Светът на киното загуби един от най-големите си таланти. На 83-годишна възраст почина обявеният за най-добър актьор на 20-ти век Пол Нюман. През зимата лекари му поставиха диагнозата рак на белия дроб. След продължително лечение в болница, включително химиотерапия, преди повече от месец Нюман се прибра в дома си, за да прекара последните дни от живота си със своята съпруга и децата си.
В началото на август гръмна новината, че на Пол Нюман му остават само седмици живот. Вместо в болница, той реши да ги прекара в дома си, за да бъде по-близо до съпругата си Джоан, за която е женен от 50 години, и петте си дъщери.
Светът на киното приема трудно Пол Нюман. Първата му голяма роля е в „Сребърната чаша" през 1954 година. Критиката го срива от подигравки. Стига се дори до там, че актьорът публикува платено съобщение в списание, чрез което официално се извинява, че е приел да участва в този филм.
Нещата за Нюман потръгват две години по-късно с „Някой горе ме обича". Следват „Непокорният Люк", „Бъч Касиди и Сънданс Кид", „Ужилването". В ранните години мнозина бъркат Пол Нюман с Марлон Брандо. Нюман дори признава след време, че е дал автографи на поне 500 души, на които е написал: „С най-добри пожелания, Марлон Брандо".
След 6 номинации за „Оскар" актьорът получава статуетката през 1987 за ролята си в „Цветът на парите" на Скорсезе. Година по-рано Американската киноакадемия му присъжда почетен „Оскар" за цялостен принос. През 2005 Пол Нюман обяви официално, че спира да играе. Съгласи се единствено да даде гласа си за анимацията „Колите", най-вече заради страстта си към автомобилизма.
Освен с ролите си в киното Пол Нюман ще бъде запомнен и със своята благотворителна дейност. Досега е дарил около 200 милиона долара, част от които са печалбата му от фирмата "Newman`s Own", която произвежда сосове за салати и спагети. Пол Нюман за киното Киното претърпя много промени, а сега е в период на катаклизми. Говоря не само за крайния продукт, за филмите. А и за това как се снимат, за ролята на актьорите в тях. И за това, че на техническата страна се отделя много повече внимание, отколкото на художествената. Телевизията изигра лоша шега на киното, като свали летвата на качеството. За актьорската професия Всички казват, че съм късметлия. Но професията на актьора за мен е много тежка, тя изисква много труд. Понякога гледам старите си филми – какви усилия само съм полагал. В ролите ми винаги е вложен толкова много труд и толкова малко талант. Едва през последните години усвоих този занаят – занаята на актьора.