Археологическа експедиция от Националния исторически музей /НИМ/ завърши проучването на римската крайпътна станция Состра, разкрита край троянското село Ломец. Това съобщава директорът на НИМ проф. Божидар Димитров.
Той припомня, че експедицията е започнала проучването през пролетта на т. г. със средства на дарители и на община Троян, а последният етап е финансиран от Министерството на културата.
За няколко месеца работа на терен, при често неблагоприятни атмосферни условия, екип под ръководството на доц. д-р Иван Христов е проучил 13 квадрата от обекта и още 8 големи сондажа на обща площ 275 квадратни метра. Разкрити са частично 12 помещения от луксозната част на станцията и още 4 помещения от хана, приютявал обикновени пътници и търговци.
Общата площ на археологическите структури надхвърля 1,5 декара, които са интегрирана част от крайпътния комплекс, заемащ площ от 6 квадратни метра в долината на река Осъм, северно от Троян.
В източната и южната периферия на обекта са открити пещ за битова керамика и два зидани канала за вода. Трасирана е улица, свързваща станцията с основния римски път, преминаващ между обекта и крепостта Состра. Археолозите са открили и основите на късносредновековна сграда, която се предполага, че е малък мюсюлмански храм. Открити са и 80 ценни предмети - златни, сребърни и бронзови монети, бронзови накити и статуетка, фрагмент от златен накит, костни игли, луксозна керамика.
Особен интерес предизвикват изключително добре запазените бронзови монети, отсечени в различни части на римската империя - Никополис ад Иструм /днешното село Никюп, Великотърновско/, Филипополис /Пловдив/, Виминациум /Костолац, Сърбия/, Пауталия /Кюстендил/, Никея /Изник, Турция/. Монетите свидетелстват за активната търговия, осъществявана по римския път от Ескус /село Гиген, Плевенско/ на Дунав.
Източник: БТА
