Какво причинява засушаването и какви са рисковете след продължителна суша да има наводнения? Темата коментираха експертите в областта на климата Георги Стефанов и д-р Валентин Симеонов. Те обърнаха внимание на необходимостта институциите в България да работят заедно за осигуряване на превенция срещу екстремните явления.
Преди дни от Министерството на околната среда и водите информираха за тревожна тенденция за намаляване на речния отток на вътрешните реки, на което се дължат намалелите водни ресурси и ниските нива на водните обеми в язовирите в страната. Продължителното засушаване, високите температури, липсата на валежи, меката зима с липса на пролетно пълноводие са комплекс от фактори, които неминуемо водят до намаляване на водните количества в реките, отчетоха от ведомството. В началото на седмицата в Министерството на регионалното развитие и благоустройството бяха обсъдени спешни мерки за осигуряване на нормално водоснабдяване за Кочериново. Продължават и усилията на местните власти за справяне с безводието, както и недоволството на хората, които имат проблем с водоснабдяването.
Суша в планините
Бях в Рила през август август. Обиколих Западните Родопи, както и Рила. Това е регионът, който осигурява голяма част на водите за целия Балкански полуостров, за столицата ни, за производство на електроенергия, както и за напояване в Тракийската низина, разказа Георги Стефанов, експерт по енергийни и климатични политики. Той уточни, че тази част на България се явява регулатор на климата и допринася за неговото стабилизиране и балансиране. „Не напразно хората казват, че това е „хладилната камера“ на Югозападна Европа“, коментира специалистът. В планините се наблюдава частично изсъхване на горите по южните склонове, предупреди той. Клекът над 2200 м. надморска височина също страда от сушата и навсякъде водата и повърхностните водоизточници силно са намалели, уточни също Стефанов. По думите му поради намаляващия повърхностен отток е бил въведен воден режим в Плевен и Ловеч.
Силно притеснителното е това, че сушата вече оказва влияние по високите части на планините в България, които доскоро бяха изолирани от подобни явления, подчерта експертът. Този проблем не се дължи само на горещото и сухо лято през 2024 г., но и на факта, че вече имаме трайно намаляване на количествата на валежите в нашата страна, а близо 80 % от водата се формира от валежите на годишна база, обясни той. Оттокът повърхностни води също трайно спада, подчерта Стефанов. По данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) оттокът на повърхностните води, формиран на територията на България през 2023 г., е около 13 000 млн. m³. Той е сходен с данните за 2022 г. Сравнен обаче с данните от средногодишните обеми на водния отток за годишните периоди: 1961–1990 г., 1971–2000 г., 1981–2010 г. и 1991–2020 г., той е по-малък съответно с около 29 %, 20 %, 16 % и с 23 %, разказа експертът.
В изменението на запасите от подземни води за 2023 г. също е установена много добре изразена тенденция на понижаване, коментира още Стефанов. Предимно се понижават средногодишните водни нива в терасите на реките Дунав, Марица, Тунджа и вливащите се в Черно море реки, даде пример той и обясни, че се наблюдава понижение на нивата и в дълбочинните водни запаси. „Водите в сарматския водоносен хоризонт и в малм-валанжския водоносен комплекс на Североизточна България също намаляват, т.е. вече имаме достатъчно доказателства, че валежите в България са намалели с почти една трета и това е видимо от всички, но най-много страдат хората в регионите, които си осигуряват вода за всякакви нужди от повърхностни водоизточници, а най-засегнатият сектор е земеделският“, каза експертът.
Места като Западна Стара планина, Централен Балкан и Високите части на Рила и Родопите, известни със своята прохлада и чисти и свежи води и реки, страдат от намалелите количества валежи, горещините и сушата, коментира още Георги Стефанов. В резултат виждаме, че гората през август вече влиза в есенен режим, т.е. листата съхнат и падат, а голяма част от дърветата е възможно и да загинат, уточни той. Заради екстремните температури и поредицата от горещи вълни от края на месец май има огромни изпарения от водните басейни в атмосферата, което неизменно следва метеорологичната и климатична логика и физика на силни локални валежи и извалявания, подобни на тези в района на Царево през септември 2023 г., коментира също експертът.
