„Няма да отстъпим нито милиметър. Ако не ние, следващите поколения ще продължат тази борба. Македонската идентичност не може да бъде предмет на отстъпки“. Това заяви премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски, предаде БГНЕС.
Той смята, че среди в България, които според него са свързани с „живковизма“, се радват, че в страната има политици от СДСМ, които все още са активни.
По думите му тези политици се опитват да привлекат внимание, но всъщност подкопават македонската идентичност. Той подчерта, че без ВМРО-ДПМНЕ не могат да се решават важни национални въпроси.
Мицкоски заяви, че партията му няма да подкрепи конституционни промени, докато няма ясни гаранции за правата на македонската общност в България.
„Няма да отстъпим нито милиметър. Ако не ние, следващите поколения ще продължат тази борба. Македонската идентичност не може да бъде предмет на отстъпки“, каза той при откриването на Дом на културата „11 Октомври“ в Гази Баба.
От СДСМ реагираха остро, като обвиниха Мицкоски, че действа като „прокси на Русия“ и води страната към изолация. Според тях правителството изгражда връзки с проруски политически среди, включително с унгарския премиер Виктор Орбан и външния министър Петер Сийярто, както и чрез обявено сътрудничество с Казахстан.
БГНЕС припомня, че на 29 март премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски се закани да чака десетилетия за да постигне собствените си цели. Правителството му "нямало да извърши конституционни промени, които пряко засягат македонската идентичност".
През юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, което е одобрено от всички страни-членки на ЕС. Според Преговорната рамка за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.
Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди три години постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция. В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.
