До днес се смяташе, че тестовете за наличието на антитела дават точна информация за хората, преболедували COVID-19. Последните проучвания обаче казват точно обратното.
Болки в гърлото, кашлица и невисока температура? Може би трябва да си направите тест за наличието на коронавирус от типа SARS-CoV-2? През последните месеци тази мисъл идва наум на всеки със специфичните симптоми на простуда. За да провери човек дали е заразен и може ли да зарази други хора, се използва ПСР-тест, при който се прилага методът на полимеразната верижна реакция. В този случай с помощта на памучна клечка се взема проба от слюнката на пациента.
А какво става, ако човек вече е преболедувал COVID-19, без изобщо да е забелязал, тъй като при много хора заболяването протича безсимптомно? За да се установи наличието на инфекция в миналото, медиците използват друг метод – така наречения серологичен тест (ELISA). Той показва наличието на антитела в кръвта, които имунната система е изработила в борбата с вируса.
Защо са необходими тестове за антитела?
За да се направи тестът ELISA, от пациента се взема капка кръв, която се поставя в специален контейнер, където се смесва с реагент. Ако пробата се оцвети, това принципно означава, че човекът вече е преболедувал и има изграден имунитет. Наличието на антитела не изключва риска от повторно заразяване със SARS-CoV-2, но вероятността това да се случи е 10 пъти по-малко, отколкото при хора без наличието на антитела.
Серологичните тестове помагат да се установи колко души вече са преболедували COVID-19 безсимптомно или с незначителни симптоми и дали това е достатъчно за изграждането на колективен имунитет. Това може да помогне на политиците да вземат правилните мерки при сваляне на ограниченията, въведени във връзка с пандемията.
Изгражда ли се имунитет срещу коронавируса?
И все пак, доколко тези тестове са точни и наистина ли всички, преболедували COVID-19, изграждат имунитет? Учените от университета в Любек се опитаха да намерят отговорите на тези въпроси. По-голяма част от хората, участвали в изследването, са преболедували COVID-19 в лека или средна форма.
Учените не успели да открият антитела в кръвта на около една четвърт от пациентите, въпреки поставената им по-рано диагноза и ясно изразените симптоми на COVID-19.
За сметка на това в кръвта на двама от десет пациенти, преболедували безсимптомно COVID-19, е открита висока концентрация на антитела. Това предизвиква въпроси не само дали всички заразени с COVID-19 изграждат имунитет, но и дали може с тестове за антитела да се получи достоверна информация за реалния брой на преболедувалите.
Има ли гаранция, че заразените с новия коронавирус изграждат имунитет?
Доколко са точни тестовете за антитела?
Смята се, че за получаване на достоверен резултат от серологичните тестове, от момента на заразяването с коронавирус трябва да минат до 4 седмици. През това време организмът би трябвало да изработи достатъчно количество антитела. Това обаче е само ориентировъчен срок. При някои пациенти антителата се изработват веднага след заразяването, докато при други може изобщо да не се появят такива, въпреки откритата в организма им активна форма на коронавирус.
Освен това, в някои случаи положителна диагноза може да бъде поставена на човек, който е преболедувал други коронавирусни инфекции, но не и COVID-19. В такъв случай в държави с нисък брой заразени на глава от населението грешките при тестовете ще бъдат по-високи, отколкото в страни, в които голяма част от жителите вече са се заразили с коронавирус.
Например, ако в дадена държава половината население е заразено, то от 50 пациента с положителни тестове, само на един може да бъде поставена погрешна диагноза. А ако в друга страна е заразен само един човек от 1 000, то в девет от десет положителни проби на практика няма да има антитела на COVID-19.
Германските медици подчертават, че в някои случаи неточните резултати от тестовете могат да доведат до нежелани последици. Например пациенти, на които им е казано погрешно, че са им открили антитела срещу COVID-19, ще смятат, че не могат да се заразят повторно с вируса или да заразят други хора.
Антителата срещу новия коронавирус изчезват бързо след оздравяването на пациентите
Имунитет към коронавируса – повече въпроси, отколкото отговори
В Китай също активно се правят тестове за наличието на антитела. Местните учени се опитват да разберат, колко време човек запазва имунитета си срещу коронавируса. В рамките на изследванията, публикувани в научното списание „Nature“, учените сравняват показателите на пациенти, преболедували безсимптомно COVID-19 с тези на хора, при които е имало симптоми. Установено е, че имунната система на безсимптомните пациенти е реагирала на причинителя на инфекцията по-слабо.
