Един от най-обичаните актьори Велко Кънев ще се завърне тази вечер на сцената на Народния театър с нов моноспектакъл. Поради здравословни проблеми Кънев не играеше в последната година. Сега в афиша на Народния влиза спектакълът „12 разгневени монолога". С него ще бъде отбелязан и 60-тия рожден ден на актьора.
В моноспектакъла на Велко Кънев са включени 12 от любимите му текстове, които той е играл през годините. Има откъси от пиеси на Иван Вазов, Йордан Радичков, Иван Радоев, Шекспир, Молиер. „12 разгневени монолога" е единственият моноспектакъл в последните години, който ще се играе на голямата сцена на театъра.
В Елхово честването беше много хубаво. Моите роднини бяха много доволни, че съм ги събрал всичките. Подариха ми един пръстен и ми казаха, че колкото пъти се появя на екран ще гледат дали на ръката ми има пръстен. Това значи да не забравяш, откъде си тръгнал.
Аз не мога без това, което хората знаят за мен. Даже се шегувах тука, честване, честване, ама да ме сложат на някакъв трон като Калата. С него си говорихме, питах го: „Абе, Кала, какво ще ти честват?". Той вика: „Абе, не знам Велко, вече не знам какво ще ми честват". Питам го: „А ти какво ще правиш?". Калата вика: „Ще се преструвам, че ми е за първи път, че се изненадвам". Та, не искам тронове. По-добре да изляза и да се опитам да премина през годините, да се опитам отново да стъпя на сцената. Това е по-човешко, отколкото другото. Но майка ми каза да съм по-кротък вече. Ще се опитам да бъде по-кротък с тези разгневени монолози.
Около годишнината си Велко Кънев се съгласи да даде само няколко интервюто. Едно от тях е за Дарик радио.
Това е 13-тият смирен монолог на Велко:
Монолозите са напрегнати и нервни, героите са такива, но чак толкова разгневени не са. По-важното е, че са мой и че са ми любими. Може би това ще бъде един опит за портрет с чужди думи. Много бързо излязоха на повърхността тези текстове. Има парчета, които съм ги казвал, между нас казано, преди около 40 години. Но излязоха за броени минути. Има думи, които остават в съзнанието, има думи, които изчезват, защото са празни. По средата на спектакъла, за да си почина, ще използвам и малко мой думи. Те ще бъдат най-скромните думи. Ще се вклиня между тези гении, за да кажа две думи за благодарност към хората, с които съм работил. Тези, които са ме създавали като творец, не искам да казвам, по-скоро като човек, който работи в театъра и в киното. Ще има и две, три думи като благодарност към тези, заради които съм жив, може би. Аз около рождения ден не исках толкова да ме питат. Искаше ми се да чуя нещо за работата си, нещо в аналитичен план. Нещо за пътя, за развитието ми. Нещо за възможностите ми и за невъзможностите ми. Напоследък обаче такъв тип аналитично писане не върви, никой не го интересува това нещо. Но аз не мога да се сърдя на никого.
В Елхово честването беше много хубаво. Моите роднини бяха много доволни, че съм ги събрал всичките. Подариха ми един пръстен и ми казаха, че колкото пъти се появя на екран ще гледат дали на ръката ми има пръстен. Това значи да не забравяш, откъде си тръгнал.
Аз не мога без това, което хората знаят за мен. Даже се шегувах тука, честване, честване, ама да ме сложат на някакъв трон като Калата. С него си говорихме, питах го: „Абе, Кала, какво ще ти честват?". Той вика: „Абе, не знам Велко, вече не знам какво ще ми честват". Питам го: „А ти какво ще правиш?". Калата вика: „Ще се преструвам, че ми е за първи път, че се изненадвам". Та, не искам тронове. По-добре да изляза и да се опитам да премина през годините, да се опитам отново да стъпя на сцената. Това е по-човешко, отколкото другото. Но майка ми каза да съм по-кротък вече. Ще се опитам да бъде по-кротък с тези разгневени монолози.
