Барак Обама положи клетва като президент на САЩ

Барак Обама положи клетва като 44-ия президент на САЩ. Той е първият афроамериканец стопанин на Белия дом. Начело на най-силната държава в света Обама смени Джордж Буш, който бе държавен глава два поредни мандата (2001-2009г.). Обама положи клетва с ръка върху Библията, използвана на церемонията през 1861 г. при встъпването в длъжност на Ейбрахам Линкълн - 16-ият президент на САЩ и модел за подражание на Барак Обама.

На церемонията присъстваха досегашният президент Джордж Буш и още трима бивши държавни глави и техните съпруги – Джими Картър, Джордж Буш-баща и Бил Клинтън. По предварителни данни, около 2 милиона американци са пристигнали във Вашингтон, за да наблюдават тържественото събитие.

Въпреки че температурите спаднаха до минус 6 градуса на завет и минус 13 градуса на открито, хиляди хора използваха обществения транспорт още от предишната нощ, за да присъстват на историческата церемония. Пет часа след отварянето на метростанциите, вашингтонското метро вече беше превозило близо 500 000 души в 10.00 ч. местно време (17.00 ч. българско време), което е почти цялото население на столицата на САЩ, наброяваща 600 000 жители.

Церемонията по встъпване в длъжност на Обама премина при безпрецедентни мерки за сигурност. Охраната се осигуряваше от 8000 полицаи и общо 32 000 военнослужещи, които бяха на служба или в състояние на готовност. По-рано министерството на вътрешната сигурност съобщи, че се разследва

потенциална заплаха с "неясна степен" на вероятност във връзка с церемонията. Достъпът до парковото пространство пред Капитолия се проверяваше със сканиращи рамки като в летищата.

На новия държавен глава на САЩ му предстои решаването на няколко изключително трудно международни задачи. Би Би Си е направила класация на 10-те най-важни теми, а също така анализира вариантите как ще действа новият американски лидер.

Ролята на САЩ

Американците желаят сериозни промени във външната политика на своята страна. Това показаха резултатите от изборите за държавен глава, които на 4 ноември миналата година спечели Барак Обама. Като цяло, посоката на възможните промени може да бъде характеризирана като преход към многостранни отношения и отказ от приказките, че САЩ са „единствената световна суперсила“. Американските президенти, независимо от очакванията в навечерието на тяхното встъпване в длъжност, често са започвали или са били въвличани в разнообразни конфликти, така че не си струва да очакваме, че управлението на Обама ще бъде началото на ера на мир в американската история. Той ще оглави страна, която вече участва в две войни. И това, което ще предприеме по отношение на двата конфликта – ще бъде определящо за неговото бъдещо управление.

Ирак 

Барак Обама заяви, че ще заповяда на командването в Ирак да преразгледа целите и стратегията на мисията, така че „успешно да приключи войната“. Но военните трябва да подходят към този проблем с цялата отговорност. Обама смята, че иракското правителство се нуждае от време, за да укрепи своите собствени въоръжени сили. Затова новият президент предлага постепенно изтегляне на американските войски в течение на 16 месеца от момента на встъпването си в длъжност. Следователно САЩ трябва да напуснат Ирак към края на май 2010 г. Теоретично това може да бъде огромен успех за политиката на Обама. Но всички разбират, че някакви американски подразделения, които трябва да участват в специалните операции срещу „Ал Кайда“, ще останат в Ирак, затова е невъзможно да се говори за цялостно изтегляне.

Афганистан

Афганистан може да се окаже най-сериозният проблем пред новия президент. Ако въоръженото противопоставяне в Ирак затихва, в тази страна войната едва започва. Веднага, след като спечели изборите Обама обеща да се съсредоточи върху афганистанския проблем. Тогава той заяви, че възнамерява да изпрати в Афганистан допълнителни войски, чиято цел ще бъдат лидерите на „Ал Кайда“, най-вече Осама бин Ладен. Освен това, Обама заяви, че войската трябва да унищожи лидерите на „Ал Кайда“ независимо от това, в коя страна се укриват и дали ще бъде съгласен с подобни операции Пакистан. Подобряването на ситуацията в Афганистан се обвързва с това, доколко ефективно ще работи афганистанското правителство, а също така колко успешно САЩ могат да изградят отношения с Исламабад /стабилността в самия Пакистан предизвиква не по-малко сериозни опасения/, за да може най-накрая да бъдат подкопани силите на талибаните и бунтовниците от „Ал Кайда“, окапали се по протежението на границата с двете страни.

