Всяка година в света се правят хиляди изобретения и иновации. Много от тях получават патент, а други остават незабелязани. Факт е, че приложение и слава на своите автори носят съвсем незначителен брой от тях. Какво е нужно, за да може да превърнем едно изобретение в световен хит - умело планиране, сполучлив пиар или намиране на подходящ бизнес партньор? Отговорите на тези въпроси дава директорът на Единен център за иновации на Българската академия на науките Карина Ангелиева. Тя беше поредният гост на "Рока радио" в рамките на "Ники Кънчев шоу" по Дарик.
С какво се занимава центърът за иновации?
Центърът за иновации се занимава с трансфера на технологии, създаване на партньорство с индустрията и други партньори, други организации от Европа и цял свят за комерсиализиране на готови научни резултати, най-общо казано. Разбира се, много други неща са необходими за комерсиализацията като например намиране на финансиране. Така че се занимаваме основно с проекти, с обучения на човешки ресурси, за да могат да се готвят добри и качествени проекти, маркетинг, патенти и след това контакти или по-скоро всичко паралелно, ръка за ръка.
Ти начерта цялата верига: от момента, в който един учен идва с идея, иновация, вече да му се намери партньор, приложение, предприятие или завод, а също и финансиране, за да бъде изработено това. С какво центърът ще допринесе българските изобретения да намират реализацията си? Ако искаш, да ни разкажеш и конкретни примери.
Ние сме единствената научна организация в България, която е партньор в Enterprise Europe Network („Ентърпрайс юръп нетуърк"). Това е мрежа за бизнес, разбира се, под шапката на Европейската комисия. Мрежата е огромна, участват 50 държави от цял свят и в по-малък процент това са научни организации. С това искаме да покажем вече няколко години, че Българската академия на науките реално се занимава с проблеми, които са реални, имат нужда от своето решаване и всъщност ние не сме далеч от бизнеса, както би трябвало да бъде. Науката и изследванията трябва да вървят с бизнеса и всъщност в тази мрежа „Ентърпрайс юръп нетуърк" това, което правим и не е лесно, е да промотираме български изобретения и иновации.
Как ще се улесни работата на нашите изобретатели?
По принцип или ние как си улесняваме? Основно - партньорство и контакти. Това е което търсим - бизнес контакти в мрежата. Но не само. В последните години по много причини, основно поради липсата на целево държавно финансиране се занимаваме основно с проектно финансиране, което ще рече популяризиране, търсене на информация и подготовка на проектна компетентност за участие в програмите за финансиране на иновации, което не е основно присъща дейност на офисите в „Ентърпрайс юръп нетуърк". Там основното и най-важно нещо, от което все още сме далеч, е именно маркетингът. Маркетингът и бизнес контактите, бизнес отношенията. Това също е едно друго изкуство на договаряне и правене на пари. Няма нищо срамно в това. За това трябва да говорим: правене на пари и повишаване стандарта на живот на хората.
Това са едни от ценностите на Roca: благополучие; лидерство; който работи по-добре, да печели повече. Това е конкуренцията. Затова се раждат и би трябвало да се раждат повече и по-качествени продукти. Но пак към началото на изобретателната верига. Какви са първите стъпки на един човек с изобретения? Към вас ли да се обърне?
Много добре спомена думата конкуренция. От нея искам да започна. Първата стъпка на един човек с изобретение е първо трябва да го патентова. Конкуренцията е много голяма и всеки има нужда от защита на своя интелектуален продукт, така нареченото ноу-хау. Но като че ли забравяме, че тези изобретения се правят и ни хрумват, защото би следвало да донесат печалба или благополучие. Разбира се, всяко изобретение има различни аспекти, което ще рече, че ние много добре трябва да познаваме конкуренцията. И от тази гледна точка първите стъпки на един човек с изобретение, ако ние го поемем и от гледна точка на различни механизми за финансиране и приоритети на Европейския съюз в мрежата „Ентърпрайс юръп нетуърк" е именно изготвянето на една бизнес стратегия, опознаването на конюнктурата, на пазарите. Ти трябва да знаеш какви са пазарите, какви са изискванията, кой е на този пазар. Защото има голямо разочарование, особено сред нашите български изобретатели: защо никой веднага не дава пари; защо никой не ни харесва.
Да, те искат веднага.
Не може, тук веднага не може, защото в крайна сметка няма и такава индустрия. А като че ли забравяме, че светът вече е глобален, тук ако няма необходимост, има някъде другаде.
Трябва да им давате примери. Много често има филми за изобретателите - непризнати почиват и едва след 50-60 години вече тръгва това към хората.
Да, много сме се разглезили като че ли и забравят миналото. Хората по принцип сме с много къса памет и се забравя миналото. Сега всеки иска пари за всичко. Не може. Има различни програми, проекти. Разбира се, финансират се включително на 50 процента много често демонстрационни проекти, където ще рече, че има пари и за патенти. Но трябва да има и собствен принос. Собственият принос много пъти е принос на самата организация или да намериш бизнес партньор, което означава, че трябва да си много конкурентоспособен. Поне това забелязвам в „Ентърпрайс юръп нетуърк", като следя какво ново излиза. Много е трудно. Всеки ден се публикуват над сто нови технологични предложения, иновации, изобретения и качеството е много високо.
