Смъртоносното вулканично изригване в Тонга в началото на годината е най-силното, регистрирано с модерно оборудване, съобщават Франс прес и ДПА, позовавайки се на научен екип, ръководен от специалисти от Нова Зеландия.
В средата на януари подводният вулкан Хунга-Тонга-Хунга-Хаапай, намиращ се само на 65 километра северно от столицата на Тонга Нукуалофа, изригна със силата на стотици атомни бомби, изпращайки огромен облак от пепел и газ в небето и предизвиквайки 15-метрово цунами.
Изригването на вулкана в Тонга може да затопли Земята
Трима души загинаха при бедствието, което разруши домове и прекъсна комуникационните кабели, свързващи архипелага с интернет. Така малката тихоокеанска държава се оказа откъсната от останалия свят в продължение на седмици, което усложни спасителните операции.
Според проучване на новозеландския Национален институт за изследване на водата и атмосферата изхвърленият при изригването материал е близо 10 кубични километра, което се равнява на 2,6 милиона плувни басейна с олимпийски размери. Отломките са изхвърлени на височина над 40 километра в частта от атмосферата, наречена мезосфера, отвъд стратосферата.
Специалистът по морска геология Кевин Маккей от изследователския екип казва, че изригването е достигнало рекордна височина и е първото, което учените виждат да пресича мезосферата.
Изригването на Хунга-Тонга-Хунга-Хаапай съперничи на бедствието на остров Кракатау от 1883 г., отнело живота на десетки хиляди души в Индонезия. По това време обаче не съществуват модерни измервателни уреди.
"Въпреки че това изригване беше значително - едно от най-големите след Кракатау, разликата е, че става въпрос за подводен вулкан, което отчасти обяснява и големите вълни цунами", добавя Маккей, цитиран от Франс прес.
Екипът от учени е регистрирал три четвърти от материала, изхвърлен от изригването. Останалата част са отломки, разпръснати в атмосферата.
Според геолога стълбът, който се е издигнал над вулкана, е съдържал почти 2 кубични километра частици. Те са останали с месеци в атмосферата, което е довело до великолепни залези, наблюдавани дори в Нова Зеландия на повече от 2000 километра от Тонга.
Екипът е открил още, че кратерът на вулкана вече е със 700 метра по-дълбок.
Образувалите се пирокластични потоци, достигащи 1000 градуса Целзий и движещи се със скорост от 700 километра в час, са пренесли отломки от вулкана върху морското дъно най-малко на 80, а според учените дори до 100 километра по-нататък. Изследователите смятат, че те вероятно са причинили прекъсването на комуникационните кабели.
Учените казват, че за първи път виждат подводни пирокластични потоци с подобен размер.
В средата на януари подводният вулкан Хунга-Тонга-Хунга-Хаапай, намиращ се само на 65 километра северно от столицата на Тонга Нукуалофа, изригна със силата на стотици атомни бомби, изпращайки огромен облак от пепел и газ в небето и предизвиквайки 15-метрово цунами.
Изригването на вулкана в Тонга може да затопли Земята
Трима души загинаха при бедствието, което разруши домове и прекъсна комуникационните кабели, свързващи архипелага с интернет. Така малката тихоокеанска държава се оказа откъсната от останалия свят в продължение на седмици, което усложни спасителните операции.
Според проучване на новозеландския Национален институт за изследване на водата и атмосферата изхвърленият при изригването материал е близо 10 кубични километра, което се равнява на 2,6 милиона плувни басейна с олимпийски размери. Отломките са изхвърлени на височина над 40 километра в частта от атмосферата, наречена мезосфера, отвъд стратосферата.
Специалистът по морска геология Кевин Маккей от изследователския екип казва, че изригването е достигнало рекордна височина и е първото, което учените виждат да пресича мезосферата.
Изригването на Хунга-Тонга-Хунга-Хаапай съперничи на бедствието на остров Кракатау от 1883 г., отнело живота на десетки хиляди души в Индонезия. По това време обаче не съществуват модерни измервателни уреди.
"Въпреки че това изригване беше значително - едно от най-големите след Кракатау, разликата е, че става въпрос за подводен вулкан, което отчасти обяснява и големите вълни цунами", добавя Маккей, цитиран от Франс прес.
Екипът от учени е регистрирал три четвърти от материала, изхвърлен от изригването. Останалата част са отломки, разпръснати в атмосферата.
Според геолога стълбът, който се е издигнал над вулкана, е съдържал почти 2 кубични километра частици. Те са останали с месеци в атмосферата, което е довело до великолепни залези, наблюдавани дори в Нова Зеландия на повече от 2000 километра от Тонга.
Екипът е открил още, че кратерът на вулкана вече е със 700 метра по-дълбок.
Образувалите се пирокластични потоци, достигащи 1000 градуса Целзий и движещи се със скорост от 700 километра в час, са пренесли отломки от вулкана върху морското дъно най-малко на 80, а според учените дори до 100 километра по-нататък. Изследователите смятат, че те вероятно са причинили прекъсването на комуникационните кабели.
Учените казват, че за първи път виждат подводни пирокластични потоци с подобен размер.
