На 1 ноември честваме Деня на народните будители. Той е посветен на делото на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията ни.
Сред имената на най-почитаните народни будители са: Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за българско самосъзнание.
Славата на пръв будител на нацията заслужено носи Паисий Хилендарски. През 1762 г., Паисий Хилендарски написва „История Славянобългарска”. Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански, който пише книги за просвета и работи за политическото ни освобождение.
За първи път празникът се чества през 1909 г. в Пловдив.
През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на просвещението, внася предложението за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
През 1945 г. празникът е забранен.
Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители.
Сред имената на най-почитаните народни будители са: Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за българско самосъзнание.
Славата на пръв будител на нацията заслужено носи Паисий Хилендарски. През 1762 г., Паисий Хилендарски написва „История Славянобългарска”. Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански, който пише книги за просвета и работи за политическото ни освобождение.
За първи път празникът се чества през 1909 г. в Пловдив.
През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на просвещението, внася предложението за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
През 1945 г. празникът е забранен.
Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители.
