Президентът на Република Сръбска, част от Босна и Херцеговина, Милорад Додик лично откри университетско общежитие, кръстено на бившия лидер на ентитета Радован Караджич.
Следващия четвъртък се очаква Международния трибунал за бивша Югославия да съобщи присъдата на Караджич по обвинения в престъпления срещу човечеството по време на етническата война в Босна между 1992 и 1995 г.
Додик лично разкри плакетът с името на Караджич върху стената на новото общежитие в град Пале, известен като една от крепостите на етническите сърби по време на войната.
Осем сърби обвинени за клането в Сребреница
На церемонията присъстваха няколкостотин души, в това число жената на Караджич, Лиляна, и дъщеря му Соня.
"Посвещаваме това място на човека, който без съмнение постави основите на Република Сръбска - Радован Караджич - първият президент на тази република”, заяви Додик при откриването.
Радован Караджич: Направих всичко, за да избегна войната
В Хага Караджич трябва да отговаря за обвиненията във военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид. По време на конфликта в Босна 100 000 души загубиха живота си, а половината от 4-милионното тогава население остана без покрив над главата си.
След Дейтънското споразумение от 1995 г., Босна и Херцеговина е разделена на два ентитета - Федерация Босна и Херцеговина, в която живеят най-вече бошняци-мюсюлмани и етнически хървати, и Република Сръбска.
Президентът Додик е сред изявените критици на международния трибунал и заяви, че именуването на общежитието е натоварено със "силен символизъм". "Те съдят само едната страна, а не и другите, които имат еднакво участие в това, което се случи при разпадането на Югославия", заяви Додик.
20 години от геноцида в Сребреница
Караджич, който сега е 70-годишен, в продължение на 13 години бягаше от правосъдието, преди ареста му през 2008 г. в Белград. Той пледира невинност.
Срещу него има 11 различни обвинения, които включват отговорността му за изтребването на 8000 мъже и момчета-мюсюлмани в Сребреница през 1995 г. и 44-месечната обсада на Сараево, при която загинаха повече от 10 000 души, а градът стана териториално разделен на етнически принцип.
Нападението на защитената от ООН зона Сребреница от босненските сръбски сили започва на 6 юли 1995 г. и завършва пет дни по-късно с влизането на босненските сръбски сили, водени от Ратко Младич, в града. По това време в града бе разположен холандски батальон от силите на ООН. До 19 юли войниците под командването на Младич избиха систематично около 8000 мюсюлмански мъже и момчета и за два дни депортираха около 30 000 жени и деца.
През ноември 2004 г. правителството на босненската Република Сръбска се извини на семействата на босненските мюсюлмани, пострадали в Сребреница, като констатира, че там е било извършено "престъпление в големи размери". В началото на 2006 г. сръбското правителство осъди всички военни престъпления в бивша Югославия, а четири години по-късно сръбският парламент прие декларация, в която осъди клането в Сребреница.
През 2007 г. Международният трибунал за военните престъпления в бивша Югославия произнесе присъда, в която определи клането в Сребреница като геноцид. Резолюции за Сребреница, с които се потвърждава присъдата на трибунала, приеха и парламентите на страните членки на ЕС, Канада, САЩ и Австралия.
За геноцида в Сребреница бяха обвинени лидерите на босненските сърби Радован Караджич и Ратко Младич. Процесите срещу тях още не са приключили.
Източник: БГНЕС
