Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи забрана за социалните мрежи за деца под 13 години и ограничен достъп за тези между 13 и 15 години, като предупреди за опасностите, които онлайн услугите крият за непълнолетните и малолетните, предаде Ройтерс.
Тя предложи и серия от задължения за социалните мрежи, услуги за споделяне на видео, онлайн видеоигри и чатботове с изкуствен интелект, предлагащи услуги на деца под 18 години — ход, който ще засегне ЮТуб, Фейсбук и Инстаграм, собственост на Гугъл и Мета.
Този ход подчертава нарастващите опасения по света относно въздействието на онлайн услугите върху безопасността и здравето на децата, отбелязва Ройтерс.
Нарастващото безпокойство относно влиянието на социалните мрежи върху децата и подрастващите предизвика поредица от конкретни законодателни и регулаторни действия по света, формирайки ясен прецедент преди настоящото предложение на Европейската комисия. Правителствата започнаха да въвеждат мерки, за да отговорят на предизвикателствата, свързани с психичното здраве и безопасността на децата в дигиталното пространство.
Още в края на 2023 г. Австралия приложи строги регулации, блокирайки достъпа до социални медии за деца под 16 години. Компаниите, които не спазват тези изисквания, бяха изправени пред значителни глоби до 49,5 милиона австралийски долара, което зададе международен прецедент за твърди държавни мерки.В началото на 2024 г. няколко държави последваха примера с конкретни планове и действия.
В Турция, до януари, министърът на семейството и социалните услуги Махинур Йоздемир Гьокташ обяви подготвяните законодателни промени за забрана на социалните мрежи за деца под 15 години, изискващи от платформите да въведат системи за проверка на възрастта и филтриране. Почти паралелно, в Австрия вицеканцлерът Андреас Баблер съобщи за предстоящ законопроект, целящ ограничаване на достъпа на деца и младежи до социални мрежи, с акцент върху отговорността на операторите и възможността за налагане на санкции по рамката на Европейския акт за цифровите услуги.
На национално ниво, в България, министърът на образованието Красимир Вълчев в Силистра анонсира идеята за забрана на социалните мрежи за деца до навършване на 15 години. Тази инициатива получи категорична подкрепа от председателя на парламентарната здравна комисия Костадин Ангелов, който се позова на медицински и психологически доказателства за вредното въздействие.
През март 2024 г. Бразилия въведе закон, задължаващ социалните платформи да свързват профилите на потребители под 16 години с тези на техните родители и да прилагат механизми за проверка на възрастта. Индонезия също забрани достъпа за лица под 16 години.По-късно, през април 2024 г., парламентът на Турция официално одобри регулациите за забрана на социалните мрежи за лица под 15 години, като предвиди влизането им в сила до края на годината.
Към юни 2024 г. Малайзия прие закон, изключващ лица под 16 години от основните платформи, а Обединените арабски емирства (ОАЕ) обявиха забрана за лица под 15 години, която да влезе в сила до една година.През юли 2024 г. Австрия финализира решението си за забрана на социалните мрежи за деца под 14 години, допълнено с въвеждането на нов задължителен учебен предмет – „Медии и демокрация“. Други европейски държави като Франция, Испания и Дания също изразиха планове за подобни възрастови ограничения. Също тогава, правителството на Нова Зеландия обяви, че ще внесе законопроект, забраняващ използването на социални мрежи за лица под 16 години, като премиерът Кристофър Луксън посочи негативните ефекти върху психичното здраве и образованието.
В България, партия ГЕРБ внесе законодателно предложение за забрана на социалните мрежи за деца до 16 години, предвиждайки използване на цифров портфейл за верификация на възрастта и глоби от 50 000 евро нагоре за нарушителите. Това предизвика парламентарен дебат, като партии като „Демократична България“ и „Възраждане“ изразиха принципна подкрепа, но с условия за прецизиране на техническите решения.
Нарастващият брой национални инициативи и регулации по света и в рамките на ЕС създаде контекст, в който Европейската комисия, чрез председателя Урсула фон дер Лайен, получи препоръки от експертна група относно "постепенен и постепенен достъп" до социалните мрежи, проправяйки пътя за предстоящо законодателно предложение през втората половина на 2024 г. Това показва преход от отделни национални инициативи към координиран институционален отговор на европейско ниво.
W
