посочи Медведев.
"Ако искате, по някакъв начин, дори при всички разходи, това все пак е елемент на доверие. Когато има такъв договор, има доверие. А когато го няма, това означава, че доверието е изчерпано. И всъщност това, че сега се намираме в такава ситуация, е доказателство за криза в международните отношения. Това е абсолютно очевидно", отбеляза Медведев.
Позицията на Москва не се е променила. Вчера външнополитическият съветник на Кремъл Юрий Ушаков заяви пред журналисти, че Русия ще действа внимателно и отговорно след изтичането на договора Нов СТАРТ със САЩ, който ограничава стратегическите ядрени арсенали на двете страни, предаде Ройтерс.
"Както знаете, предложихме на 22 септември 2025 г. на американците да продължим за една година основните количествени лимити в рамките на доброволни самоограничения. Официален отговор от американците обаче така и не последва", каза съветникът. "Оставаме отворени за търсене на начини за преговори и осигуряване на стратегическа стабилност", отбеляза Ушаков.
Какво следва?
Ерата на контрола върху ядрените арсенали ще приключи тази седмица, след като изтече последният правен контрол върху размера на разположените ядрени оръжия на Русия и САЩ, подчертава "Файненшъл таймс".
Договорът Нов СТАРТ, който ограничава броя на оперативните ракети и бойни глави в двата най-големи ядрени арсенала в света, изтече. Тъй като перспективите за бъдещи преговори изглеждат мрачни, това потенциално отваря нова ера на атомна политика на риска между великите сили.
"Искрено вярвам, че сега сме на прага на нова надпревара във въоръжаването“, заяви Джеймс Актън, съдиректор на програмата за ядрена политика във Фондация "Карнеги". "Не мисля, че през живота ми ще има друг договор, който да ограничава броя [на оперативно разположените ракети и бойните глави]."
Изтичането на договора слага край на повече от половин век, през който Москва и Вашингтон се опитваха, с различна степен на недоверие, да ограничат съответните си арсенали – усилия, които продължиха от Ричард Никсън и Леонид Брежнев през 1972 г. до преговорите между Роналд Рейгън и Михаил Горбачов през 1985 г. във вила на брега на езерото в Женева.
"Не може да имате договор, който е по-добър от общия статус на вашите отношения. Така че фактът, че няма договор, е отражение на това, което се случва" в по-широк план между САЩ и Русия, каза Павел Подвиг, директор на Руския проект за ядрени сили, посочва "Файненшъл Таймс".
Василий Кашин, професор в Московската висша школа по икономика, заяви, че Москва няма голям интерес да увеличава своя арсенал, докато поддържа стратегическо равенство със САЩ.
"Ние сме доволни от настоящото положение и нашата сигурност тук вече е гарантирана. Защо да започваме надпревара във въоръжаването и да харчим допълнителни средства за това? Нямаме нужда от това, защото вече имаме предимство", каза Кашин, отбелязва вестникът.
"Изтичането на срока на действие на Нов СТАРТ не е свързано с Новия СТАРТ. Става въпрос за по-широка тенденция на недоверие и незаинтересованост към контрола над въоръженията като цяло", оценява Мат Корда, заместник-директор на Проекта за ядрена информация към Федерацията на американските учени, пише "Файненшъл Таймс".
Само че… Само че е малко вероятно Пекин да обмисли идеята за контрол над въоръженията си, докато не достигне паритет със САЩ.
"Ядрените оръжия на Китай са проблем на Тръмп, а не наш", каза Кашин. "Разговорите, че САЩ трябва да бъдат толкова силни, колкото Русия и Китай взети заедно, са това, което може да предизвика нова надпревара във въоръжаването", цитира думите му "Файненшъл Таймс".
