Високопоставени представители на Иран и САЩ днес провеждат среща в Швейцария, за да преговарят за траен мир, след като на 17 юни президентите на двете воюващи страни – Масуд Пезешкиан и Доналд Тръмп, подписаха дистанционно меморандум за разбирателство за прекратяване на войната. Подпис на този документ положи и пакистанският премиер Шехбаз Шариф.
Шариф присъства и на днешните преговори в швейцарския курорт Бюргенщок, заедно с главнокомандващия пакистанската армия фелдмаршал Асим Мунир.
Докато САЩ и Иран бавно напредват към постигането на траен мир, Пакистан се проявява като неочакван, но незаменим посредник в преговорите, пише Джошуа Курланцик, старши научен сътрудник по въпросите на Югоизточна Азия в американския мозъчен тръст "Съвет за външни отношения".
"Пакистан изигра забележителна роля, след като години наред бе смятан за страна парий. Самото споменаване на името Пакистан предизвикваше асоциации като политическа нестабилност, власт на военните, тежки ограничения на свободите, подкрепа за терористични групировки, бунтове в провинция Белуджистан и постоянната заплаха от война със съседна Индия", изброява Курланцик.
Преговорите в Швейцария първоначално бяха планирани за петък, но бяха отложени, след като Израел обвини подкрепяната от Иран ливанска шиитска групировка "Хизбула" в убийството на четирима израелски войници. Последва вълна от израелски въздушни удари по Южен Ливан, при които бяха убити десетки хора.
Подобни сътресения са неизбежни в хода на един сложен мирен процес и този случай припомни, че за постигането на истинска стабилност е нужно да се измине дълъг път, белязан от огромни предизвикателства, отбелязва американското сп. "Дипломат".
Мнозина наблюдатели смятат, че пътят на Пакистан към постигането на мир не е лесен, отбелязва катарската телевизия "Ал Джазира".
Първият пряк конфликт между САЩ, Израел и Иран избухна на 13 юни миналата година, когато израелската армия започна да нанася удари по Ислямската република. САЩ светкавично подкрепиха Израел, а Иран отговори с ракетни атаки по американски бази в региона. Огънят бе прекратен на 24 юни благодарение на посредническите усилия на Катар.
Пакистан зае ключова посредническа позиция в хода на избухналата на 28 февруари мащабна война на Израел и САЩ срещу Ислямската република. Конфликтът започна с израелско-американски удари, при които бе убит иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей. Тел Авив и Вашингтон си бяха поставили за цел да унищожат напълно иранския ядрен и ракетен потенциал, да ликвидират на иранския военен флот, да свалят теократичния режим и да елиминират мрежата от ирански проксита в Близкия изток.
Иран обаче отговори с масирани ракетни удари по Израел и американските бази в Залива. Конфликтът засегна Кувейт, Бахрейн, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. Още в първия ден на американско-израелските удари по Иран Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) затвори Ормузкия проток, което разтърси световните доставки на петрол и втечнен газ.
Договореното с посредничеството на Исламабад спиране на огъня между САЩ и Иран влезе в сила на 8 април, след като главнокомандващият пакистанската армия фелдмаршал Асим Мунир проведе телефонни разговори с редица официални представители на САЩ в часовете преди изтичането на поставения от президента Тръмп краен срок за подновяване на ударите срещу Ислямската република. Впоследствие Тръмп удължи срока на примирието, като по думите на пакистански официални лица това решение е било взето по "лична молба" на Мунир и Шариф.
На 11 и 12 април в Исламабад се състоя най-високопоставеният пряк диалог между Вашингтон и Техеран от 1979 г. Преговорите, на които присъстваше вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс, обаче приключиха без подписването на споразумение. През следващите седмици преките преговори между САЩ и Иран така и не бяха подновени. Пакистански представители многократно посещаваха Вашингтон и Техеран, но по това време нямаше почти никакви признаци за напредък.
"Въпросът не е какви промени са настъпили в периода между април и юни. Това по-скоро е пример за подход в дипломацията, при който никога не се отказваш и при който един честен посредник, уважаван и от двете страни, в крайна сметка може да помогне за преодоляването на огромния дефицит на доверие", заяви за "Ал Джазира" бившият пакистански дипломат Джаухар Салим.
Задачата на Пакистан не се изчерпва с преодоляването на различията между воюващите страни, но и в съдействие за решаване на разногласията между прагматиците и радикалите във всяка от страните, особено в Иран, добави Салим.
Относителното предимство на Пакистан се състои в контактите с различни страни, а не във влиянието, което има върху тях, смята Рабиа Акхтар, декан на Факултета по социални науки в университета в Лахор.
Исламабад не може да налага условия нито на Техеран, нито на Вашингтон, нито пък да говори от името на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Залива. Но Исламабад води с всички тях диалог, какъвто малко други страни могат да осъществят, пише Акхтар в статия, публикувана от базирания във Вашингтон аналитичен център "Международен форум за Залива".
Пакистан поддържа прагматични отношения с Иран въпреки наличието на напрежение по общата им граница. Исламабад има дългогодишни връзки в областта на отбраната, трудовата сила, религията и финансите със Саудитска Арабия и други държави от Залива. Пакистан поддържа военни и дипломатически канали за комуникация със САЩ. Освен това Пакистан е стратегически партньор на Китай, който придобива все по-голяма дипломатическа тежест в региона. Това прави Пакистан не идеален, а по-скоро полезен посредник, отбелязва Акхтар.
"Издигането на Пакистан като посредник не означава, че страната се ползва с доверие, а просто, че е полезна", пише индийският журналист Раджниш Сингх, който оглавява отдела за връзки с медиите към базирания в Брюксел мозъчен тръст "Център за европейска политика". "Но в геополитиката в епохата на Тръмп полезността често има по-голямо значение от добродетелта", добавя Сингх.
"Не е ясно дали Пакистан ще успее да запази тази роля. Прекомерното разширяване на влиянието на множество театри на действие, икономическите уязвимости и зависимостта от непредсказуемата политика на Тръмп носят рискове", предупреждава Сингх.
