Автор: rahvin, блогър в Log.bg
Повечето хора са запознати с първия икономически колапс в света, но за тези които не знаят ето припомняне.
След като от Турция се внася луковицата на лалето в Холандия, местните хора лудват по нея. В държавата се създава жестока конкуренция, всички редки сортове започват да струват колосални суми. Открива се борса, създава се механизъм, цял апарат от хора които гледат, купуват, продават лалета.
След определен брой години бедните започват да купуват луковици, продават лалета и луковици и тогава всичко рухва... Причината е прозаична, но много важна. Търсенето изведнъж спира, а предлагането минава всякакви граници. Пазарът се срива и резултатът е невиждан финансов апокалипсис.
Цените на произведенията на изкуството имат тенденция да растат и така постепенно се превръщат в примамливо капиталовложение.
Обаче...
Амброаз Волар в своята автобиографична книга обръща внимание, че в началото на 20 век Мане, Моне, Сезан струват от порядъка на 1500 до 6000 франка. Сега цените им са невероятно по-високи, тоест това говори за ефект, подобен на този при холандските лалета.
В модерното общество започват да се забелязват много интересни процеси в изменянето на човешкото съзнание към по-голяма разумност. Тази разумност неминуемо ще доведе то това, че една картина ще бъде ценна като информация, а не като сбор от платно, рамка и боя.
Преди години едно произведение е струвало точно толкова, колкото някой дава за него. Тогава са творили ренесансови творци до на 19 век, когато определен тип хора прокарват едно по-особено изкуство, което стига своя пик в творбите на Анди Уорхол.
Тези творби пресъздават идея, но не и майсторство да се рисува. Въпреки това чрез някой гениален ход те придобиват цена, след като са станали известни по-определен начин и ще бъдат ценни, докато бъдат известни. Тоест, тъй като в тези картини липсва определено майсторство, ако известността им бъде забравена, те няма да струват колкото своите рамки.
Ако вземем картина на Бокачо, Тинторето, Микеланджело, в нея ще видим определено майсторство на рисунъка, който придава цена на това произведение. Докато при една картина, в която липсва качество, ценатас й може да се определя от това дали даденият художник е били луд или не (подобно на Ван Гог).
Сега се правят голям брой репродукции на определени автори, което води до създаване на напълно идентични оригинали. Ако една картина струва 32 милиона долара, репродукцията й едно към едно е максимум 60 000-70 000 долара. Значи имаме 31 милиона и нещо, които се дават, защото картината е определен исторически артефакт. Който артефакт ще е ценен, докато хората не решат, че струва толкова.
Цените продължават да растат, а множество изключително талантливи художници да творят. Това неминуемо ще доведе рано или късно до отричане на подобен род произведения като ценни и съответно цялостен срив на световния пазар на картини.
Този период по собствена преценка ще настъпи до 50-100 години, когато пазарът бъде пренаситен, а хората биват с ново променено мислене.
Тези творби пресъздават идея, но не и майсторство да се рисува. Въпреки това чрез някой гениален ход те придобиват цена, след като са станали известни по-определен начин и ще бъдат ценни, докато бъдат известни. Тоест, тъй като в тези картини липсва определено майсторство, ако известността им бъде забравена, те няма да струват колкото своите рамки.
Ако вземем картина на Бокачо, Тинторето, Микеланджело, в нея ще видим определено майсторство на рисунъка, който придава цена на това произведение. Докато при една картина, в която липсва качество, ценатас й може да се определя от това дали даденият художник е били луд или не (подобно на Ван Гог).
Сега се правят голям брой репродукции на определени автори, което води до създаване на напълно идентични оригинали. Ако една картина струва 32 милиона долара, репродукцията й едно към едно е максимум 60 000-70 000 долара. Значи имаме 31 милиона и нещо, които се дават, защото картината е определен исторически артефакт. Който артефакт ще е ценен, докато хората не решат, че струва толкова.
Цените продължават да растат, а множество изключително талантливи художници да творят. Това неминуемо ще доведе рано или късно до отричане на подобен род произведения като ценни и съответно цялостен срив на световния пазар на картини.
Този период по собствена преценка ще настъпи до 50-100 години, когато пазарът бъде пренаситен, а хората биват с ново променено мислене.