Войната с терора

На администрацията на Обама ще й се наложи да отдели не малко сили и време върху това, което комисията по разследване на събитията от 11 септември нарече „битка на идеите“. Обама вече обяви, че възнамерява да върне външната политика на САЩ в руслото на традиционните американски ценности и ще си сътрудничи с умерените представители на Исляма. Всичко това по замисъла на Обама трябва да помогне на САЩ да се противопоставят на пропагандата на „Ал Кайда“. Но да се установи такъв диалог няма да бъде така лесно, особено имайки предвид друго изявление на Обама, в което той даде ясно да се разбере, че е готов незабавно да използва военна сила „срещу терористите, които представляват пряка заплаха за Америка“. Показателно е изявлението на Обама, че възнамерява да затвори затвора в Гуантанамо и да забрани мъченията, но също така остават открити редица въпроси – какво да се прави с радикалите, които остават сред примерно 250-те затворници. Барак Обама предложи да се предадат делата на тези затворници в обичайни американски съдилища, но показанията, получени от специалните служби с помощта на „специални методи“ няма да се вземат под внимание от нито един нормален американски съд. През ноември юристи от екипа на Обама предложиха да се създаде хибридна система, при която делата на затворниците от Гуантанамо ще се разглеждат както от граждански, така и от военни съдилища. Но окончателно решение все още не е прието до момента. В рамките на борбата с терора Обама ще трябва да обърне внимание и на страни, като Алжир и Сомалия.

Иран

Потенциално тук може да се разрази сериозна криза. Ситуацията преди всичко ще зависи от действията, които ще предприема Иран. Ако правителството на Махмуд Ахмадинеджад просто продължи своята програма за обогатяването на уран, новата американска администрация може да настоява за усилване на международните санкции срещу Иран. Ако стане ясно, че целта на ядрената програма на Иран е създаването на оръжие, това може да доведе до израелски удари по иранските ядрени обекти. Последиците могат да бъдат ужасни. Барак Обама заяви, че възнамерява за говори с Иран без каквито и да било условия, въпреки това е малко вероятно, че подобни преговори ще бъдат на президентско равнище. Днешните власти в Техеран едва ли ще се откажат от ядрената си програма, така че всяко споразумение ще допуска някакво право на Иран върху обогатяването на урана, но под контрола на международната общност.

Близък изток

Джордж Буш се надяваше да постигне мирно споразумение между Израел и палестинците до края на 2008 г, но неговите надежди се оказаха напразни. На Обама му предстои да реши, колко далеч може да отиде Вашингтон в борбата за мир в Близкия изток. До голяма степен това решение ще зависи от изхода на изборите в Израел на 10 февруари. Без готовност на страните към компромис едва ли е възможно да се постигне нещо. На Белия дом също така ще му се наложи да маневрира – един от най-важните фактори за стабилността на Близкия изток е Сирия, с която новата администрация ще трябва да се договори за подкрепа на своите действия в Ирак.

Русия

Августовските събития на Кавказ доведоха до най-сериозната криза в отношенията между Запада и Русия от времето на Студената война. Въоръженият конфликт с Грузия окончателно изнесе на повърхността всички взаимни претенции и недоволства и остро постави въпроса затова, как новата американска администрация ще изгражда политиката си спрямо Кремъл. Вашингтон се нуждае от подкрепата на Москва по няколко въпроса. Например, необходима е помощ при разрешаването на иранския проблем, а също така в ситуацията с кризата в Дарфур, където е необходима подкрепа в Съвета за сигурност на ООН. Преди всичко, на администрацията на новия президент на САЩ ще й се наложи да решава как да постъпи със стремежа на Грузия и Украйна за присъединяване към НАТО. Отчитайки, че даже администрацията на Джордж Буш призна, че членството на Грузия в НАТО е много отдалечена перспектива, на Обама му остава пространство за подобряване на отношенията с Москва. Друго нещо е американският план за разполагането на елементи на противоракетната отбрана в Полша и Чехия, които много дразнят руските власти. Главният въпрос: струва ли си да се очаква преразглеждането на американските планове? От по широката позиция на Обама по въпроса за ядреното разоръжаване ще стане ясно как ще се изграждат и отношенията с Русия. Ключов момент – дали САЩ и Русия ще водят преговори за по-нататъшното съкращаване на ядрените оръжия. Преди година Обама подкрепи четирима бивши високопоставени американски дипломати /сред които беше и Хенри Кисинджър/, които призоваха САЩ да се борят за свят без ядрено оръжие.

