93399
Франция избира нов президент на страната
Франция избира днес нов президент на страната. Гласуването, от чийто резултат зависи и бъдещето на Европа, вече започна, предадоха световните агенции. Около 47 милиона избиратели се очаква да гласуват в около 67 000 изборни секции, охранявани от над 50 000 полицаи.
11 кандидати се борят за президентския стол във Франция
Кандидатите са 11. Ако на днешния тур не бъде избран победител, на 7 май ще се състои балотаж.
Последните социологически проучвания затвърждават прогнозите за оспорвана надпревара между четирима от претендентите. Това са центристът Еманюел Макрон, крайнодясната Марин льо Пен, консерваторът Франсоа Фийон и левият кандидат Жан Люк Меланшон.
Президентските избори се провеждат при засилени мерки за сигурност след атентата на булевард "Шанз Елизе" в Париж отпреди няколко дни.
Французите в Америка гласуваха 24 часа по-рано
Във Франция държавният глава се избира на всеобщи преки избори с мажоритарен вот в два тура. Президентът има право на най-много два мандата от по пет години.
За да бъде избран, кандидатът трябва да получи абсолютно мнозинство от подадените гласове, без значение каква е избирателната активност. Ако това не стане на първия тур, двамата кандидати с най-високи резултати отиват на балотаж. От въвеждането на тази избирателна система през 1962 г. досега никой кандидат не е печелил изборите още на първи тур.
Новоизбраният президент ще встъпи в длъжност най-късно на 14 май, когато изтича мандатът на настоящия държавен глава - социалиста Франсоа Оланд.
Макрон ще победи Льо Пен на президентските избори във Франция, сочи проучване
Гласоподавателите избират между 11 кандидати. Според социологическите проучвания фаворитите са четирима. Кандидатът на крайнодесния "Национален фронт" 48-годишната Марин льо Пен, 63-годишният Фрнасоа Фийон от дясната партия "Републиканците", 39-годишният Еманюел Макрон от центристката партия "Напред" и 65-годишният кандидат на радикалното ляво движение "Непокорна Франция" Жан Люк Меланшон. Зад тях в сондажите остава кандидатът на социалистите Беноа Амон.
Останалите кандидати са борците за национален суверенитет Никола Дюпон-Енян, Жак Шеминад и Франсоа Аслино, троцкистите Натали Арто и Филип Путу и депутатът Жан Ласал.
Близо 47 милиона гласоподаватели са включени в избирателните списъци, като 1,3 милиона са извън Франция. Изборните секции отварят в 8.00 ч. местно време (9.00 ч. бълг. време) и ще затворят в 19.00 ч. В някои от големите градове секциите ще останат отворени до 20.00 ч.
Френските закони не позволяват публикуване на резултати, освен тези за избирателната активност, преди края на изборния ден в 20.00 ч., за да не се влияе на избирателите.
Двама задържани във Франция, подготвяли атентат в деня на изборите
Над 50 000 полицаи и жандармеристи, както и 700 военни ще се грижат за реда в изборния ден. За първи път във Франция се провеждат избори при извънредно положение. То бе обявено след атентатите на 13 септември 2015 г.
Тероризмът и сигурността на гражданите, както и излизането от Европейския съюз бяха водещи теми и по време на предизборната кампания. Изборите във Франция се смятат за изключително важни, защото изходът от тях може да определи не само бъдещето на Франция, но и бъдещето на целия Европейски съюз.
11 кандидати се борят за президентския стол във Франция
Кандидатите са 11. Ако на днешния тур не бъде избран победител, на 7 май ще се състои балотаж.
Последните социологически проучвания затвърждават прогнозите за оспорвана надпревара между четирима от претендентите. Това са центристът Еманюел Макрон, крайнодясната Марин льо Пен, консерваторът Франсоа Фийон и левият кандидат Жан Люк Меланшон.
Президентските избори се провеждат при засилени мерки за сигурност след атентата на булевард "Шанз Елизе" в Париж отпреди няколко дни.
Французите в Америка гласуваха 24 часа по-рано
Във Франция държавният глава се избира на всеобщи преки избори с мажоритарен вот в два тура. Президентът има право на най-много два мандата от по пет години.
БГНЕС, архив
За да бъде избран, кандидатът трябва да получи абсолютно мнозинство от подадените гласове, без значение каква е избирателната активност. Ако това не стане на първия тур, двамата кандидати с най-високи резултати отиват на балотаж. От въвеждането на тази избирателна система през 1962 г. досега никой кандидат не е печелил изборите още на първи тур.
Новоизбраният президент ще встъпи в длъжност най-късно на 14 май, когато изтича мандатът на настоящия държавен глава - социалиста Франсоа Оланд.
Макрон ще победи Льо Пен на президентските избори във Франция, сочи проучване
Гласоподавателите избират между 11 кандидати. Според социологическите проучвания фаворитите са четирима. Кандидатът на крайнодесния "Национален фронт" 48-годишната Марин льо Пен, 63-годишният Фрнасоа Фийон от дясната партия "Републиканците", 39-годишният Еманюел Макрон от центристката партия "Напред" и 65-годишният кандидат на радикалното ляво движение "Непокорна Франция" Жан Люк Меланшон. Зад тях в сондажите остава кандидатът на социалистите Беноа Амон.
БГНЕС, архив
Останалите кандидати са борците за национален суверенитет Никола Дюпон-Енян, Жак Шеминад и Франсоа Аслино, троцкистите Натали Арто и Филип Путу и депутатът Жан Ласал.
Близо 47 милиона гласоподаватели са включени в избирателните списъци, като 1,3 милиона са извън Франция. Изборните секции отварят в 8.00 ч. местно време (9.00 ч. бълг. време) и ще затворят в 19.00 ч. В някои от големите градове секциите ще останат отворени до 20.00 ч.
Френските закони не позволяват публикуване на резултати, освен тези за избирателната активност, преди края на изборния ден в 20.00 ч., за да не се влияе на избирателите.
БГНЕС
Двама задържани във Франция, подготвяли атентат в деня на изборите
Над 50 000 полицаи и жандармеристи, както и 700 военни ще се грижат за реда в изборния ден. За първи път във Франция се провеждат избори при извънредно положение. То бе обявено след атентатите на 13 септември 2015 г.
Тероризмът и сигурността на гражданите, както и излизането от Европейския съюз бяха водещи теми и по време на предизборната кампания. Изборите във Франция се смятат за изключително важни, защото изходът от тях може да определи не само бъдещето на Франция, но и бъдещето на целия Европейски съюз.