Правителството на Макрон е изправено пред няколко искания за вот на недоверие в Националното събрание, след като миналата седмица наложи приемането на противоречив законопроект за пенсионната реформа.

През уикенда големите градове бяха наводнени от протестиращи, след като правителството се позова на противоречив закон, за да приеме законопроекта си за пенсионна реформа, който вероятно ще разпали социални вълнения. Тази седмица стачни действия ще нарушат работата на обществения транспорт, рафинериите, университетите и събирането на отпадъци, тъй като синдикатите се надяват да принудят правителството да оттегли реформата.

Милиони протестираха във Франция срещу пенсионната реформа (ВИДЕО)

В събота в Париж бяха извършени над 100 ареста, след като демонстрация на няколко хиляди протестиращи срещу реформата премина в насилие.

573-те членове на френското Национално събрание ще гласуват два вота на недоверие, които могат да доведат до оставката на министър-председателя Елизабет Борн и нейното правителство. Френският президент не е принуден да подаде оставка в случай на поражение, но такъв вот на недоверие би довел Макрон до дълбока политическа криза.

В събота Бруно Льо Мер, министър на финансите, подчерта важността на реформата и призова депутатите да бъдат отговорни в интервю за „Ле Паризиен“.

"Няма да има мнозинство, което да свали правителството, но това ще бъде моментът на истината, дали е добра идея да свалим правителството и да предизвикаме политически безредици заради пенсионните реформи? Отговорът е категорично не", добави той.

Реформата на Макрон цели да увеличи възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години и да удължи вноските за пълна пенсия, за да балансира сметките на пенсионната система. Реформата е крайъгълен камък на втория мандат на Макрон и ако не бъде приета, това ще се отрази на останалата част от мандата му, съобщи POLITICO.

На фона на гнева и недоволството в парламента неговият министър-председател Борн обяви в четвъртък, че правителството ще се позове на конституционния член 49.3, за да приеме закона без гласуване, с което сложи край на седмици на разгорещени дебати. Позоваването на член 49.3 обаче позволява на депутатите да предложат вот на недоверие в рамките на 24 часа.

"Ренесанс" на Макрон загуби мнозинството в Националното събрание на парламентарните избори миналата година и през последните месеци се сблъска с множество предложения за вот на недоверие. Със задълбочаването на раздорите във Франция няколко опозиционни партии за първи път внесоха заедно вот на недоверие.

В петък центристка опозиционна група внесе междупартийно предложение, подкрепено от леви партии, което вероятно ще получи подкрепа и от крайнодясното Национално обединение.

"Гласуването на това предложение ще ни даде възможност да сложим почетен край на дълбоката политическа криза", заяви центристкият депутат Бертран Паншер при внасянето на предложението.

Опонентите на Макрон се нуждаят от подкрепата на 287 депутати, за да приемат предложението, което е малко вероятно да се случи предвид дълбокото политическо разделение в парламента. Националното събрание е разделено между коалицията "Ренесанс" на Макрон, крайнодясното Национално обединение и лявата коалиция "Нюз".

Освен че ще получи подкрепата и на левицата, и на крайната десница, предложението ще се нуждае и от подкрепата на 27-те консерватори на Републиканците, за да бъде прието. Според анонимен консервативен депутат обаче само 10 от тях планират да гласуват за предложението.
Депутатите ще гласуват и по втория вот на недоверие, внесен от Националното обединение, за който се смята, че вероятно няма да успее.

Ако правителството оцелее след гласуването, то все пак ще се сблъска с протести тази седмица и вероятно с още социални вълнения.
БГНЕС,POLITICO