Днес се навършват 52 години от първия полет в космоса, при който, на 12 април 1961 г, полковникът от съветските ВВС Юри Гагарин прекарва малко по-малко от 2 часа в орбита около земята и сигнализира поредната победа на Съветския съюз в надпреварата за космоса.
Гагарин обаче изцяло дължи живота си на своя предшественик в космоса - Иван Ивàнович, който не само го изпреварва като първия космонавт с повече от месец, но прекарва цели две изцяло сполучливи мисии в земна орбита. Мистериозният Иван Иванович не е някаква тайна мисия на съветската космическа програма. Той е манекен с реални размери, който съветските учени ползват като кулминация на своите проби преди да са се убедили, че ще могат сполучливо да изпратят самия Гагарин в космоса.
Не чак толкова космонавт, колкото "космо-нет", едно от първите действия на Иван Иванович е да всее страх в американците от НАСА. На 9 март 61-ва, радио операторите в Хюстън чуват от космоса...руснак, който описва рецептата на руската супа борш. Първата и естествена реакция в НАСА е паника, като са си помислили, че руснаците печелят следващия етап на космическата надпревара. Втората им реакция е, че космическият полет предизвиква лудост у хората - тъй като не са могли да разберат защо рецептата за борш би била част от официалната комуникация с контролния център. Третата им реакция е била да се успокоят като са осъзнали, че това е просто запис - тъй като броени секунди по-късно следва музикално изпълнение на многолюден хор. Тъй като съветската новинарска агенция ТАСС не съобщава за полета на Иванович, в Америка все пак започват спекулации, че руснаците действително са изпратили човек в космоса, чийто полет обаче бил злополучен.
Една от целите на двете мисии на Иванович, известни като Спътник-9 и Спътник-10, са били да се усъвършенстват комуникационните системи, предвидени за полета на Гагарин, обяснява американското издание The Atlantic. Другата им основна цел е била да се изпробва системата за крайното приземяване на бъдещия космонавт - което е изисквало той да бъде катапултиран от падащата капсула и да се приземи с парашут.
Именно това приземяване предизвиква още по-голяма драма при втория полет на Иванович - този път в самата Русия. Три седмици след първата мисия на Иванович се състои втория му и последен полет. На 25 март 1961 г. той поема на втория си полет от космодрума Байконур в Казахстан, прави още една 100-минутна орбита на земното кълбо и успешно се приземява в планината Урал. Приземяването му обаче се състои близо до Ижевск - средно-голям град и столица на автономната република Удмуртия. Местните забелязват как се приземява облечения в ярко оранжев костюм парашутист и веднага предполагат, че е шпионин. С мотики и лопати те проследяват траекторията му през снега. Когато намират Иван, те решават, че умрял. Приближават се...само за да видят изписаната под скафандъра му с главни букви дума "макет".
Днес Иван Иванович е собственост на фондация, която принадлежи на тексаския милиардер Рос Перо, известен с това, че се кандидатира за президент на Съединените щати през 1990 г. През 1997 г., Иванович е закупен от фондацията за почти 200 000 долара и днес "живее" в Националния музей на авиацията и космонавтиката във Вашингтон, където е посещаван от 9 милиона туристи годишно. Както днес, Иванович не е бил самотен и по време на двата си исторически полета - на тях той е придружаван от кучетата Чернушка и Звездочка - и двете оцеляват след тежкото приземяване на капсулата.
