Бившето консулство на България в берлинския квартал Панко от години е изоставено, запада и се руши, пише "Берлинер моргенпост" в своя обширна публикация, цитирана от "Дойче веле".
Берлинското издание разказва историята на дипломатическата сграда, чиято собственост е била прехвърлена на България през 2014 година. Бившата резиденция, намираща се на "Бойтщрасе" 6-8 и построена само няколко години преди падането на Берлинската стена, за кратко време е била използвана за дипломатически цели. Съществуват обаче индикации, че е имало планове там да действат и тайните служби, пише изданието.
В бившия дипломатически квартал на ГДР по времето на комунизма са били построени десетки сгради за пратениците на чужди страни - посолства, резиденции и домове за дипломатите. След обединението на Източна и Западна Германия много от тях обаче започват да си търсят нови жилища и имоти. Така повечето дипломатически сгради биват изоставени и започват да западат, отбелязва "Берлинер моргенпост".
Същото се случва и с българското консулството. Днес в сградата е забранено да се влиза, монтирани са камери за наблюдение. България обаче явно не проявява интерес да използва имота за нещо, тъй като той стои празен от 1990 насам.
Официална резиденция на България?
Сградата на "Бойтщрасе", пише изданието, вероятно официално е била предназначена за консулски цели. Резиденцията се е намирала до посолството на Ирак в ГДР, както и близо до представителствата на Франция, Швеция и Италия. А площта на имота е почти 3000 квадратни метра.
В предната част на бившето българско консулство е издигната едноетажна сграда, която представлява жилище за служителите на консулството. Под нея се намира подземен гараж. Самото консулство в задната част на парцела представлява двуетажна сграда, изградена в стила на социалистическия модернизъм. То е с остъклено стълбище и тераса, гледаща към задната част на градината. В трапезарията могат да се видят кристални полилеи, а в танцовата зала и до днес има пиано. Горният етаж помещава, освен всичко друго, и офисите на консулството, както и просторна приемна зала.
Помещенията за охраната са се намирали в мазето. До тази част се е стигало по стълбище, което водело до врата със звънец. Зад нея имало коридор с помощни стаи и складове. В края на коридора е била обособена зоната, предназначена за противовъздушна защита. Имало е съблекални и просторна стая за отдих с камина. А зад две бронирани врати се е помещавала стая от около 20 кв. м., която крие добре пазена тайна, пише германското издание.
Тайният тунел под консулството
След това последно помещение в мазето в края на външната му стена има още едно скривалище със стоманена врата. От тази незабележима врата се влиза в бетонна тръба с диаметър от може би 80-90 сантиметра - достатъчно, за да може възрастен човек да пропълзи в нея. Краят на тунела води до тухлена шахта със стъпала и метален капак на нивото на земята, който може да бъде заключван отвътре. Изходът от тунела е покрит от пръст и растения. Сложната система е давала възможност за тайно влизане и излизане от българското консулство, а това е огромно предимство за разузнавателни операции, коментира "Берлинер моргенпост".
Зловещата Държавна сигурност
Българската тайна служба Държавна сигурност (ДС) е била печално известна, наред с всичко друго, и с убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978, както и с неуспешния опит за убийство на Владимир Костов в Париж през 1978 година. Смята се, че по време на "разцвета" на ДС в България са действали до 300 000 тайни агенти, пише още германското издание.
Българската шпионска мрежа е поддържала интензивно сътрудничество с КГБ и Министерството на държавната сигурност на ГДР, а основната цел на Шесто управление и клоновете му в приятелски държави е било политическото преследване на противници на режима. За ръководството на ГДР това сътрудничество е било важно за идентифициране и наблюдение на противници и потенциални германски бегълци в чужбина. През 1980-те години това става още по-значимо. Дипломатическата сграда на "Бойтщрасе" вероятно е била планирана като оперативен обект, но не е документирано до каква степен е била използвана за разузнавателни дейности през 1980-те, пише изданието.
Берлинското издание разказва историята на дипломатическата сграда, чиято собственост е била прехвърлена на България през 2014 година. Бившата резиденция, намираща се на "Бойтщрасе" 6-8 и построена само няколко години преди падането на Берлинската стена, за кратко време е била използвана за дипломатически цели. Съществуват обаче индикации, че е имало планове там да действат и тайните служби, пише изданието.
В бившия дипломатически квартал на ГДР по времето на комунизма са били построени десетки сгради за пратениците на чужди страни - посолства, резиденции и домове за дипломатите. След обединението на Източна и Западна Германия много от тях обаче започват да си търсят нови жилища и имоти. Така повечето дипломатически сгради биват изоставени и започват да западат, отбелязва "Берлинер моргенпост".
Същото се случва и с българското консулството. Днес в сградата е забранено да се влиза, монтирани са камери за наблюдение. България обаче явно не проявява интерес да използва имота за нещо, тъй като той стои празен от 1990 насам.
Официална резиденция на България?
Сградата на "Бойтщрасе", пише изданието, вероятно официално е била предназначена за консулски цели. Резиденцията се е намирала до посолството на Ирак в ГДР, както и близо до представителствата на Франция, Швеция и Италия. А площта на имота е почти 3000 квадратни метра.
В предната част на бившето българско консулство е издигната едноетажна сграда, която представлява жилище за служителите на консулството. Под нея се намира подземен гараж. Самото консулство в задната част на парцела представлява двуетажна сграда, изградена в стила на социалистическия модернизъм. То е с остъклено стълбище и тераса, гледаща към задната част на градината. В трапезарията могат да се видят кристални полилеи, а в танцовата зала и до днес има пиано. Горният етаж помещава, освен всичко друго, и офисите на консулството, както и просторна приемна зала.
Помещенията за охраната са се намирали в мазето. До тази част се е стигало по стълбище, което водело до врата със звънец. Зад нея имало коридор с помощни стаи и складове. В края на коридора е била обособена зоната, предназначена за противовъздушна защита. Имало е съблекални и просторна стая за отдих с камина. А зад две бронирани врати се е помещавала стая от около 20 кв. м., която крие добре пазена тайна, пише германското издание.
Тайният тунел под консулството
След това последно помещение в мазето в края на външната му стена има още едно скривалище със стоманена врата. От тази незабележима врата се влиза в бетонна тръба с диаметър от може би 80-90 сантиметра - достатъчно, за да може възрастен човек да пропълзи в нея. Краят на тунела води до тухлена шахта със стъпала и метален капак на нивото на земята, който може да бъде заключван отвътре. Изходът от тунела е покрит от пръст и растения. Сложната система е давала възможност за тайно влизане и излизане от българското консулство, а това е огромно предимство за разузнавателни операции, коментира "Берлинер моргенпост".
Зловещата Държавна сигурност
Българската тайна служба Държавна сигурност (ДС) е била печално известна, наред с всичко друго, и с убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978, както и с неуспешния опит за убийство на Владимир Костов в Париж през 1978 година. Смята се, че по време на "разцвета" на ДС в България са действали до 300 000 тайни агенти, пише още германското издание.
Българската шпионска мрежа е поддържала интензивно сътрудничество с КГБ и Министерството на държавната сигурност на ГДР, а основната цел на Шесто управление и клоновете му в приятелски държави е било политическото преследване на противници на режима. За ръководството на ГДР това сътрудничество е било важно за идентифициране и наблюдение на противници и потенциални германски бегълци в чужбина. През 1980-те години това става още по-значимо. Дипломатическата сграда на "Бойтщрасе" вероятно е била планирана като оперативен обект, но не е документирано до каква степен е била използвана за разузнавателни дейности през 1980-те, пише изданието.
