Настроението на хора, които страдат от клинична депресия, се подобрява значително, когато слушат класическа музика, съобщи „Медикъл експрес“, позовавайки се на китайски учени.
Според учените независимо дали става дума за Бах, Бетовен или Моцарт, широко известно е, че класическата музика може да повлияе на настроението на човека.
„Нашето изследване обединява областите на неврологията, психиатрията и неврохирургията, като осигурява основа за всякакви изследвания, насочени към взаимодействието между музиката и емоциите“, каза водещият автор Бомин Сун, директор и професор в Центъра за функционална неврохирургия в Шанхайския университет „Цзяо Тун“.
За целите на проучването са изследвани 13 пациенти, страдащи от депресия. Неврофизиолозите са установили връзка между две области на мозъка, които отговарят за обработката на емоциите. Учените искат да проучат как човешката нервна система се влияе от класическата музика, която често се използва като част от различни терапии за борба с клиничната депресия.
Изследователите установяват, че музиката генерира антидепресивен ефект чрез синхронизиране на невронни връзки между зоната за обработката на сетивна и на емоционална информация.
Пациентите, участващи в проучването, са разпределени в две групи - с ниска или с висока степен на музикална възприемчивост. Лицата от групата с висока оценка на музиката демонстрират по-значителна невронна синхронизация и по-добър антидепресивен ефект, докато тези от групата с ниска оценка на музиката показват по-слаби резултати. Чрез групирането на пациентите изследователите успяват да проучат по-точно антидепресивните механизми на музиката и да предложат персонализирани планове за музикална терапия, които биха подобрили резултатите от лечението.
Изборът музика е продиктуван от факта, че участниците не би трябвало да познават произведенията, за да се избегнат всякакви смущения, които биха могли да възникнат от субективното отношение.
„Искаме в бъдеще да си сътрудничим с лекари, музикални терапевти, компютърни специалисти и инженери. Планираме да разработим серия от цифрови здравни продукти, базирани на музикалната терапия, като например приложения за смартфони и преносими устройства“, каза Сун.
Откритията на учените са публикувани в статия в научното списание "Сел рипортс".
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Според учените независимо дали става дума за Бах, Бетовен или Моцарт, широко известно е, че класическата музика може да повлияе на настроението на човека.
„Нашето изследване обединява областите на неврологията, психиатрията и неврохирургията, като осигурява основа за всякакви изследвания, насочени към взаимодействието между музиката и емоциите“, каза водещият автор Бомин Сун, директор и професор в Центъра за функционална неврохирургия в Шанхайския университет „Цзяо Тун“.
За целите на проучването са изследвани 13 пациенти, страдащи от депресия. Неврофизиолозите са установили връзка между две области на мозъка, които отговарят за обработката на емоциите. Учените искат да проучат как човешката нервна система се влияе от класическата музика, която често се използва като част от различни терапии за борба с клиничната депресия.
Изследователите установяват, че музиката генерира антидепресивен ефект чрез синхронизиране на невронни връзки между зоната за обработката на сетивна и на емоционална информация.
Пациентите, участващи в проучването, са разпределени в две групи - с ниска или с висока степен на музикална възприемчивост. Лицата от групата с висока оценка на музиката демонстрират по-значителна невронна синхронизация и по-добър антидепресивен ефект, докато тези от групата с ниска оценка на музиката показват по-слаби резултати. Чрез групирането на пациентите изследователите успяват да проучат по-точно антидепресивните механизми на музиката и да предложат персонализирани планове за музикална терапия, които биха подобрили резултатите от лечението.
Изборът музика е продиктуван от факта, че участниците не би трябвало да познават произведенията, за да се избегнат всякакви смущения, които биха могли да възникнат от субективното отношение.
„Искаме в бъдеще да си сътрудничим с лекари, музикални терапевти, компютърни специалисти и инженери. Планираме да разработим серия от цифрови здравни продукти, базирани на музикалната терапия, като например приложения за смартфони и преносими устройства“, каза Сун.
Откритията на учените са публикувани в статия в научното списание "Сел рипортс".
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