Климатът на България и региона влиза в спиралата на необратими промени и в т.нар. „критична точка“ - резки промени на средата за много кратък времеви период, смята Стефанов. Той каза, че това демонстрира две неща - България няма почти никаква готовност да се адаптира към изменилия се вече климат и плащаме непосилни за бюджета разходи, които се увеличават всяка година. Трябва много бързо да се приспособим и да си вземем поука какво правим със съхранението и възстановяването на екосистемите, защото в крайна сметка опазването на природата е единственият сигурен и евтин начин да намалим негативното въздействие от това, което ни се случва, настоя експертът. И подчерта необходимостта от мерки срещу големите горски сечи около и във вододайните зони. „Министерството на земеделието и храните и Министерството на околната среда и водите трябва да разберат това, защото над 40 % от вододайните зони дори административно не са обявени, което често значи, че там трудно може да се опазват горите, които ни осигуряват вода“, заяви Стефанов.
На база на официалните източници България се води, че е сред десетте страни в Европейския съюз с достатъчно водни ресурси, коментира също експертът. Ако извадим обаче обема вода на р. Дунав от тази статистика, тъй като тези води почти не се използват у нас, то количеството води, налични за всички видове потребление в икономиката и екосистемите, се променя драстично, каза Стефанов в отговор на уточняващ въпрос за общото схващане, че страната ни е богата на водни запаси. Той каза, че в този случай от осмо място България отива на предпоследно. „Иначе казано, статистически 75 % от водите на страната се дължат на факта, че се включва и огромният обем на р. Дунав, чийто обем обаче практически не се използва реално, а всички наши нужди се покриват от останалите 25% от водните ресурси“, обясни експертът.
Горите – ключ срещу сушата и наводненията
Д-р Валентин Симеонов от Федералния институт за технологии в Лозана, Швейцария, който е и автор в платформата „Климатека“, напомни, че често след продължителни суши се случват наводнения. В тази връзка той подчерта нуждата от по-сериозна и постоянна грижа за горите като превенция срещу климатичните промени. Задържаната в почвата вода е един от основните естествени резервоари, който е особено важен за осигуряване на вода през лятото и при липса на валежи, обясни експертът. Горите обаче помагат в предпазването от наводнения и поддържането на водни запаси в случай на суша, подчерта Симеонов. При обилни валежи дъждовната вода се разпределя равномерно от короните на дърветата и пада със закъснение на земята, което предпазва от бързо оттичане и опасности от наводнения, разказа още експертът. Опасността от наводнения се увеличава след изсичане на горите, коментира експертът. „Освен сериозни наводнения в тези случаи има и един значително по-дълготраен отрицателен ефект, отнасянето на почвения слой, което прави възстановяването на гората много трудно тъй като този слой се образува в течение на столетия“, разясни също специалистът. Намаляване на риска от наводнения се подпомага и от способността на горската почва да погълне и задържи големи количества вода за продължително време, счита той.
Горите поглъщат една част и отразяват друга част от слънчевата светлина намалявайки по този начин затоплянето на земната повърхност, разказа също Симеонов. Освен това те изпаряват големи количества вода, което предизвиква местно охлаждане, добави той. И уточни, че това намалява значително ефекта на горещите вълни не само в горите, но и на значителни разстояния от тях. Изпарената вода се издига, увличайки въздух от околността, който също често е богат на водни пари. Отделените от растенията вещества и фини частици спомагат за образуването на облаци и местни валежи, коментира експертът.
Основните опасности, застрашаващи горите, са промишленият дърводобив, и дължащите се на климатичните промени повишени температури и суши, коментира още Симеонов. Много от дърветата не са приспособени за тези промени и загиват, добави той. По думите на експерта при такива условия дърветата са по-податливи на болести и вредители, което може да доведе и до тяхното загиване. Експертът акцентира и върху пожарите като причина за унищожаването на горите. Той подчерта нуждата от предотвратяване на възникването на пожари или тяхното гасене в ранен етап. Симеонов смята, че страната ни няма необходимата техника за гасене на огъня от въздуха в ранните часове на появата му.
