Легендарният български футболист Трифон Иванов почина на 50-годишна възраст на 13 февруари. Той беше еталон за игра в защита - борбен, мъжествен и всеотдаен. Така ще го запомнят любителите на футбола.
Трифон Маринов Иванов е роден на 27 юли 1965 година в малкото село Горна Липница, което се намира между Свищов и Велико Търново.
Започва професионалната си кариера през 1983-та, на 18 годишна възраст в отбора на старата столица - футболен клуб Етъра. В отбора на юношите играел в ролята на нападател. Играе активно там до 88 година, след което се присъединява към професионалния футболен клуб ЦСКА, като тогава влиза и в националния ни отбор.
Хиляди изпратиха със сълзи легендата Трифон Иванов (СНИМКИ)
След ЦСКА играе в испанския Бетис 2 години, по-късно прекарва 2 години в швейцарския Ньошател Ксемакс, като през това време е избран за футболист на годината в България. Играе и в 3 австрийски отбора - започва с Рапид Виена в продължение на 3 години, за кратко играе в Аустрия, Виена и последните 3 години на тревата прекарва във Флоридсдорфер, където и приключва професионалната му кариера през 2001 година. Радва ни от терена в продължение на 36 години.
Кръщават на Трифон Иванов площада и главната улица в родното му село
За времето, в което играе в ЦСКА и националния ни отбор, се доказва като един от най-добрите централни защитници в историята на българския футбол. 4 поредни години е шампион на България - 3 в ЦСКА и 1 в Етър. Взима купата и суперкупата на България с ЦСКА. Два пъти става и шампион на Австрия, докато играе в Рапид.
Облича националната фланелка и играе за "лъвовете" в продължение на 10 години - от 1988-ма , когато дебютира в мач срещу ГДР. В националния отбор изиграва общо 76 мача и бележи 6 гола, а отвъд сухите цифри се крият куп виртуозни изпълнения на тревата.
Трифон, освен футболист мечта, е и човек мечта. Остава в сърцата на всички, до които се е докоснал с играта си. Именно поради тази причина за пореден, но за съжаление последен път, влиза в заглавията на световните медии, защото само преди няколко дни - на 13 февруари ни напусна. Остана млад, едва на 50 години. Предаде го именно огромното сърце, което години наред зареждаше не само него, а и всички от съотборниците му.
Светът ще го запомни като един от най-добрите защитници в историята на футбола, а ние като важна част от златното поколение на българския национален отбор, със страхотното му представяне през 94-та година, ще го запомним и със страхотния гол, който ни класира за Европейското първенство през 96-та, който бележи срещу отбора на Русия.
Нека днешните български футболисти взимат пример от Трифон Иванов.