Имунната система: Защо някои са по-здрави от други
Резултатите показват също, че след три месеца нивото на антитела в кръвта на хора, боледували безсимптомно от COVID-19, клони към нула. Затова за момента не е възможно да бъде даден еднозначен отговор дали всички заразени с COVID-19 изграждат имунитет. Без отговор остава и въпросът, какво трябва да бъде нивото на антитела в организма, за да не може човек да се зарази втори път с коронавирус или да стане източник на инфекция за други хора. /БГНЕС
Болки в гърлото, кашлица и невисока температура? Може би трябва да си направите тест за наличието на коронавирус от типа SARS-CoV-2? През последните месеци тази мисъл идва наум на всеки със специфичните симптоми на простуда. За да провери човек дали е заразен и може ли да зарази други хора, се използва ПСР-тест, при който се прилага методът на полимеразната верижна реакция. В този случай с помощта на памучна клечка се взема проба от слюнката на пациента.
А какво става, ако човек вече е преболедувал COVID-19, без изобщо да е забелязал, тъй като при много хора заболяването протича безсимптомно? За да се установи наличието на инфекция в миналото, медиците използват друг метод – така наречения серологичен тест (ELISA). Той показва наличието на антитела в кръвта, които имунната система е изработила в борбата с вируса.
Защо са необходими тестове за антитела?
За да се направи тестът ELISA, от пациента се взема капка кръв, която се поставя в специален контейнер, където се смесва с реагент. Ако пробата се оцвети, това принципно означава, че човекът вече е преболедувал и има изграден имунитет. Наличието на антитела не изключва риска от повторно заразяване със SARS-CoV-2, но вероятността това да се случи е 10 пъти по-малко, отколкото при хора без наличието на антитела.
Серологичните тестове помагат да се установи колко души вече са преболедували COVID-19 безсимптомно или с незначителни симптоми и дали това е достатъчно за изграждането на колективен имунитет. Това може да помогне на политиците да вземат правилните мерки при сваляне на ограниченията, въведени във връзка с пандемията.
Изгражда ли се имунитет срещу коронавируса?
И все пак, доколко тези тестове са точни и наистина ли всички, преболедували COVID-19, изграждат имунитет? Учените от университета в Любек се опитаха да намерят отговорите на тези въпроси. По-голяма част от хората, участвали в изследването, са преболедували COVID-19 в лека или средна форма.
Учените не успели да открият антитела в кръвта на около една четвърт от пациентите, въпреки поставената им по-рано диагноза и ясно изразените симптоми на COVID-19.
За сметка на това в кръвта на двама от десет пациенти, преболедували безсимптомно COVID-19, е открита висока концентрация на антитела. Това предизвиква въпроси не само дали всички заразени с COVID-19 изграждат имунитет, но и дали може с тестове за антитела да се получи достоверна информация за реалния брой на преболедувалите.
Има ли гаранция, че заразените с новия коронавирус изграждат имунитет?
Доколко са точни тестовете за антитела?
Смята се, че за получаване на достоверен резултат от серологичните тестове, от момента на заразяването с коронавирус трябва да минат до 4 седмици. През това време организмът би трябвало да изработи достатъчно количество антитела. Това обаче е само ориентировъчен срок. При някои пациенти антителата се изработват веднага след заразяването, докато при други може изобщо да не се появят такива, въпреки откритата в организма им активна форма на коронавирус.
Освен това, в някои случаи положителна диагноза може да бъде поставена на човек, който е преболедувал други коронавирусни инфекции, но не и COVID-19. В такъв случай в държави с нисък брой заразени на глава от населението грешките при тестовете ще бъдат по-високи, отколкото в страни, в които голяма част от жителите вече са се заразили с коронавирус.
Например, ако в дадена държава половината население е заразено, то от 50 пациента с положителни тестове, само на един може да бъде поставена погрешна диагноза. А ако в друга страна е заразен само един човек от 1 000, то в девет от десет положителни проби на практика няма да има антитела на COVID-19.
Германските медици подчертават, че в някои случаи неточните резултати от тестовете могат да доведат до нежелани последици. Например пациенти, на които им е казано погрешно, че са им открили антитела срещу COVID-19, ще смятат, че не могат да се заразят повторно с вируса или да заразят други хора.
Антителата срещу новия коронавирус изчезват бързо след оздравяването на пациентите
Имунитет към коронавируса – повече въпроси, отколкото отговори
В Китай също активно се правят тестове за наличието на антитела. Местните учени се опитват да разберат, колко време човек запазва имунитета си срещу коронавируса. В рамките на изследванията, публикувани в научното списание „Nature“, учените сравняват показателите на пациенти, преболедували безсимптомно COVID-19 с тези на хора, при които е имало симптоми. Установено е, че имунната система на безсимптомните пациенти е реагирала на причинителя на инфекцията по-слабо.
Имунната система: Защо някои са по-здрави от други
Резултатите показват също, че след три месеца нивото на антитела в кръвта на хора, боледували безсимптомно от COVID-19, клони към нула. Затова за момента не е възможно да бъде даден еднозначен отговор дали всички заразени с COVID-19 изграждат имунитет. Без отговор остава и въпросът, какво трябва да бъде нивото на антитела в организма, за да не може човек да се зарази втори път с коронавирус или да стане източник на инфекция за други хора. /БГНЕС
