Международен екип от океанографи, паразитолози и биолози е установил, че едноклетъчното водорасло Cryptomonas gyropyrenoidosa съдържа рекордните седем генома в единствената си клетка, съобщи Физ.орг.
В изследването си, публикувано в сп. "Кърънт байолъджи", специалистите са проучили как една клетка може да съдържа повече от един набор ДНК и са изолирали седем от тях в C. gyropyrenoidosa.
C. gyropyrenoidosa са вид сладководни едноклетъчни водорасли. Предишни изследвания показват, че те приютяват бактерии в своите единични клетки и че някои от бактериите съдържат вируси.
В настоящото изследване екипът е проучил по-задълбочено обикновените водорасли, за да узнае повече за тяхната еволюционна история.
Изследователите отбелязват, че откриването на клетки с повече от един набор ДНК не е рядкост. Повечето животни, например, имат два набора - ядрена ДНК и митохондриална ДНК, която има отделна ДНК, тъй като митохондриите са еволюирали от древна бактерия.
Други изследвания показват, че динофлагелатите включват вид водорасло, което съдържа шест различни генома.
Изследването на едноклетъчното водорасло C. gyropyrenoidosa разкрива, че първият му еволюционен етап е бил като свободно плуваща хищна клетка. На по-късен етап тя поглъща сложна растителна клетка, вид червено водорасло, което й дава възможността да фотосинтезира. Ядрото на това водорасло е оставило генни остатъци, които съществуват и до днес. Тъй като е било сложно, то е оставило остатъци от четири генома.
С течение на времето водораслото C. gyropyrenoidosa е било заразена и от два вида бактерии, които вграждат своята ДНК в клетката му. Една от тези бактерии е носител на устойчив вирус със собствена ДНК. Така различните геноми в клетката на едноклетъчното водорасло стават седем, което рекорд, доколкото е известно на екипа.
В изследването си, публикувано в сп. "Кърънт байолъджи", специалистите са проучили как една клетка може да съдържа повече от един набор ДНК и са изолирали седем от тях в C. gyropyrenoidosa.
C. gyropyrenoidosa са вид сладководни едноклетъчни водорасли. Предишни изследвания показват, че те приютяват бактерии в своите единични клетки и че някои от бактериите съдържат вируси.
В настоящото изследване екипът е проучил по-задълбочено обикновените водорасли, за да узнае повече за тяхната еволюционна история.
Изследователите отбелязват, че откриването на клетки с повече от един набор ДНК не е рядкост. Повечето животни, например, имат два набора - ядрена ДНК и митохондриална ДНК, която има отделна ДНК, тъй като митохондриите са еволюирали от древна бактерия.
Други изследвания показват, че динофлагелатите включват вид водорасло, което съдържа шест различни генома.
Изследването на едноклетъчното водорасло C. gyropyrenoidosa разкрива, че първият му еволюционен етап е бил като свободно плуваща хищна клетка. На по-късен етап тя поглъща сложна растителна клетка, вид червено водорасло, което й дава възможността да фотосинтезира. Ядрото на това водорасло е оставило генни остатъци, които съществуват и до днес. Тъй като е било сложно, то е оставило остатъци от четири генома.
С течение на времето водораслото C. gyropyrenoidosa е било заразена и от два вида бактерии, които вграждат своята ДНК в клетката му. Една от тези бактерии е носител на устойчив вирус със собствена ДНК. Така различните геноми в клетката на едноклетъчното водорасло стават седем, което рекорд, доколкото е известно на екипа.