Зачестилите и по интензивни екстремни явления като горещи вълни, суши, пожари, наводнения, бури, градушки и т.н. неизбежно насочват вниманието ни към основната причина за тези бедствия, а именно предизвиканите от човека промени в климата на Земята, коментира още експертът.
Осъзнаване на проблемите с климата и реакция
Георги Стефанов и Валентин Симеонов са на мнение, че властите трябва да са по-активни в борбата с климатичните промени. В България управлението на водите и събирането и анализирането на данните от водния сектор страда от липсата на централизирано планиране и управление, коментира Стефанов. Климатът на България и региона влиза в спиралата на необратими промени и в т.нар. „критична точка“ - резки промени на средата за много кратък времеви период, предупреди той. Домакинството на 61-вата сесия на Междуправителствения панел за изменение на климата (IPCC) бе нещо много хубаво за България, но на практика това е научна конференция, която се случва два пъти годишно от 30 години. Тази среща не доведе до някакво политическо ангажиране, говорене, приоритизиране или промяна в ситуацията, касаеща околната среда и климатичните политики в България. Темата отсъстваше от дискусията в Народното събрание, коментира още Стефанов. Нужна е работа с хората, повече медийно внимание и повече информационни кампании, за да осъзнаем, че България се намира в един от регионите в Европа и по света, които са най-силно засегнати от случващите се климатични промени: икономически, социално и на ниво екосистеми, каза той.
Според Симеонов не само България, но и държавите по света изпитват трудности в решаването на проблемите, касаещи природните бедствия. Въпреки ежегодните срещи на върха за изменението на климата (COP) и подписаните международни споразумения, направеното за намаляване отделянето на парникови газове е крайно недостатъчно и закъсняло, смята той. Експертът обърна внимание и на ролята на отделните граждани за запазване на природата. Опитът на държави, успешни в намаляване на предизвиканите от човека пожари, показва, че достъпните разяснителни кампании по медиите и социалните мрежи имат сериозен ефект, счита той. Прилагането на административни мерки, като например френското правило на трите 30, при което се забранява достъпът до горите при температури над 30 градуса, скорост на вятъра над 30 км/час и влажност под 30% имат също реален ефект, коментира Симеонов.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Преди дни от Министерството на околната среда и водите информираха за тревожна тенденция за намаляване на речния отток на вътрешните реки, на което се дължат намалелите водни ресурси и ниските нива на водните обеми в язовирите в страната. Продължителното засушаване, високите температури, липсата на валежи, меката зима с липса на пролетно пълноводие са комплекс от фактори, които неминуемо водят до намаляване на водните количества в реките, отчетоха от ведомството. В началото на седмицата в Министерството на регионалното развитие и благоустройството бяха обсъдени спешни мерки за осигуряване на нормално водоснабдяване за Кочериново. Продължават и усилията на местните власти за справяне с безводието, както и недоволството на хората, които имат проблем с водоснабдяването.
Суша в планините
Бях в Рила през август август. Обиколих Западните Родопи, както и Рила. Това е регионът, който осигурява голяма част на водите за целия Балкански полуостров, за столицата ни, за производство на електроенергия, както и за напояване в Тракийската низина, разказа Георги Стефанов, експерт по енергийни и климатични политики. Той уточни, че тази част на България се явява регулатор на климата и допринася за неговото стабилизиране и балансиране. „Не напразно хората казват, че това е „хладилната камера“ на Югозападна Европа“, коментира специалистът. В планините се наблюдава частично изсъхване на горите по южните склонове, предупреди той. Клекът над 2200 м. надморска височина също страда от сушата и навсякъде водата и повърхностните водоизточници силно са намалели, уточни също Стефанов. По думите му поради намаляващия повърхностен отток е бил въведен воден режим в Плевен и Ловеч.
