Талибаните не са превземали афганистанската столица, те са били поканени, твърди човекът, отправил поканата.
В интервю за Асошиейтед прес бившият афганистански президент Хамид Карзай направи едни от първите разкрития за тайното и внезапно заминаване на афганистанския президент Ашраф Гани и за това как е поканил талибаните в града, "за да предпази населението и страната, и града, за да не бъдат обхванати от хаос, както и за да предпази населението от нежеланите елементи, които в такава ситуация биха започнали да мародерстват в страната и по магазините".
Когато Гани заминал, заминали и неговите началници на силовите ведомства. Когато Карзай се свързал с министъра на отбраната Бисмила Хан, за да го попита какво е останало от правителството, Хан дори попитал Карзай дали не иска също да напусне Кабул. Заминал дори и началникът на столичната полиция.
Карзай, който беше президент на страната в продължение на 13 години след първото сваляне на талибаните от власт след атентатите от 11 септември, отказал да тръгне.
В пространното интервю за агенцията, дадено от него в заобиколен от дървета комплекс в центъра на града, в който живее със съпругата и малките си деца, Карзай категорично заявява, че бягството на Гани е провалило предприетия в последния момент от самия Гани, от главния преговарящ Абдула Абдула и ръководството на талибаните в Доха опит бунтовниците да влязат в столицата като част от договорено споразумение.
Подготовката за сключване на такава сделка започнала на 14 август, ден преди талибаните да дойдат на власт.
Карзай и Абдула се срещнали с Гани и се разбрали на следващия ден да заминат за Доха със списък с 15 имена, за да договорят споразумение за подялба на властта. Талибаните вече били в покрайнините на Кабул, но ръководителите им в Катар били обещали, че бунтовниците няма да влизат в града, преди да бъде сключено споразумението.
По думите на Карзай рано сутринта на 15 август той седял и чакал да бъде изготвен списъкът. В столицата витаело напрежение и безпокойство. Носели се слухове, че талибаните ще я превземат. Карзай се обадил в Доха. Било му казано, че талибанските бойци няма да влизат в града.
По обед талибаните се обадили да кажат, че "правителството трябва да остане там, където се намира и не бива да се мести на друго място, защото те нямали намерение да влизат в града", заяви Карзай. "Аз и други хора разговаряхме с различни официални лица и получихме уверения, че това наистина е така и че американците и правителствените сили държат здраво позициите си и Кабул няма да падне".
Около 14:45 часа обаче станало ясно, че Гани е избягал от града. Карзай се обадил на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи, потърсил и началника на полицията в Кабул. Всички били изчезнали. "В столицата нямаше нито едно длъжностно лице, нито полицейски началник, нито командир на корпус, нито каквито и да било подразделения на силите за сигурност. Всички бяха заминали."
Заместник-шефът на охраната на Гани се обадил на Карзай да дойде в двореца и да поеме президентското управление. Той отказал с мотива, че по закон няма право да заема длъжността. Вместо това бившият президент решил да направи публично изявление на живо по телевизията в присъствието на децата си, "за да знае афганистанският народ", че той и семейството му са тук.
Карзай е категоричен, че ако Гани е бил останал в Кабул, е щяло да има споразумение за мирен преход във властта.
"Безусловно. Безусловно. Именно за това се готвехме. С председателя на Съвета по помирението се надявахме още същата вечер или на следващата сутрин да заминем за Доха и да финализираме споразумението", каза той. "Смятам, че ръководителите на талибаните ни очакваха в Доха със същата цел, по същата причина."
Днес Карзай често се среща с ръководството на талибаните и заявява, че светът трябва да води диалог с тях. Не по-малко важно е, смята той, афганистанците да се обединят.
Бившият президент има план. В разговорите си с талибаните той се обявява за временно възстановяване на конституцията на Афганистан от времето на монархията. Идеята била лансирана на по-предишен кръг от преговорите в Доха.
Същевременно ще бъде свикано традиционното общоафганистанско събрание - Лоя Джирга, включително с участието на жени. На него ще бъде решено бъдещето на Афганистан, в това число въпросите за представително правителство, конституция и държавното знаме.
Няма признаци, че талибаните ще приемат подобна формула, макар да отбелязва факта, че не са и отхвърлили идеята за подобни обсъждания. Джиргата е вековна афганистанска традиция за вземане на решения и е особено популярна сред етническите пущуни, основната група в състава на талибаните.
Карзай заяви, че в бъдещия Афганистан всички момчетата и момичетата трябва да имат право на образование, а жените "трябва да намерят своето място в афганистанската политика, администрацията, икономическата и социалната дейност, както и в политическата активност във всички сфери на живота. Това е въпрос, по който компромиси не може да се правят."
Но докато това стане, казва Карзай, светът трябва да води диалог с талибаните. Афганистан трябва да продължи да функционира. На държавните служители трябва да се плаща. Нужни са работещи здравни заведения.
Помолен да каже как би определил талибаните, той заяви следното: "Бих ги определил като афганистанци, но афганистанци, преминали през много труден период от живота си, също като всички останали афганистанци през последните 40 години".
"Преминахме през изключително труден период от нашата история, в който ние, афганистанците, от всички лагери допуснахме грешки; в който международната общност и тези, които взаимодействаха с нас, допуснаха огромни грешки", каза Карзай. "Време е всички ние да осъзнаем това и да погледнем назад към грешките, които всички сме допуснали и да ги поправим."
