Алкохолът е част от нашата култура от хилядолетия. Днес знаем повече за това колко опасен може да бъде, но въпреки това обществото не го отхвърля изцяло, пише Deutsche Welle. Защо?
Археолозите смятат, че хората пият алкохол от хилядолетия. За това свидетелстват находки от Китай, които са на между седем и девет хиляди години, разказва АРД. Алкохолът се е произвеждал от плодове, ориз или пшеница с помощта на дрожди. И се превърнал в хит.
Алкохолът замества водата, ако тя не става за пиене
Едно от обясненията за интереса към алкохола в миналото е липсата на чиста питейна вода. "Тя постоянно е била замърсена с бактерии", разказва фармакологът професор Грегор Фурман от университета "Фридрих Александър" в Ерланген и Нюрнберг. "Но ако водата ферментира, т.е. от нея бъдат направени бира или вино, тя става чиста и следователно - безопасна", допълва той.
Алкохолът се превръща в ценност. "Понякога е бил използван като платежно средство, друг път - като възнаграждение", казва Габриеле Колер, професорка по психиатрия в университета "Лудвиг-Максимилиан" в Мюнхен.
Ето как влияе алкохолът на тялото
Какво обаче прави напитката толкова привлекателна? Етанолът - химичното му име - влияе основно върху действието на три невротрансмитера в мозъка: гама-аминомаслената киселина (ГАМК), допамина и глутамата. Те имат многостранни ефекти, обяснява Фурман. "ГАМК има успокояващ ефект. Глутаматът повишава бдителността, а допаминът ни прави щастливи."
"Етанолът обаче се превръща в отрова в тялото ни", изтъква Сали Марлоу от Кралския колеж в Лондон, която от години изследва въздействието на алкохола върху здравето. "В черния дроб алкохолът се превръща в ацеталдехид, а това е много токсично вещество, което след това се разпространява навсякъде чрез кръвта", обяснява тя. Затова Германското дружество по хранене и Световната здравна организация (СЗО) казват, че "не съществува безрисково количество и безопасна консумация".
Според изследване на СЗО над 200 болести са свързани с прекомерната консумация на алкохол. Сред тях са заболявания на черния дроб, на кръвоносната и нервната система, деменция, депресия и тревожни разстройства. По данни на Германския център за изследване на рака алкохолът носи основната вина и за около 20 000 нови онкологични заболявания ежегодно, което го превръща в основен рисков фактор заедно с наднорменото тегло и тютюнопушенето.
Коварството на пристрастяването
Алкохолът освен това е силно пристрастяващ, припомня АРД. "Най-големият проблем при зависимостта е, че човек не я осъзнава, а продължава да си казва: "Всъщност нямам проблем", обяснява психиатърката Колер. "Имам чувството, че колкото по-зависими са хората, толкова по-малко осъзнават, че са зависими." Прекомерната консумация на алкохол води и до социални последици - насилие, транспортни произшествия, инвалидизиране и невъзможност да се работи. Актуално изследване разкирва, че щетите за германското общество от консумацията на алкохол са над 57 милиарда евро годишно.
Но алкохолът изпълнява и точно определени функции в обществото : "Той действа като социална свръзка", казва професор Марлоу. Проучванията показват, че след няколко глътки водка хората по-лесно започват разговори с непознати и се смеят повече. Консумацията на алкохол от хилядолетия се свързва с празненства и ритуали, с усещането за общност и общуването като цяло.
Философът Роберт Пфалер от Университета за изкуства и дизайн в Линц описва алкохола като "трансгресивна субстанция", която ни помага да преминаваме граници. Обикновено внимаваме да спим достатъчно, да си почиваме достатъчно и т.н. Но в моментите, в които празнуваме, забравяме това и сме склонни да бъдем много по-разточителни с ресурсите си."
Забраните провокират протести и саботаж
Политиците постоянно се опитват да ограничат алкохолната консумация, но рестрикциите често се натъкват на съпротива. Един от примерите е Мюнхенската бирена революция, когато през март 1844-а година гражданите вдигат бунт заради поскъпването на бирата при крал Лудвиг Първи.
Кампаниите срещу алкохола допринасят дори за паденето на политически системи - като кампанията на Горбачов в средата на 80-те години на миналия век, която среща масова съпротива. "Ясно е - хората решават, че добрият им живот е застрашен", казва Пфалер. "Това е един вид последният бастион на осъзнаването, че сме човешки същества, а не машини или работни коне, които са на света само, за да се трудят."
В повечето европейски страни обаче хората вече пият по-малко: консумацията на чист алкохол на глава от населението е намаляла от почти 13 литра през 1980-а до 9,8 литра през 2024-а година. Габриеле Колер обяснява това с повишената информираност на хората за опасностите от употребата на алкохол.
Въпреки това изследователката Марлоу все още вижда голяма нужда от допълнителни мерки: "Като общество искаме да се наслаждаваме на ползите от алкохола, а за проблемите обвиняваме отделните хора". Единствените ефективни мерки срещу прекомерната консумация на алкохол са известни отдавна: "Намаляване на достъпността, увеличаване на цените". На много места обаче те се натъкват на отпор.
