Eдва 3 процента и малко от българите, които са избрани да бъдат изследвани безплатно по програмата „Спри и се прегледай" за няколко вида онкозаболявания, са се възползвали от тази възможност. Проектът предвижда да бъдат прегледани 400 000 българи от уязвими групи за рак на млечната жлеза, на маточната шийка и рак на дебелото и правото черво. Те са подбрани по критерии и вече са получили своите първи покани.
За програмата, която приключва в края на годината, са предвидени над 19 млн. лева европейски средства. Въпреки забавянето през последните няколко години здравното министерство и експертите, които работят по проекта, полагат усилия за това повече българи да бъдат прегледани за тези онкозаболявания.
В интервю за Дарик експертът Юлия Панайотова, която е асистент по проекта, обясни, че броят на прегледаните расте през последните дни, но призна, че българите често се стряскали от получените покани. Други пък срещали трудност да пътуват до най-близкото лечебно заведение за преглед.
Независимо от крайния брой на прегледаните лица според експертите е важно, че този проект поставя началото на една националната скринингова програма.
8000 от общо 400 000 българи са прегледани до момента
До момента са се прегледали над 8 000 души - тази цифра обаче наистина расте много динамично, преди два дни те бяха под 7 000 души, обясни Панайотова. Експертът поясни, че за рак на маточната шийка трябва да бъдат прегледани 250 000 българи, за рак на гърдата - 50 000 души и за рак на дебелото и правото черво - 100 000 лица.
Най-активни до момента са пациентите в Пловдивска област - там най-много поканени са откликнали и са се прегледали за посочените в програмата онкозаболявания.
Няколко са причините за забавянето на проекта и прегледите според експерта - много време е отнело изработването на самата програма, методиката, по която ще се прави скрининга. Иначе прегледите са започнали през юни. Те са финалната част на проекта „Спри и се прегледай". За първи път се е наложило лечебните заведения сами да се регистрират в самата система. „В началото те бяха само 20-тина, вече имаме над 100 лечебни заведения, където могат да се правят прегледите и над 350 специалисти, които участват в системата", съобщи Юлия Панайотова.
Поканите също стряскали избраните за преглед
Самата система за известяване с покани също е нещо ново според експерта. „За първи път хората получават писма на адресите си с покана да се явят на преглед и това за мнозина е стряскащо - някои от тях не разбират за какво става дума, други се плашат", обясни експертът, която е асистент по проекта. Тук е и ролята на информационната кампания, която както призна и Панайотова също е стартирала със закъснение.
Запитана дали в случай, че поканените не се отзоват, ще има възможност да бъдат прегледани други българи, тя обясни, че след като изтече срокът на първите покани до избраните 400 000 души, ще им бъдат пратени втори покани. Когато изтече срокът и на вторите покани, ще се види колко от българите са се отзовали и бъдат направени нови селекции за нови лица, които да бъдат поканени на преглед.
Обмисля се и удължаването на проекта с още година
Юлия Панайотова призна, че се е обсъждало дали да се работи на принципа на поканите или да се избере друг подход за подбор на лицата, но механизмите за извършването на скрининга изисквали лицата, които ще бъдат преглеждани да бъдат поканени.
Най-вероятно ще бъде подадено искане за удължаване на изпълнението на проекта с още една година, но след анализ на извършените прегледи през идните два-три месеца, поясни експертът.
Тя подчерта обаче, че създаденото по проекта е в голяма степен дори по-важно от това дали ще бъдат прегледани всичките поканени 400 000 лица. Важно е, че случващото се в момента ни дава достатъчно информация и опит за това как да бъде разработена една истинска национална скринингова програма, обясни Юлия Панайотова.
Цялото интервю с експерта по проекта „Спри и се прегледай" слушайте на Radio.DarikNews.bg
