Американската Национална агенция за сигурност следи интернет действията на всички потребители на най-големите интернет компании в света, сред които са и Google и Facebook.
Новината идва само ден след разкритието, че администрацията на Обама следи телефонните данни на 120 милиона американци.
Новината е публикувана едновременно от британския вестник "Гардиън", който публикува и вчерашното разкритите, и от американския "Вашингтон пост". Тя се състои от серия диаграми под формата на лекция, обозначени с гриф "свръхсекретно".
В тях се описва подробно програма за електронно следене на комуникации с кодово име "ПРИЗЪМ", която американското правителство ползва за да шпионира всичките действия на интернет потребители из целия свят, които ползват услугите на 9-те най-големи компютърни компании в Америка.
В неочаквано изказване късно снощи, шефът на Националната агенция за сигурност Джеймс Клапър защити правото и методите за следене на телекомуникациите и интернет потреблението.
Вече седем години американското правителство ползва сървърите на някои от най-големите интернет компании в света, за да следи интернет действията на техните потребители.
Под наблюдение са следните многопрофилни фирми и услуги - Facebook, Google (включително Gmail и YouTube), Microsoft (включително Hotmail), Yahoo, Skype, PalTalk, Apple и AOL.
Следени са всички сайтове, които се посещават от техните потребители, всички ключови думи, които те пишат в интернет търсачките, всички имейли, които те изпращат и получават, всички снимки и видеоклипове, които гледат, дори и цялостното съдържание на интернет разговори и конференции през услугите Skype и PalTalk, които техните производители рекламират като "поверителни".
Не само това - всички препратени файлове, както и всички данни, които се съдържат в "облака", тоест в имейл сметките или в услуги като "Google Documents"/"Google Drive", също са изцяло достъпни за службите.
Засега не е ясно дали програмата също така позволява на службите да следят и информацията, която се съдържа на хард-дисковете на компютрите на хора по света - действие, което е технически възможно, но което не е описано в изтеклите до момента документи.
В презентацията се обяснява, че местоположението на потребителите не е от голямо значение, тъй като 86% от световния интернет трафик така или иначе минава през Америка.
Шефът на Националната агенция за сигурност Джеймс Клапър осъди двата вестника, че са разкрили свръхсекретните програми за шпиониране. В същото време обаче потвърди съмненията, че 3-месечната програма за телефонно следене, която изтече вчера, не е еднократна, а също е в действие от 7 години, като просто се "преразглежда" и подновява на всеки три месеца.
Програмите са одобрени от "Съда за следене на външното разузнаване" (FISC) - специална институция, която заседава при закрити врати и на чиито заседания присъстват единствено законодатели и представители на специалните служби.
От "Вашингтон пост" обясняват, че някои от интернет гигантите още снощи са се свързали с тях за да се дистанцират от обвиненията. Според публикуваната презентация обаче са посочени точните дати, в която всяка една от 9-те компании се е присъединила към програмата.
Първата от тях е Майкрософт, която се е присъединила към програмата PRISM още на 11 септември 2007 г. - само месец, след като Конгреса одобрява "Закона за защита на Америка", който гарантира имунитет за всички фирми, които доброволно сътрудничат на разузнавателните власти.
Презентацията, в която се описва програмата за следене "ПРИЗЪМ", е с дата януари 2007 г., с разрешение да бъде декласифицирана през 2036 г. Нейният бюджет е 20 милиона долара годишно.
Двама сенатори-демократи - Рон Уайдън от Орегон и Марк Юдал от Колорадо, членове на сенатската комисия по разузнаването, от години разтревожено намекват, че подобни програми за шпиониране съществуват, и че американския народ си няма никаква представа колко свободно законодателите интерпретират закона, особено правата, които им дава Законът за патриотизма от 2001 г., за да ги имплементират. Сенаторите обаче са под строга забрана да споделят конкретни факти.
Снощи шефът на сенатската комисия по разузнаването - републиканецът Саксби Шамблис от Джорджия, разкри пред журналисти, че целият Сенат е в течение с тайната седемгодишна програма.
Той добави: "През годините, тя ни е помагала да събираме много важна информация за лошите. Но само за лошите".
Националната агенция за сигурност (NSA) е създадена през 1952 г. с цел външно разузнаване чрез шпиониране на комуникации.
През последните години обаче агенцията засилено започва да следи и американските граждани, в разрез със законовия си мандат.
Един от най-уважаваните й служители, Уилям Бини, възмутено я напуска два месеца след нападенията на 11 септември 2001г., след 30-годишен стаж в агенцията.
Според него, настоящата система на NSA за наблюдение на американците е "много по-ефективна от това, което навремето са имали КГБ, Гестапо, SS или Щази".