Най-много отпуска за енергия, енергийна ефективност, енергетика, но това е много комплексно. Също тук ми се струва оскъдна информацията в нашата страна. Когато се говори за енергия, се говори и за нов начин на оползотворяване на ресурсите, от една страна, за това има много пари, а друго много интересно са именно новите материали. И в крайна сметка, разбира се, информационните технологии. Но като кажа информационни технологии, отново като че ли идва едно объркване и всички стъпка назад „ами за нашите науки няма нищо". Не е така. Има пари за всички направления, но трябва да се комбинират технологиите. Търси се интердисциплинарност. Например, какви нови технологии, как информационните технологии могат да подобрят сигурността в храните, например мониторинг, качество, дистанционно наблюдение и така нататък. Силна интердисциплинарност. Но, разбира се, това е енергия, сигурност, храни, екоиновации.
Кандидатстват ли български учени по проекти в тези области?
Да, разбира се. БАН като най-голямата научна организация в страната има силен процент участие в европейските и български програми. Но сферата, интензитетът в различните години е различен. Много зависи от това каква е обстановката и в страната. Всичко има влияние във веригата наука-иновации-комерсиализация. За съжаление, това е разликата с индустриалната революция преди два века, защото сега в крайна сметка държавата имя доста по-значима роля. Освен това ние сме в един съюз и всичко това води до нови взаимовръзки и има силно влияние. Всичко негативно, което се случва, включително загубата на човешки ресурси, така нареченото „изтичане на мозъци" влияе върху това дали ще се готвят повече проекти, по-качествени и така нататък.
Кои са основните партньори на центъра?
Основните партньори на центъра в България са Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Фондация „Приложни изследвания и комуникации", но разбира се, основно ние си работим с институтите към БАН, както и с много водещи университети в страната. Ние имаме много други проекти с различна тема. Например миналата година имахме проект за популяризиране на науката в страна с пет водещи университети. Така че ние сме отворени. Има и много бизнес партньори, фирми, които също търсят информация, какво прави науката, към кого могат да се обърнат в БАН, но търсят информация за това как и те могат да придобият контакти, партньори и да популяризират свои изобретения.
Да отговорим на въпроса какво е нужно, за да може да превърнем едно изобретение в световен хит - умело планиране, сполучлив пиар или...?
Или пари. За мен водещото е комуникацията, но ако може хората да погледнат по-комплексно - комуникация в смисъл на добро комуникиране на ползите от иновацията, защото тогава привличаш бизнес интерес и финансиране. Но в днешно време има и един друг критерий, който оказва силно влияние и натиск и това е потребителят. Ти трябва много добре да комуникираш и с този, който евентуално що ползва това нещо. В момента това не е така и именно заради това мога да кажа, че по-малко от 50 процента от новите разработки и изобретения в цяла Европа реално се трансферират, намират реализация на пазара. Хората не ги разбират и има голяма дупка между това, което се прави, и потребностите на хората.
Битува мнението за БАН като за място, където хората са на почтена възраст, заровени в дебели книги и учебници. Ти сигурно си най-младият директор в БАН, не знам. Ще промените ли скоро представите за тази институция? По друг начин казано, не приличаш на синодално старче.
Вероятно съм най-младата, не знам. За мен това не е критерий. Аз общувам с всякакви старчета, но искам да ви кажа, че има старчета и на 20 години като мислене, много е страшно.
Има ли луди сред изобретателите?
Има.
Продължава ли да има такива?
Разбира се, има и е приятно да се работи с тях.
Атакуват ви?
Атакуват ни отвсякъде.
Хората искат да успеят. Как ще привлечете младите към науката?
Труден въпрос, но вече се опитваме и аз искам да популяризирам няколко инициативи, които ние правим. Ще се върна към конкуренцията. Чрез платформа за младите да се изявяват. Имайте предвид, че младите мислят по съвсем различен начин, ужасно са упорити, настойчиви, но искат и да се изявяват. От друга страна, аз съм против да се промотират само инициативи, които не създават устойчивост. Затова ние правим два конкурса - за ученици и за студенти, в които те трябва да докажат действително знания и умения, те трябва да покажат научни проекти. Това го правим всяка година в Европейската нощ на учените. Тази година България пак участва. През септември ще бъде инициативата. Не само това. Трябва да изграждаме доверие. Българският учен не комуникира за съжаление в степен, в която... Например в Англия се прави с училището. Пък и ние самите например като родители си мислим какво общо има. Има общо, трябва да се започне да се изгражда тази креативност още в детската градина. Поне аз така си мисля.
Какво мислиш за инициативите на водещи фирми в подкрепа на иновациите като международният конкурс Jump the Gap за иновации и дизайн в банята?
Мисля, че са прекрасни инициативи, от една страна. От друга страна, смятам, че е социална отговорност на големите фирми и бизнеса да правят такива инициативи. Защото в основата на всичко стои едно нещо и това е качество на хората, които работят за тези фирми. Затова всички сме от една страна. Аз не мога да разбера какво е това противопоставяне наука-бизнес. Всички трябва да сме от едната страна на бариерата, така да го кажа, защото всички имаме нужда от качествени, умни и работещи хора.
