Отбелязваме Димитровден
Отбелязваме Димитровден / снимки: Sofia Photo Agency, архив

Българската православна църква почита паметта на Св. Великомъченик Димитрий Мироточец. Празникът е наричан от народа Димитровден.

Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V в., а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство.

В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат в годишното време и с началото на зимата. Народният култ към Св. Димитър го представя като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Широко разпространена е поговорката "Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима". Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки.

Като предвестник на зимата и на студа светецът се свързва със света на мъртвите. Вярва се, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил - покровителя на отвъдния свят, на умрелите предци. В съботата преди празника е една от най-големите задушници - Димитровската, на която се раздава варено жито и питки за помен.

Според поверията в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Пълнолуние ли е в нощта срещу Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед.

По стара традиция Димитровден се чества като ден на строителя. Редица български градове, сред които Сливен и Видин, отбелязват Димитровден като свой празник.

Празнуват всички, които носят името Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко.