Антарктически ледени керни, датиращи от преди 40 000 до 81 000 години, съдържат следи от редкия железен изотоп желязо-60 – вещество, което не може да се образува естествено на Земята и трябва да е паднало от космоса, установи екип от учени, ръководен от ядрения астрофизик Доминик Кол от Хелмхолц-Център Дрезден-Росендорф в Германия. Изследването, публикувано в „Physical Review Letters", разкрива нови подробности за пътешествието на Слънчевата система из галактиката.
Желязо-60 се образува при експлозии на свръхнови и с период на полуразпад от 2,6 млн. години се разпада изцяло след около 15 млн. години – което означава, че всяко намерено на Земята количество над фоновия праг е дошло от космоса. Изследователите са пресяли 295 кг антарктически лед, събран като част от Европейския проект за ледено сондиране в Антарктида (EPICA), и са установили концентрации, надхвърлящи очаквания принос на космичните лъчи. Концентрацията на желязо-60 в древния лед е значително по-ниска от тази в снеговалежи от последните десетилетия – разлика, обясняваща се с движението на Слънчевата система.
Учените смятат, че Слънчевата система в момента преминава през Местния междузвезден облак – структура от газ, прах и плазма, засегната от дейността на свръхнови. Антарктическият леден запис показва, че това пътешествие продължава от поне 80 000 години, като системата е преминала първо през по-разредена зона на облака, преди да навлезе в по-плътна, която все още пресичаме. „Тези резултати предполагат, че Местният междузвезден облак е космически архив за произведено от свръхнови желязо-60", пишат изследователите. „Отпечатаният времеви профил на желязо-60 е доказателство за промяна на местната междузвездна среда в продължение на последните 80 000 години."
