Учени са разкрили механизма, чрез който местата, свързани с негативни преживявания, се запечатват в паметта, съобщи институтът "Рикен".
Внезапната среща с мечка по време на разходка в гората, например, запечатва в спомените както животното, така и мястото. Трима невролози от "Рикен" са открили как тази информация се интегрира в предварително съществуващи мисловни карти при плъхове.
Изследователите са установили, че гризачите подсилват спомените за негативни преживявания на познати места, като ги възпроизвеждат с предимство в съзнанието си.
Откритието им може да намери приложение в лечението на заболявания при хората, като например посттравматично стресово разстройство (ПТСР).
Когато едно животно изследва ново място, то генерира мисловна карта на района, която по-късно може да си припомни. Тази мисловна карта се създава от специални неврони, познати като клетки на мястото, които се намират в хипокампуса. Различни клетки на мястото се задействат, докато животното се движи из района. Когато обаче се върне на място, което е посещавало преди, същата клетка на мястото се задейства отново.
Този механизъм за картографиране вече е добре разбран, но оставаше неясно как животните включват спомени за неща, които им се случват, когато посещават отново картографирано по-рано място.
Значимите събития се запечатват в паметта заедно с мястото, на което са се случили, докато незначимите подробности е по-вероятно да бъдат забравени, обясняват учените.
"Например, ако се разхождате по позната пътека, вероятно няма да си спомните всички подробности за нея", казва Джошуа Джохенсън от изследователския екип. "Ако обаче се появи мечка и ви нападне, ще си спомните много подробности за животното, както и за заобикалящата ви среда. Искаме да разберем как се формират тези по-сложни спомени", допълва експертът.
Джохенсън, съвместно с колегите си Джейк Ормънд и Саймън Серка, е установил, че невроните, в които се съхраняват негативните преживявания, се намират отделно, но в съседство с клетките на мястото в хипокампуса, и че спомените се подсилват чрез повторение на преживяването.
Работата на тримата учени е публикувана в "Джърнъл ъв нюросайънс" (The Journal of Neuroscience).
Внезапната среща с мечка по време на разходка в гората, например, запечатва в спомените както животното, така и мястото. Трима невролози от "Рикен" са открили как тази информация се интегрира в предварително съществуващи мисловни карти при плъхове.
Изследователите са установили, че гризачите подсилват спомените за негативни преживявания на познати места, като ги възпроизвеждат с предимство в съзнанието си.
Откритието им може да намери приложение в лечението на заболявания при хората, като например посттравматично стресово разстройство (ПТСР).
Когато едно животно изследва ново място, то генерира мисловна карта на района, която по-късно може да си припомни. Тази мисловна карта се създава от специални неврони, познати като клетки на мястото, които се намират в хипокампуса. Различни клетки на мястото се задействат, докато животното се движи из района. Когато обаче се върне на място, което е посещавало преди, същата клетка на мястото се задейства отново.
Този механизъм за картографиране вече е добре разбран, но оставаше неясно как животните включват спомени за неща, които им се случват, когато посещават отново картографирано по-рано място.
Значимите събития се запечатват в паметта заедно с мястото, на което са се случили, докато незначимите подробности е по-вероятно да бъдат забравени, обясняват учените.
"Например, ако се разхождате по позната пътека, вероятно няма да си спомните всички подробности за нея", казва Джошуа Джохенсън от изследователския екип. "Ако обаче се появи мечка и ви нападне, ще си спомните много подробности за животното, както и за заобикалящата ви среда. Искаме да разберем как се формират тези по-сложни спомени", допълва експертът.
Джохенсън, съвместно с колегите си Джейк Ормънд и Саймън Серка, е установил, че невроните, в които се съхраняват негативните преживявания, се намират отделно, но в съседство с клетките на мястото в хипокампуса, и че спомените се подсилват чрез повторение на преживяването.
Работата на тримата учени е публикувана в "Джърнъл ъв нюросайънс" (The Journal of Neuroscience).
