Всяка една от разузнавателните служби на Германия, Франция, Испания и Швеция е разработила свои методи за масово наблюдение на интернет и телефонния трафик през последните пет години в тясно партньорство с британската агенция за електронен шпионаж - Центърът за правителствени комуникации (Government Communications Headquarters, GCHQ), разкрива в. "Гардиън" въз основа на документи, предоставени от Едуард Сноудън, и обобщава, че европейски шпионски агенции са работели заедно за масовото следене.
Основната част от наблюдението се извършва чрез директно прехващане на оптични кабели и разработване на тайни отношения с телекомуникационни компании. Неофициален, но все по-укрепващ алианс за подслушване позволил на разузнавателни агенции от една страна да развиват връзки с корпорации от друга, за по-лесно следене на интернет комуникациите. Документите, издадени от бившия сътрудник на американската Агенция за национална сигурност, разкриват също, че британската агенция за електронно разузнаване е играела водеща роля в консултирането на европейските партньори как да заобиколят националните закони, предназначени да ограничат правомощията им за наблюдение.
Вестникът припомня, че правителствата на Германия, Франция и Испания гневно реагират на разкритията на Сноудън, че от АНС са прехващани комуникациите на милиони техни граждани. Американски представители настояват, че масовото следене е извършвано от разузнавателните агенции на замесените страни и споделяно със САЩ. Директорът на националното разузнаване на САЩ Джеймс Клапър намекна в Конгреса тази седмица, че престореното привидно възмущение на европейските правителства от разкритията поне отчасти е лицемерно. Швеция, която прие през 2008 година закон, позволяващ на разузнавателната й агенция да наблюдава трансгранични комуникации чрез имейл и телефон без съдебна заповед, беше относително по-сдържана в реакцията си, за разлика от Германия, отбелязва изданието.
След като "Гардиън" разкри съществуването на програмата "Темпора" на британската агенция за електронно наблюдение за директно прехващане на данните от трафика в оптичните кабели, германският правосъден министър Сабине Лойтхойcер-Шнаренбергер заяви, че това й звучи като холивудски кошмар и предупреди британското правителство, че свободните и демократични общества не могат да просперират, когато държавата крие действията си под булото на секретността. Но в своя оценка за работата на европейските сродни служби британският Център е изразил адмирации за техническите възможности на германските си колеги да правят същото.
Проучването страна по страна е било извършено през 2008 година, когато "Темпора" бива изпробвана. Според него германската Федерална служба за разузнаване (БНД) "има огромен технологичен потенциал и добър достъп до сърцето на интернет. Германците вече следят някои преносители с капацитет 40 гигабита в секунда" (преносители е използваният термин за оптичните кабели, а с гигабита в секунда се измерва скоростта, с която данните преминават през тях). Четири години след това проучване британският Център е все още е бил способен да следи кабели само с капацитет 10 гигабита в секунда. Оттам и адмирациите, обяснява "Гардиън".
Британците помагали на германските си колеги със съвети как да променят или заобиколят законите, ограничаващи възможността им да прилагат напредналата си технология, или както се казва в цитирания документ - да оказват помощ на БНД в усилията за реформа или реинтерпретация на крайно рестриктивното законодателство за наблюдението в Германия.
Докладът, който според вестника звучи като училищна оценка, слага "отличен" на френския партньор - Генералният директорат за външна сигурност. Нейното сравнително предимство е в отношенията с неназована телекомуникационна компания -
отношение, от което британската служба се надявала да се възползва за собствените си операции. В доклада се говори за контакти с главния партньор на французите в индустрията, който имал "иновативни подходи към някои интернет предизвикателства" - намек за търговското онлайн криптиране и опитите за разбиването на кодовете.
В случая с испанския Национален разузнавателен център (CNI) ключът, поне през 2008 година, били връзките на испанците с британска телекомуникационна компания, отново неназована, които давали "нови възможности и изненадващи резултати".
Британската служба останала много доволна през 2008 година, когато шведският парламент приема ярстно оспорван закон, позволяващ на Националната радиослужба за отбрана (FRA) да осъществява операции от типа на "Темпора" спрямо оптичните кабели. Британската служба се гордеела, че има дял за този успех "с многобройни съвети и напътствия".
Центърът за правителствени комуникации поддържал силни връзки и с двете главни холандски разузнавателни агенции - външната MIVD и вътрешната AIVD, като помагал за решаването на законодателни проблеми чрез холандски адвокати.
В прегледа само италианските служби получават слаба оценка заради недоволство от вътрешните търкания помежду им и от законовите ограничения за дейността им. Според доклада е имало дискусии и с външното разузнаване AISE, и със службата за вътрешна сигурност AISI, но се установило, че италианската разузнавателна общност е раздробена на фракции, неспособни да сътрудничат помежду си, а законови ограничения спъват възможностите им.
В заключение "Гардиън" подчертава, че от документите на Сноудън става ясно, че Центърът за правителствени комуникации е станал ядро на електронното разузнаване в ерата на интернет, като не само е успял да си осигури легална благоприятна среда за операциите си. Освен това разположението на Великобритания на входа на Европа за повечето трансатлантически кабели и привилегированите отношения с АНС е превърнал Центъра във важен партньор за европейските агенции. Британската служба лобирала в АНС за споделяне на данни с европейските и за разсекретяването им за по-широко разпространяване.
В света на разузнаването, далеч по-успешно, отколкото в дипломацията, Великобритания се превърнала в незаменим мост между шпионите на Америка и Европа, заключава британският вестник. (БТА)
