Българският принос за развитието на световната компютърна и изчислителна техника (ВИДЕО)

Историята на изчислителната машина „Елка“

Историята на изчислителната машина „Елка“
Изчислителна техника. Така е наречена една цяла секция в богатата експозиция на Националния политехнически музей в София.

„Едно от най-впечатляващите математически открития всъщност са числата. В началото са боравили с пръстите на ръцете и на краката си. Измислили са бройните системи. В последствие се появява десетичната бройна система и човешката еволюция и прогрес тръгват напред“, разказва Евгения Петкова, уредник в отдел „Фондове, реставрация и консервация“.

Събрани са артефакти, които показват развитието на историята на смятането – от древни пособия като абак и рабош, през сметала и механични касови апарати до електронните калкулатори, заради които през 80-те години на миналия век България често е наричана Япония в Европа.

„Бригада за технически прогрес от инженери с ръководител Живко Паскалев и с главното творческо участие на Стефан Ангелов и Любомир Антонов от Изчислителния център при Математическия институт на БАН създаде първия български електронен калкулатор „Елка“. „Елка“ е сериозно постижение на нашата научно-техническа мисъл“, пишат архивите за това техническо постижение.

Освен четирите аритметически действия, електронният калкулатор изпълнява общо 22 функции и има редица преимущества пред много задгранични калкулатори.

калкулатор

Елка-6521 е произведение на софийския завод „Електроника”. Когато излиза на пазара през 1965 г., в света има само две други електронни сметачни машини. Едната е английска, а другата – по-добрата, е произведена в Япония.

Българската Елка-6521 e поредният опит да се механизира смятането. Това е доста голям калкулатор с метална кутия и 16 платки. Тежи цели 8 килограма и половина. Но за разлика от другите два модела този може и да пресмята корен квадратен. За пръв път в света!

калкулатор

Оригиналният алгоритъм на коренуването е дело на Димитър Шишков. Калкулаторът е реализиран с транзистори с 16-разредни регистри и заради своите качества се приема добре на пазара. Затова през 1966 г. е създаден Централен институт по изчислителна техника, чиято цел е да се заеме с разработката на серия калкулатори.

„Може да се каже, че нашите инженери, които са се обучавали по това време във висшите ни училища са били на изключително високо ниво“, казва още Евгения Петкова.

По поръчка на швейцарска фирма през 1974 г. е разработен първият български джобен електронен калкулатор „Елка 101“. От този модел 50 хиляди броя са произведени само за Швейцария. Между 1971 – 1985 г. България изнася калкулатори за над 480 милиона лв.

Част от тази същата уникална българска история е и проектирането и производството на компютри.

В колекцията на Политехническия музей е изложен вероятно най-култовия – една от първите модификации на компютър „Правец”. Той е с малък монитор, който по-късно ще стане телевизор „София 31”. Дело е на инженер Иван Марангозов, разработил първия български персонален компютр ИМКО-1.

В музейната експозиция е поместена и една специална книга. Това е ръководство за работа с компютър „Правец“, писано от инж. Марангозов и колектив. По-интересното е, че върху книгата стои автограф от самия Джон Атанасов. Двамата титулувани като компютърни бащи се срещат на кибер конференция във Варна.

Този артефакт е едно ценно свидетелство за сериозния български принос към началото на световната компютърна и изчислителна техника.