Германия не може да откаже да реализира проекта „Северен поток 2“, тъй като това щяло да причини значителни щети на Европа, която се нуждае от енергийни ресурси. Това се казва в статия, публикувана във в. Financial Times. В същото време, отбелязва „Файненшъл таймс“, германските политици, заедно с разбирането на рисковете, искат да предприемат действия срещу Русия заради инцидента с Алексей Навални.
Британското издание отбелязва, че германските политици разбират това добре и следователно подкрепят германския канцлер Ангела Меркел, която преди това заяви, че това е изключително икономически проект и трябва да бъде изпълнен.
Според „Файненшъл таймс“ германските политици са в трудна ситуация: те искат да предприемат действия срещу Русия заради инцидента с Алексей Навални, но разбират, че спирането на „Северен поток 2“ ще причини “значителни съпътстващи щети на Европа“. Търсенето на газ в ЕС нараства, тъй като вътрешните запаси на горива в Общността са изчерпани.
Става дума и за нанасяне на значителни щети на европейските инвеститори в случай на отказ за подкрепа на проекта. Половината от строителните разходи на тръбопровода идват за сметка на европейски инвеститори като британско-холандската Royal Dutch Shell, австрийската OMV и френската Engie. На германското правителство може да се наложи да изплати милиарди компенсации, ако блокира "Северен поток 2", пише вестникът.
Берлин се стреми да избягва ходове, които подкопават правната основа за големи инвестиции в енергетиката, каза Кирстен Вестфал, анализатор в Германския институт за международни отношения и сигурност. „За разлика от други страни, Германия няма национален енергиен лидер и следователно зависи изцяло от частни компании за енергийните си доставки“, обяснява тя. „Тези компании се нуждаят от солидна регулаторна рамка и Берлин знае това“, добави Вестфал.
По-рано германското правителство предложи да не се свързват случаят Навални и изграждането на газопровода. След като военните токсиколози на Германия съобщиха, че Навални, според тяхната информация, е бил отровен с вещество от групата Новичок, тонът на изявленията в известна степен се промени. Германският външен министър Хайко Маас изрази надежда в началото на септември, че Москва "няма да принуди Берлин да промени позицията си". Това беше тълкувано от медиите и наблюдателите като заплаха за спиране на проекта.
Според представителя на Ангела Меркел канцлерът "се е присъединил към думите" на външния министър. Ръководителят на министерството на икономиката на Федерална република Германия Петер Алтмайер заяви, че е скептичен относно перспективите за въвеждане на подобни санкции.
В същото време след инцидента с Навални самата Меркел се въздържа лично да коментира тази тема, а агенция ДПА съобщава, като се позовава на източници, че не е готова да свърже тези два въпроса.
Британското издание отбелязва, че германските политици разбират това добре и следователно подкрепят германския канцлер Ангела Меркел, която преди това заяви, че това е изключително икономически проект и трябва да бъде изпълнен.
Според „Файненшъл таймс“ германските политици са в трудна ситуация: те искат да предприемат действия срещу Русия заради инцидента с Алексей Навални, но разбират, че спирането на „Северен поток 2“ ще причини “значителни съпътстващи щети на Европа“. Търсенето на газ в ЕС нараства, тъй като вътрешните запаси на горива в Общността са изчерпани.
Става дума и за нанасяне на значителни щети на европейските инвеститори в случай на отказ за подкрепа на проекта. Половината от строителните разходи на тръбопровода идват за сметка на европейски инвеститори като британско-холандската Royal Dutch Shell, австрийската OMV и френската Engie. На германското правителство може да се наложи да изплати милиарди компенсации, ако блокира "Северен поток 2", пише вестникът.
Берлин се стреми да избягва ходове, които подкопават правната основа за големи инвестиции в енергетиката, каза Кирстен Вестфал, анализатор в Германския институт за международни отношения и сигурност. „За разлика от други страни, Германия няма национален енергиен лидер и следователно зависи изцяло от частни компании за енергийните си доставки“, обяснява тя. „Тези компании се нуждаят от солидна регулаторна рамка и Берлин знае това“, добави Вестфал.
По-рано германското правителство предложи да не се свързват случаят Навални и изграждането на газопровода. След като военните токсиколози на Германия съобщиха, че Навални, според тяхната информация, е бил отровен с вещество от групата Новичок, тонът на изявленията в известна степен се промени. Германският външен министър Хайко Маас изрази надежда в началото на септември, че Москва "няма да принуди Берлин да промени позицията си". Това беше тълкувано от медиите и наблюдателите като заплаха за спиране на проекта.
Според представителя на Ангела Меркел канцлерът "се е присъединил към думите" на външния министър. Ръководителят на министерството на икономиката на Федерална република Германия Петер Алтмайер заяви, че е скептичен относно перспективите за въвеждане на подобни санкции.
В същото време след инцидента с Навални самата Меркел се въздържа лично да коментира тази тема, а агенция ДПА съобщава, като се позовава на източници, че не е готова да свърже тези два въпроса.
