/ iStock/Getty Images
Едно от големите постижения на нашия преход е изработването на новата конституция на страната, която гарантира определени права и свободи на гражданите, и регламентира държавно-политическия ред по начин, който не позволява толкова лесно да бъде установен авторитарен политически модел - поне не докато действа конституцията. Затова гласовете за тотална промяна на конституцията или замяната й с нова по-скоро се стремят към ограничаване на демократичната политическа система, отколкото към нейното оздравяване, казва в интервю за БТА доцент Евгений Кандиларов от Историческия факултет на Софийски университет.

Най-добрите държави за работа за чужденци (ВИДЕО)


Той отбелязва, че 90-те години са едни от най-тежките в най-новата история на България, както във вътрешен така и във външнополитически план. По думите му последното десетилетие от историята ни - след началото на световната икономическа криза от 2008 г., с негативните последици от нея отново е изключително трудно за страната време, в което деструктивните процеси, свързани с обществото, държавата и икономиката излизат на преден план. И може би единствено периодът от началото на 21 век до влизането на България в ЕС през 2007 г. се характеризира с по-положителни тенденции и събития, част от които са свързани с процеса на присъединяване и интегриране в европейските структури, посочва той. Превръщането ни в равноправен член на Европейския съюз е един от малкото въпроси, по който у нас съществува известен обществен консенсус, казва доц. Кандиларов.
БТА