Силно притеснителното е това, че сушата вече оказва влияние по високите части на планините в България, които доскоро бяха изолирани от подобни явления, подчерта експертът. Този проблем не се дължи само на горещото и сухо лято през 2024 г., но и на факта, че вече имаме трайно намаляване на количествата на валежите в нашата страна, а близо 80 % от водата се формира от валежите на годишна база, обясни той. Оттокът повърхностни води също трайно спада, подчерта Стефанов. По данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) оттокът на повърхностните води, формиран на територията на България през 2023 г., е около 13 000 млн. m³. Той е сходен с данните за 2022 г. Сравнен обаче с данните от средногодишните обеми на водния отток за годишните периоди: 1961–1990 г., 1971–2000 г., 1981–2010 г. и 1991–2020 г., той е по-малък съответно с около 29 %, 20 %, 16 % и с 23 %, разказа експертът.
В изменението на запасите от подземни води за 2023 г. също е установена много добре изразена тенденция на понижаване, коментира още Стефанов. Предимно се понижават средногодишните водни нива в терасите на реките Дунав, Марица, Тунджа и вливащите се в Черно море реки, даде пример той и обясни, че се наблюдава понижение на нивата и в дълбочинните водни запаси. „Водите в сарматския водоносен хоризонт и в малм-валанжския водоносен комплекс на Североизточна България също намаляват, т.е. вече имаме достатъчно доказателства, че валежите в България са намалели с почти една трета и това е видимо от всички, но най-много страдат хората в регионите, които си осигуряват вода за всякакви нужди от повърхностни водоизточници, а най-засегнатият сектор е земеделският“, каза експертът.
Места като Западна Стара планина, Централен Балкан и Високите части на Рила и Родопите, известни със своята прохлада и чисти и свежи води и реки, страдат от намалелите количества валежи, горещините и сушата, коментира още Георги Стефанов. В резултат виждаме, че гората през август вече влиза в есенен режим, т.е. листата съхнат и падат, а голяма част от дърветата е възможно и да загинат, уточни той. Заради екстремните температури и поредицата от горещи вълни от края на месец май има огромни изпарения от водните басейни в атмосферата, което неизменно следва метеорологичната и климатична логика и физика на силни локални валежи и извалявания, подобни на тези в района на Царево през септември 2023 г., коментира също експертът.
Климатът на България и региона влиза в спиралата на необратими промени и в т.нар. „критична точка“ - резки промени на средата за много кратък времеви период, смята Стефанов. Той каза, че това демонстрира две неща - България няма почти никаква готовност да се адаптира към изменилия се вече климат и плащаме непосилни за бюджета разходи, които се увеличават всяка година. Трябва много бързо да се приспособим и да си вземем поука какво правим със съхранението и възстановяването на екосистемите, защото в крайна сметка опазването на природата е единственият сигурен и евтин начин да намалим негативното въздействие от това, което ни се случва, настоя експертът. И подчерта необходимостта от мерки срещу големите горски сечи около и във вододайните зони. „Министерството на земеделието и храните и Министерството на околната среда и водите трябва да разберат това, защото над 40 % от вододайните зони дори административно не са обявени, което често значи, че там трудно може да се опазват горите, които ни осигуряват вода“, заяви Стефанов.
На база на официалните източници България се води, че е сред десетте страни в Европейския съюз с достатъчно водни ресурси, коментира също експертът. Ако извадим обаче обема вода на р. Дунав от тази статистика, тъй като тези води почти не се използват у нас, то количеството води, налични за всички видове потребление в икономиката и екосистемите, се променя драстично, каза Стефанов в отговор на уточняващ въпрос за общото схващане, че страната ни е богата на водни запаси. Той каза, че в този случай от осмо място България отива на предпоследно. „Иначе казано, статистически 75 % от водите на страната се дължат на факта, че се включва и огромният обем на р. Дунав, чийто обем обаче практически не се използва реално, а всички наши нужди се покриват от останалите 25% от водните ресурси“, обясни експертът.
