Европейската комисия ще предложи в сряда правно обвързващи цели за възстановяване на природата в целия ЕС, в опит да се възстановят намаляващите популации от диви животни и да се изцерят деградиралите местообитания, съобщава Reuters.
Ръководителят на политиката за околната среда на Европейския съюз Виргиний Синкевичус заяви пред агенцията, че предложението ще изисква от страните от ЕС колективно да възстановят природата на 20 процента от земята на ЕС до 2030 г. и да изпълнят индивидуалните цели за определени местообитания и видове.
„Нищо не може да замени екосистемните услуги, които предоставят океаните, нашите почви или нашите гори“, подчерта той в интервю.
ЕС е поставил в закон своите цели за изменението на климата, но все още не и тези за опазване на природата.
Законът ще постави обвързващи цели за увеличаване на популациите от птици в земеделски земи, за обръщане на спада на опрашителите и възстановяване на 25 000 км реки, за да текат по естествените си течения до 2030 г. Държавите ще трябва да изготвят национални планове, за да допринесат за общоевропейските цели.
Интензивното земеделие, горско стопанство и урбанизация подхранват деградацията на естествените местообитания. Повечето от защитените местообитания и видове в Европа са с отрицателен природозащитен статус, а една трета от видовете пчели и пеперуди имат намаляваща популация.
Предложението на ЕС, което беше отлагано два пъти, ще се нуждае от одобрение от Европейския парламент и от страните от ЕС – някои от които се опитаха да отложат или отменят мерките за устойчиво земеделие, позовавайки се на въздействието на войната в Украйна върху глобалното предлагане на храни.
Синкявичус посочи, че глобалната продоволствена криза е причинена изцяло от това, че Русия блокира износа на милиони тонове украинско зърно, докато неуспехът да се спре деградацията на природата в крайна сметка ще намали земеделските способности на Европа.
„Ако загубим плодородието на почвата, ако ерозията и деградацията на почвата продължат, това ще има сериозно въздействие върху нашата селскостопанска продукция“, обясни той. Ерозията на почвата вече струва на Европа около 1,2 милиарда евро (1,3 милиарда долара) годишно в загуба на селскостопанска продукция.
Икономически дейности като земеделие няма да бъдат забранени на земя, където се прилагат мерки за възстановяване на природата, съгласно законодателството на ЕС.
Лора Хилд, политически служител в организацията с нестопанска цел Европейско бюро по околната среда, смята, че законът е „огромна възможност“ за справяне със загубата на дивата природа и изменението на климата.
„Чудесно е да имаш всеобхватна цел. Но това трябва да бъде изпълнена с правилните мерки, а не с цял куп слаби неща, които е малко вероятно да доведат до промяна“, каза тя.
Ръководителят на политиката за околната среда на Европейския съюз Виргиний Синкевичус заяви пред агенцията, че предложението ще изисква от страните от ЕС колективно да възстановят природата на 20 процента от земята на ЕС до 2030 г. и да изпълнят индивидуалните цели за определени местообитания и видове.
„Нищо не може да замени екосистемните услуги, които предоставят океаните, нашите почви или нашите гори“, подчерта той в интервю.
ЕС е поставил в закон своите цели за изменението на климата, но все още не и тези за опазване на природата.
Законът ще постави обвързващи цели за увеличаване на популациите от птици в земеделски земи, за обръщане на спада на опрашителите и възстановяване на 25 000 км реки, за да текат по естествените си течения до 2030 г. Държавите ще трябва да изготвят национални планове, за да допринесат за общоевропейските цели.
Интензивното земеделие, горско стопанство и урбанизация подхранват деградацията на естествените местообитания. Повечето от защитените местообитания и видове в Европа са с отрицателен природозащитен статус, а една трета от видовете пчели и пеперуди имат намаляваща популация.
Предложението на ЕС, което беше отлагано два пъти, ще се нуждае от одобрение от Европейския парламент и от страните от ЕС – някои от които се опитаха да отложат или отменят мерките за устойчиво земеделие, позовавайки се на въздействието на войната в Украйна върху глобалното предлагане на храни.
Синкявичус посочи, че глобалната продоволствена криза е причинена изцяло от това, че Русия блокира износа на милиони тонове украинско зърно, докато неуспехът да се спре деградацията на природата в крайна сметка ще намали земеделските способности на Европа.
„Ако загубим плодородието на почвата, ако ерозията и деградацията на почвата продължат, това ще има сериозно въздействие върху нашата селскостопанска продукция“, обясни той. Ерозията на почвата вече струва на Европа около 1,2 милиарда евро (1,3 милиарда долара) годишно в загуба на селскостопанска продукция.
Икономически дейности като земеделие няма да бъдат забранени на земя, където се прилагат мерки за възстановяване на природата, съгласно законодателството на ЕС.
Лора Хилд, политически служител в организацията с нестопанска цел Европейско бюро по околната среда, смята, че законът е „огромна възможност“ за справяне със загубата на дивата природа и изменението на климата.
„Чудесно е да имаш всеобхватна цел. Но това трябва да бъде изпълнена с правилните мерки, а не с цял куп слаби неща, които е малко вероятно да доведат до промяна“, каза тя.