Северна Корея

Някои последни стъпки на севернокорейското ръководство може да се смятат за добър знак. Например, Пхенян прие предложението за наблюдение върху закриването на ядрената му програма в замяна на изключването от американския списък със страни, подкрепящи тероризма. В същото време КНДР възнамерява да запази ядреното оръжие, което, както твърдят в Пхенян, страната вече разполага. Дали САЩ и останалите страни ще успеят да убедят комунистическото ръководство да се откаже от оръжие – голям въпрос. А най-неразбираемото – на фона на противоречивите съобщения за здравето на Ким Чен Ир - с кого в Северна Корея да се водят преговори?

Китай 

Отношенията с Китай, чието икономическо влияние в света продължава да нараства, е един от главните въпроси в дневния ред на новата администрация във Вашингтон. Сам по себе си Китай не е проблем за Белия дом, но въпросът за статута на Тайван или ситуацията в Тибет потенциално са много сериозни дразнители. През последните години Китай се занимаваше с развитието на своята вътрешна икономика и докато това остава приоритет на Пекин, американско-китайските отношения ще остават стабилни. Нищо не подсказва, че Обама желае нещо повече от отношенията с КНР.

„Нова дипломация“

Финансите, климатът и енергетиката – това са главните задачи на „новата дипломация“, според САЩ. Днешната финансова криза, която наложи да се изразходват милиарди от бюджетните средства за спасяването на банките, изисква от новия президент да обърне внимание на много специфични проблеми. На Обама ще ме се наложи да разбере как да живее с отслабените позиции на САЩ във връзка с краха на американската финансова система. Енергетиката е още един потенциално сериозен проблем. Обама призовава да се отстрани зависимостта на САЩ от доставките на петрол от Близкия изток и Венецуела през следващите 10 години. Този въпрос се повдига от почти всеки стопанин на Белия дом от времето на Джими Картър и нито една администрация не го е решила. 

БАРАК ОБАМА е роден в

Хонолулу, Хаваи през 1961 година. Неговите родители се запознават по време на следването си там. Баща му, Барак Обама-старши, е от Кения, а майка му, Ан Данъм, е бяла американка от Уичита, Канзас. Те се разделят, когато той е на две години и по-късно се развеждат. Бащата на Обама се завръща в Кения и успява да види сина си само още веднъж преди да загине в автомобилна катастрофа през 1982 г. След развода им майка му се омъжва за Лоло Суторо и цялото семейство се премества в родната му страна, Индонезия. Там Обама посещава училища в Джакарта, докато навършва десет години. След това се завръща в Хонолулу, където живее с родителите на майка си до завършването на средното си образование през 1979 г. Майката на Обама пристига в Хаваи през 1972 година за няколко години, но се връща обратно в Индонезия, за да завърши докторската си дисертация там. Тя умира от рак през 1995 г.

След гимназията Обама се премества в Лос Анджелис, където учи две години в университет. След това се прехвърля в Колумбийския университет в Ню Йорк, където изучава политология и специализира международни отношения. Обама завършва университета през 1983 година и започва работа. Четири години по-късно той се премества в Чикаго, където започва да ръководи проект за развиване на местна църковна структура, обхващаща осем католически епархии.

През 1988 г. Обама е приет в Харвардски университет със специалност право. По време на втората година от следването си той е избран за главен редактор на академичното сп. "Harvard Law Review. Това е първият случай, в който афроамериканец заема подобна позиция и пресата обръща голямо внимание на този факт. По време на летните месеци Обама работи в правни кантори в Чикаго. След завършването на Харвардския университет през 1991 г. той се завръща в Чикаго. Там срещнал и бъдещата си съпруга Мишел Робинсън, с която в момента имат две дъщери - Малия и Саша.

През 1992 г. Обама започва да преподава конституционно право в Чикагския университет - до 2004 г. Успоредно с това започва и работа в правна кантора, чиято дейност е съсредоточена в областта на гражданските права и икономическите взаимоотношения. В нея той работи до 2002 година.

Кариерата му в политиката започва през 1996 г. Тогава е избран в местния сенат на щата Илинойс, където си спечелва реномето на човек, който винаги се стреми към консенсус. Популярността му тръгна от неговото изказване пред националната конференция на демократите през лятото на 2004-та, а броени месеци по-късно той стана едва петият чернокож в Сената на САЩ.

На 10 февруари 2007 в Спрингфилд, Илинойс сенатор Барак Обама обяви, че ще се състезава за номинацията на Демократическата партия на следващите президентски избори в САЩ през 2008 г. След като спечели номинацията в оспорвана надпревара срещу Хилари Клинтън, Обама обявява за свой вицепрезидентски кандидат сенатора-ветеран от Делауеър Джо Байдън. На 4 ноември 2008 г. Барак Обама бе избран за президент на САЩ.