В интервю за Асошиейтед прес бившият афганистански президент Хамид Карзай направи едни от първите разкрития за тайното и внезапно заминаване на афганистанския президент Ашраф Гани и за това как е поканил талибаните в града, "за да предпази населението и страната, и града, за да не бъдат обхванати от хаос, както и за да предпази населението от нежеланите елементи, които в такава ситуация биха започнали да мародерстват в страната и по магазините".
Когато Гани заминал, заминали и неговите началници на силовите ведомства. Когато Карзай се свързал с министъра на отбраната Бисмила Хан, за да го попита какво е останало от правителството, Хан дори попитал Карзай дали не иска също да напусне Кабул. Заминал дори и началникът на столичната полиция.
Карзай, който беше президент на страната в продължение на 13 години след първото сваляне на талибаните от власт след атентатите от 11 септември, отказал да тръгне.
В пространното интервю за агенцията, дадено от него в заобиколен от дървета комплекс в центъра на града, в който живее със съпругата и малките си деца, Карзай категорично заявява, че бягството на Гани е провалило предприетия в последния момент от самия Гани, от главния преговарящ Абдула Абдула и ръководството на талибаните в Доха опит бунтовниците да влязат в столицата като част от договорено споразумение.
Подготовката за сключване на такава сделка започнала на 14 август, ден преди талибаните да дойдат на власт.
Карзай и Абдула се срещнали с Гани и се разбрали на следващия ден да заминат за Доха със списък с 15 имена, за да договорят споразумение за подялба на властта. Талибаните вече били в покрайнините на Кабул, но ръководителите им в Катар били обещали, че бунтовниците няма да влизат в града, преди да бъде сключено споразумението.
По думите на Карзай рано сутринта на 15 август той седял и чакал да бъде изготвен списъкът. В столицата витаело напрежение и безпокойство. Носели се слухове, че талибаните ще я превземат. Карзай се обадил в Доха. Било му казано, че талибанските бойци няма да влизат в града.
По обед талибаните се обадили да кажат, че "правителството трябва да остане там, където се намира и не бива да се мести на друго място, защото те нямали намерение да влизат в града", заяви Карзай. "Аз и други хора разговаряхме с различни официални лица и получихме уверения, че това наистина е така и че американците и правителствените сили държат здраво позициите си и Кабул няма да падне".
Около 14:45 часа обаче станало ясно, че Гани е избягал от града. Карзай се обадил на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи, потърсил и началника на полицията в Кабул. Всички били изчезнали. "В столицата нямаше нито едно длъжностно лице, нито полицейски началник, нито командир на корпус, нито каквито и да било подразделения на силите за сигурност. Всички бяха заминали."
Заместник-шефът на охраната на Гани се обадил на Карзай да дойде в двореца и да поеме президентското управление. Той отказал с мотива, че по закон няма право да заема длъжността. Вместо това бившият президент решил да направи публично изявление на живо по телевизията в присъствието на децата си, "за да знае афганистанският народ", че той и семейството му са тук.
Карзай е категоричен, че ако Гани е бил останал в Кабул, е щяло да има споразумение за мирен преход във властта.
"Безусловно. Безусловно. Именно за това се готвехме. С председателя на Съвета по помирението се надявахме още същата вечер или на следващата сутрин да заминем за Доха и да финализираме споразумението", каза той. "Смятам, че ръководителите на талибаните ни очакваха в Доха със същата цел, по същата причина."
Днес Карзай често се среща с ръководството на талибаните и заявява, че светът трябва да води диалог с тях. Не по-малко важно е, смята той, афганистанците да се обединят.
Бившият президент има план. В разговорите си с талибаните той се обявява за временно възстановяване на конституцията на Афганистан от времето на монархията. Идеята била лансирана на по-предишен кръг от преговорите в Доха.
Същевременно ще бъде свикано традиционното общоафганистанско събрание - Лоя Джирга, включително с участието на жени. На него ще бъде решено бъдещето на Афганистан, в това число въпросите за представително правителство, конституция и държавното знаме.
Няма признаци, че талибаните ще приемат подобна формула, макар да отбелязва факта, че не са и отхвърлили идеята за подобни обсъждания. Джиргата е вековна афганистанска традиция за вземане на решения и е особено популярна сред етническите пущуни, основната група в състава на талибаните.
Карзай заяви, че в бъдещия Афганистан всички момчетата и момичетата трябва да имат право на образование, а жените "трябва да намерят своето място в афганистанската политика, администрацията, икономическата и социалната дейност, както и в политическата активност във всички сфери на живота. Това е въпрос, по който компромиси не може да се правят."
Но докато това стане, казва Карзай, светът трябва да води диалог с талибаните. Афганистан трябва да продължи да функционира. На държавните служители трябва да се плаща. Нужни са работещи здравни заведения.
Помолен да каже как би определил талибаните, той заяви следното: "Бих ги определил като афганистанци, но афганистанци, преминали през много труден период от живота си, също като всички останали афганистанци през последните 40 години".
"Преминахме през изключително труден период от нашата история, в който ние, афганистанците, от всички лагери допуснахме грешки; в който международната общност и тези, които взаимодействаха с нас, допуснаха огромни грешки", каза Карзай. "Време е всички ние да осъзнаем това и да погледнем назад към грешките, които всички сме допуснали и да ги поправим."
