Някои хора, които доживяват до преклонна възраст, отдават това на вечерна чашка уиски, други — на това, че са стояли далеч от неприятности. Сега обаче учените смятат, че може би са разкрили ключова тайна на дълголетието — съвсем просто, генетиката.
В статия, публикувана в списание Science, изследователите описват как предишни проучвания, опитващи се да разнищят генетичния компонент на човешката продължителност на живота, не са отчели факта, че някои животи биват прекъснати преждевременно от злополуки, убийства, инфекциозни заболявания или други фактори, произтичащи извън самия организъм. Подобна „външна смъртност“ се увеличава с възрастта, тъй като хората често стават по-крехки.
Професор Ури Алон и негови колеги от Научния институт „Вайцман“ в Израел посочват, че истинският генетичен принос към вариациите в човешката продължителност на живота е бил прикрит. Екипът е изследвал т.нар. „наследственост“ — делът от изменението на дадена характеристика, като ръст, телесно тегло или продължителност на живота в рамките на дадена популация, който може да бъде отнесен към генетични, а не към фактори на средата. Предишни изследвания върху човешката продължителност на живота са показвали широк диапазон от стойности — като наследствеността е варирала от 6% до 33% от общата вариация.
Алон, съавтор на изследването, и колегите му обаче заявяват, че тези стойности са занижени. „Надявам се това да вдъхнови изследователите да направят задълбочено търсене на гените, които влияят върху продължителността на живота“, каза израелският учен.
„Тези гени ще ни разкрият механизмите, които управляват нашите вътрешни биологични часовници. Един ден те биха могли да бъдат превърнати в терапии за забавяне на темпа на стареене и по този начин да се забави развитието на всички свързани с възрастта заболявания едновременно“, добави той.
Екипът е създал математически модел, който отчита външната смъртност и влиянието на биологичното стареене, и го е калибрирал чрез корелации на продължителността на живота от исторически масиви с данни за хиляди двойки близнаци в Дания и Швеция. След като са елиминирали влиянието на външната смъртност, учените са разкрили сигнала на биологичното стареене, което се дължи на генетични фактори. Резултатите показват, че около 50% от вариацията в човешката продължителност на живота се дължи на генетиката — стойност, която според изследователите е съпоставима с наблюдаваната при диви мишки в лабораторни условия. Останалите 50% от вариацията, по думите им, вероятно се обясняват с фактори като случайни биологични ефекти и влияния на средата.
„Точно там бихме очаквали да открием всички обичайни заподозрени — начин на живот, хранене, физическа активност, социални взаимоотношения, околна среда и други“, каза Бен Шенхар, съавтор на изследването. Той добави, че начинът на живот и средата вероятно стават все по-важни с напредването на възрастта.
Екипът е проверил резултатите си и с данни от американско проучване на братя и сестри на столетници, като е установил наследственост на продължителността на живота от около 50%.
Допълнителни анализи с друг шведски набор от данни показват, че с намаляването на външната смъртност от началото на XX век — вероятно вследствие на фактори като подобрения в общественото здраве — изчисленият генетичен принос към продължителността на живота се е увеличил. Това подкрепя идеята, че външната смъртност е ключов фактор при оценката на наследствеността. Екипът също така установява, че наследствеността на продължителността на живота варира в зависимост от причината за смъртта, като например рак или деменция, както и от възрастта.
Шенхар добавя, че ежедневният опит показва, че генетиката играе важна роля за дълголетието. „Около 20% от столетниците, например, достигат 100-годишна възраст без сериозни инвалидизиращи заболявания“, каза той, като допълни, че това може да подсказва защитен ефект на техните гени. „Провеждани са изследвания за идентифициране на тези защитни гени и много от тях вече са открити, но със сигурност има още много, които предстои да бъдат намерени“, посочи ученият.
Макар новото изследване да не отчита влиянието, което гените могат да имат върху имунната система, проф. Ричард Фарагър от Университета в Брайтън заяви, че резултатите подсказват, че хората не изглеждат изключение, когато става дума за наследствеността на продължителността на живота.
„А това е полезно, защото означава, че хората много приличат на видове, върху които изучаваме стареенето, и ни дава определено доверие, че интервенции, които работят при мишки, ще бъдат приложими и при хората“, каза Фарагър.
