След кратко боледуване на 37-годишна възраст ни напусна нашият колега Ангел Богданов. Ачо отразяваше работата на общината, но слушателите ни го помнят с много репортажи от важни събития и горещи точки в София и страната.
Ние, колегите му от Дарик, ще го запомним с неговата борбеност, силното му чувство за справедливост и голямото му сърце.
Ачо започва журналистическата си кариера през 1994 г. като стажант във вестник „Старт" под ръководството на Томислав Русев и Никола Ексеров. След това е работил като репортер в информационна агенция БГНЕС, вестниците „Труд" и „Сега", радиостанциите „Мила-София", „Канал КОМ-София", „Веселина-София", Университетското радио „Алма Матер". В „Дарик" попада през 2004 г., а след това отива във вестник „Стандарт".
Ачо казваше за себе си, че е човек, здраво стъпил на земята. Обясняваше го със зодията си - Телец. Беше заклет фен на „Левски". В свободното си време обичаше да гледа филми, да чете книги, да се разхожда в парка. През лятната си отпуска предпочиташе планината пред морето.
Ето как самият той описваше себе си в сайта darikradio.bg.
Помниш ли първия път?
Помня го. Тя беше с две години по-голяма от мен, а аз доста притеснен. Помня и последния път. Помня още първия път, когато лових риба, когато се качих на колело, когато стрелях с пистолет, когато писах нещо като стихове, когато пих кока-кола, когато разгледах Плейбой, когато... Имам много първи пъти, които помня. Помня първия, надявам се и последен път, когато си счупих крак - през септември 2006 г. Помня и първата си цигара марихуана. Това беше шега, не съм и не смятам да пробвам наркотици.
Най-лошият ефирен кошмар?
Да откаже техниката по време на някой мой грандиозен, е, добре де, добър и качествен репортаж и той да не бъде чут от хората.
Най-хубавото нещо, което си казал по радиото?
В една от радиостанциите, в които работих през годините имах честта да водя информационно-музикален блок. Позволих си тогава да бъда за минута непрофесионалист и в личен план и в ефир казах на родителите си, че ги обичам и ги поздравих с песен.
Любимата ти измислица?
Че един ден ще се оженя.
Събитие № 1?
Че съм син на родителите си и живея вече втори век.
Колко струваш?
Скромно ще заявя, че съм безценен! Но да не забравяме, че всеки си има цена.
На кого се възхищаваш в професията?
На точните, коректни, обективни и с ясна позиция хора, на тези, които не се въртят по посоката на вятъра и защитават убежденията си с аргументи, на тези, които не държат нож в ръката зад гърба, докато подават другата за поздрав, на тези, които намират сили да се изправят, след като са паднали и не гледат в земята, докато спорят с някой.
Строго пазената тайна?
Няма нещо, от което да се притеснявам, за да го крия. Но не оповестявам като глашатай на мегдана нещата от живота си.
Най-лошият ти навик?
Да бъда честен дори с тези, които не заслужават и да говоря право куме в очите. Често съм си патил от това.
Кой друг би искал да си за един ден?
Искам да бъда единствено себе си. И ако мога да стана още малко по-добър човек.
Какъв е животът в Ада?
Не знам. Все пак съм Ангел!
Поклон пред паметта му!
Част от последните репортажи, които Ангел Богданов остави на слушателите на Дарик, можете да чуете в прикачения звуков файл.
