Германия отвори музей, изследващ съдбата на милиони германци, принудени да напуснат Източна и Централна Европа след края на Втората световна война, посветен и на други принудителни изселвания през 20-и и 21-и век, предаде Асошиейтед прес.
Документалният център за изселването, изгонването и помирението беше отворен повече от 13 години след като правителството на канцлера Ангела Меркел одобри плана. Музеят се помещава в сграда от края на 1920-те години в центъра на Берлин и включва около 700 изложби на площ от над 1500 квадратни метра.
"Този център беше обсъждан надълго и нашироко в Германия, но и с нашите партньори в Европа", каза Меркел в обръщение на церемонията по откриването, приветствайки присъствието на посланиците на Полша, Чехия и Унгария.
"Обсъжданията за това място наистина невинаги бяха лесни, но бяха важни", заяви тя.
Новият център, който разполага с библиотека, ще бъде отворен за обществеността в сряда.
Неговият директор Гундула Бавендам каза, че осъществяването на проекта е било смятано за "невъзможна акробатика", а противоречията са се въртели около главния въпрос: "Как масовото заминаване и изгонване на германци в края на Втората световна война и след нея ще бъде представено, без да се поражда ни най-малко съмнение, че тази страна осъзнава своята трайна отговорност за германските престъпления през Втората световна война и убийството на европейски евреи?"
Проектът се фокусира върху милионите германци, избягали от настъпващите съветски войски или изгонени от райони на Източна и Централна Европа след изместването на границите на Германия на запад след войната "в историческия контекст" на нацистките престъпления, каза Бавендам.
"Ако ги нямаше нацистките политики на прогонване и изтребване, 14 милиона германци нямаше да загубят своите домове в резултат на бягство и прогонване", заяви тя.
"Но това не променя факта, че прогонването им от съюзниците и източно- и централноевропейските държави след Втората световна война също е било несправедливо", заяви Бавендам.
За да предостави контекст, музеят изследва "насилствената миграция като явление в съвременна Европа", включително изселванията през Първата световна война, пристигането на виетнамските бежанци в Западна Германия през 1970-те години, последиците от разпадането на Югославия през 1990-те години и европейската миграционна криза от последните години.
Документалният център за изселването, изгонването и помирението беше отворен повече от 13 години след като правителството на канцлера Ангела Меркел одобри плана. Музеят се помещава в сграда от края на 1920-те години в центъра на Берлин и включва около 700 изложби на площ от над 1500 квадратни метра.
"Този център беше обсъждан надълго и нашироко в Германия, но и с нашите партньори в Европа", каза Меркел в обръщение на церемонията по откриването, приветствайки присъствието на посланиците на Полша, Чехия и Унгария.
"Обсъжданията за това място наистина невинаги бяха лесни, но бяха важни", заяви тя.
Новият център, който разполага с библиотека, ще бъде отворен за обществеността в сряда.
Неговият директор Гундула Бавендам каза, че осъществяването на проекта е било смятано за "невъзможна акробатика", а противоречията са се въртели около главния въпрос: "Как масовото заминаване и изгонване на германци в края на Втората световна война и след нея ще бъде представено, без да се поражда ни най-малко съмнение, че тази страна осъзнава своята трайна отговорност за германските престъпления през Втората световна война и убийството на европейски евреи?"
Проектът се фокусира върху милионите германци, избягали от настъпващите съветски войски или изгонени от райони на Източна и Централна Европа след изместването на границите на Германия на запад след войната "в историческия контекст" на нацистките престъпления, каза Бавендам.
"Ако ги нямаше нацистките политики на прогонване и изтребване, 14 милиона германци нямаше да загубят своите домове в резултат на бягство и прогонване", заяви тя.
"Но това не променя факта, че прогонването им от съюзниците и източно- и централноевропейските държави след Втората световна война също е било несправедливо", заяви Бавендам.
За да предостави контекст, музеят изследва "насилствената миграция като явление в съвременна Европа", включително изселванията през Първата световна война, пристигането на виетнамските бежанци в Западна Германия през 1970-те години, последиците от разпадането на Югославия през 1990-те години и европейската миграционна криза от последните години.
