Все повече предпочитаме кратки пътувания към алтернативни дестинации

Все повече предпочитаме кратки пътувания към алтернативни дестинации
Все повече предпочитаме кратки пътувания към алтернативни дестинации / снимка: Sofia Photo Agency, архив
Все повече предпочитаме кратки пътувания към алтернативни дестинации
72174
Все повече предпочитаме кратки пътувания към алтернативни дестинации
  • Все повече предпочитаме кратки пътувания към алтернативни дестинации

Българските туристи все повече предпочитат кратки пътувания към алтернативни дестинации, вместо дългите почивки, обвързани с резервации в хотелски комплекси. Това заяви пред Дарик председателят на Българската асоциация за алтернативен туризъм - Любомир Попйорданов.

По думите му този тип отдих е подходящ и за хората с по-ограничени финансови възможности. Попйорданов допълни, че икономиката на страната се нуждае от развитие не само на масовия, но и на алтернативния туризъм, за да може родните туристи да предпочетат български дестинации, а не тези в чужбина.

Задачата ни е да създадем възможности за нетрадиционен туризъм в България, иначе пропускаме възможността хората да предпочетат родните места за почивка, да изхарчат парите си тук и те отиват в чужбина. Сега голяма част от българите ходят в Гърция, Турция, Македония, скоро ще започнат сигурно и в Румъния да почиват.

„Много е важно в България да развиваме нови дестинации, защото ако не развиваме нови дестинации хората ще почиват на други места. Ходят в Гърция, Турция и в Сърбия, Македония. Ще започнат да ходят, дори и в Румъния. Защото в Румъния се намира например делтата на Дунав, което е най-голямата и интересна защитена територия изобщо", заяви той.

Ето какви мерки трябва да се вземат за развитието на алтернативните дестинации, според Попйорданов: „Първо, да регистрираме точно техните ценности; местните общности да се проникнат от значението на тези ресурси - били те екосистеми, били те архитектурни ценности, резервати или ландшафт и оттам нататък наистина да намерим инструментите за развитие на всичко това, така че да направим тези места познати, разпознаваеми, да подпомогнем малкото предприемачество и оттук нататък да дадем добри примери", допълни той.

В момента индивидуалните пътувания са по-предпочитани от индустриалните - с чартери, влакове или круизи. Над 65 % от броя на световните туристи са индивидуално пътуващи, и българските не правят разлика- пътуват само за една нощ или за уикенда.

„В момента туризмът е индивидуални пътувания, а не индустриални пътувания. Световният туризъм и над 65% от броя на световните туристи са индивидуално пътуващи. В България също този вид индивидуално пътуващи, които пътуват само за през деня или уикенда, е практически е необхванат статистически. Тяхното отражение върху купуване на местни услуги, зареждане, кафета и т.н. са факт, но те остават в една скрита част на икономиката и на действителността в България", каза още Попйорданов.

Хората, които искат да пътуват не са само хора, които имат много пари в джоба си. Затова близките алтернативни дестинации са предпоставка, за да осигурим места за отдих за всички категории туристи. По този начин те ще използват своето свободно време, а после дори ще бъдат по-работоспособни.

„Задачата на всички ни е да създадем тези възможности в България, иначе ние пропускаме да дадем възможност на хората да си почиват в България и да си изхарчат парите в България, т.е. ние губим два пъти. Друго е да развием местните ресурси и местния капацитет и икономика и в крайна сметка да постигнем благосъстояние", допълни той.

Един добър пример за развитие на алтернативни туристически дестинации е проектът „Новото тракийско злато", който има за цел да бъде опазена дивата природа, но същевременно да бъдат развити биоземеделието и екотуризмът в Източните Родопи.