Горите – ключ срещу сушата и наводненията
Д-р Валентин Симеонов от Федералния институт за технологии в Лозана, Швейцария, който е и автор в платформата „Климатека“, напомни, че често след продължителни суши се случват наводнения. В тази връзка той подчерта нуждата от по-сериозна и постоянна грижа за горите като превенция срещу климатичните промени. Задържаната в почвата вода е един от основните естествени резервоари, който е особено важен за осигуряване на вода през лятото и при липса на валежи, обясни експертът. Горите обаче помагат в предпазването от наводнения и поддържането на водни запаси в случай на суша, подчерта Симеонов. При обилни валежи дъждовната вода се разпределя равномерно от короните на дърветата и пада със закъснение на земята, което предпазва от бързо оттичане и опасности от наводнения, разказа още експертът. Опасността от наводнения се увеличава след изсичане на горите, коментира експертът. „Освен сериозни наводнения в тези случаи има и един значително по-дълготраен отрицателен ефект, отнасянето на почвения слой, което прави възстановяването на гората много трудно тъй като този слой се образува в течение на столетия“, разясни също специалистът. Намаляване на риска от наводнения се подпомага и от способността на горската почва да погълне и задържи големи количества вода за продължително време, счита той.
Горите поглъщат една част и отразяват друга част от слънчевата светлина намалявайки по този начин затоплянето на земната повърхност, разказа също Симеонов. Освен това те изпаряват големи количества вода, което предизвиква местно охлаждане, добави той. И уточни, че това намалява значително ефекта на горещите вълни не само в горите, но и на значителни разстояния от тях. Изпарената вода се издига, увличайки въздух от околността, който също често е богат на водни пари. Отделените от растенията вещества и фини частици спомагат за образуването на облаци и местни валежи, коментира експертът.
Основните опасности, застрашаващи горите, са промишленият дърводобив, и дължащите се на климатичните промени повишени температури и суши, коментира още Симеонов. Много от дърветата не са приспособени за тези промени и загиват, добави той. По думите на експерта при такива условия дърветата са по-податливи на болести и вредители, което може да доведе и до тяхното загиване. Експертът акцентира и върху пожарите като причина за унищожаването на горите. Той подчерта нуждата от предотвратяване на възникването на пожари или тяхното гасене в ранен етап. Симеонов смята, че страната ни няма необходимата техника за гасене на огъня от въздуха в ранните часове на появата му.
Зачестилите и по интензивни екстремни явления като горещи вълни, суши, пожари, наводнения, бури, градушки и т.н. неизбежно насочват вниманието ни към основната причина за тези бедствия, а именно предизвиканите от човека промени в климата на Земята, коментира още експертът.
Осъзнаване на проблемите с климата и реакция
Георги Стефанов и Валентин Симеонов са на мнение, че властите трябва да са по-активни в борбата с климатичните промени. В България управлението на водите и събирането и анализирането на данните от водния сектор страда от липсата на централизирано планиране и управление, коментира Стефанов. Климатът на България и региона влиза в спиралата на необратими промени и в т.нар. „критична точка“ - резки промени на средата за много кратък времеви период, предупреди той. Домакинството на 61-вата сесия на Междуправителствения панел за изменение на климата (IPCC) бе нещо много хубаво за България, но на практика това е научна конференция, която се случва два пъти годишно от 30 години. Тази среща не доведе до някакво политическо ангажиране, говорене, приоритизиране или промяна в ситуацията, касаеща околната среда и климатичните политики в България. Темата отсъстваше от дискусията в Народното събрание, коментира още Стефанов. Нужна е работа с хората, повече медийно внимание и повече информационни кампании, за да осъзнаем, че България се намира в един от регионите в Европа и по света, които са най-силно засегнати от случващите се климатични промени: икономически, социално и на ниво екосистеми, каза той.
Според Симеонов не само България, но и държавите по света изпитват трудности в решаването на проблемите, касаещи природните бедствия. Въпреки ежегодните срещи на върха за изменението на климата (COP) и подписаните международни споразумения, направеното за намаляване отделянето на парникови газове е крайно недостатъчно и закъсняло, смята той. Експертът обърна внимание и на ролята на отделните граждани за запазване на природата. Опитът на държави, успешни в намаляване на предизвиканите от човека пожари, показва, че достъпните разяснителни кампании по медиите и социалните мрежи имат сериозен ефект, счита той. Прилагането на административни мерки, като например френското правило на трите 30, при което се забранява достъпът до горите при температури над 30 градуса, скорост на вятъра над 30 км/час и влажност под 30% имат също реален ефект, коментира Симеонов.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
