Ана Ритс е българка, родена във Варна и живяла там до залеза на социалистическия режим у нас. В началото на т.нар „демокрация", тя избира за свой втори дом именно държавата с най-модерна и функционираща такава - Швейцария. Днес Ана живее в малко село близо до столицата Берн и споделя, че доброволчеството е начин на живот и ако няма помощ между хората, то ти не ставащ част от тяхното общество. Тя самата е член на местното женско дружество, където приготвят храна за социално слабите и възрастни хора, събират пари, за да купят такси на инвалидите и пращат помощ на украински деца.
„Тук ако не си помагаме, селото замира. Селата живеят, защото има много дружества- женско, спортно. Винаги когато има нужда, всеки отива да помогне, без заплащане - доброволно. Всички живеят на доброволчески начала."
Дори местното училище се ръководи отново на свободен принцип, добавя Ана. Училищното настоятелство се състои от доброволци, които изготвят програмата и решават дали и как да се ремонтира сградата на школото.
„Ние нямаме директор, както е в България. Имаме няколко човека в училищното настоятелство - обикновено са 5 или 7, които не са педагози, но искат да помогнат, за да се развива училището. Те решават дали ще се ремонтира нещо по сградата. Системата при нас е друга", казва жената.
В нейното женско дружество всичко изглежда подредено и простичко, защото всеки знае своето място и задължения, но абсолютно доброволно, без да очаква нещо в замяна.
„В селата има по пет-шест дружества. В нашето женско дружество, президентът е нормален и обикновен човек. Ние сме седем души, които решаваме какво да правим. Организираме за Коледа празнични посещения при старите хора - печем им хляб, приготвяме им масата. Взимаме техните имена от кметството и през януари и февруари ходим да ги посетим, носим им цветя или бонбони. Правим го от уважение. Това е задължение на дружеството", коментира Ана.
Тя разказва, че членският внос за дружеството е 25 франка на месец. „Правим го, за да помогнем на някой. Никой не ти плаща за това, правиш го с удоволствие. Продаваме хляб, кексове и каквото съберем даваме на Червения кръст. Организирахме и лотария, а събраните пари ги дарихме на украински деца за учебни материали", разказва българката, която от години живее в Швейцария.
„Аз се опитвам на много хора да го обясня. Когато дойда в България всеки ме гледа странно, защото не можеш да гледаш дали ще те платят, доброволно трябва да е. Ние сме свикнали първо да ни платят, а ти трябва да дадеш, за да ти дадат. Трудно е, обаче, когато дойдеш тук трябва да се приспособиш към техния манталитет, но има много хора, които още не се чувстват като у дома си. Не се ли интегрираш, никой няма да ти каже - „ела", но ти интегрираш ли се- няма проблем, запознаваш се с други хора и те търсят навсякъде", коментира Ана.
* Репортажът е направен в рамките на проекта „Демокрацията е процес" на Фондация Дарик и „Репортери без граници", Швейцария, финансиран от Българо-швейцарската програма за сътрудничество.
