Американски учени направиха експеримент с 35 доброволци и сканирани изображения на процесите в мозъка им, за да докажат благотворното влияние на дълбокия сън върху ефекта от травматичните събития в живота на човека. Авторите на проучването обясняват, че са открили връзка между сънуването и болезнените спомени.
Екип на Калифорнийския университет в Бъркли е провел експеримента, в който на участниците са били показани 150 впечатляващи изображения, които въздействат на емоционално ниво, разказва BBC. Хората са били разделени на две групи. И на двете групи снимките са били показани втори път. Едната е отделила известно време за сън след първото показване на изображенията, другата не. След това мозъкът на всички е бил сканиран, за да се изследват процесите в него и реакциите от експеримента.
При участниците, които са отделили известно време за сън между двете сесии със снимките, е била регистрирана по-малка активност в амигдалата, която е свързана с негативните емоции. При тях в предния дял на мозъка, който отговаря за рационалното мислене, е бил по-активен.
На повечето хора днес се налага да се справят с травматични събития в някакъв етап на живота си, отбелязват изследователите. При някои от тях може да възникне болезнено състояние на посттравматичен стрес. Той прави жертвите на инциденти некомуникативни, води до изпадане в състояние на емоционално объркване и в непрекъсната защитна позиция дълго след болезненото събитие.
Учените смятат, че 20%-25% от съня, в който сънуваме, наречен още фаза на БДО или бързо движение на очите, играе съществена роля в обработването на спомените от последните травматични събития. Те твърдят, че подробните изследвания на тази част от съня могат да помогнат значително в лечението на посттравматичния стрес.
За още любопитни новини и снимки харесайте страницата на Dariknews.bg във Facebook тук
Екип на Калифорнийския университет в Бъркли е провел експеримента, в който на участниците са били показани 150 впечатляващи изображения, които въздействат на емоционално ниво, разказва BBC. Хората са били разделени на две групи. И на двете групи снимките са били показани втори път. Едната е отделила известно време за сън след първото показване на изображенията, другата не. След това мозъкът на всички е бил сканиран, за да се изследват процесите в него и реакциите от експеримента.
При участниците, които са отделили известно време за сън между двете сесии със снимките, е била регистрирана по-малка активност в амигдалата, която е свързана с негативните емоции. При тях в предния дял на мозъка, който отговаря за рационалното мислене, е бил по-активен.
На повечето хора днес се налага да се справят с травматични събития в някакъв етап на живота си, отбелязват изследователите. При някои от тях може да възникне болезнено състояние на посттравматичен стрес. Той прави жертвите на инциденти некомуникативни, води до изпадане в състояние на емоционално объркване и в непрекъсната защитна позиция дълго след болезненото събитие.
Учените смятат, че 20%-25% от съня, в който сънуваме, наречен още фаза на БДО или бързо движение на очите, играе съществена роля в обработването на спомените от последните травматични събития. Те твърдят, че подробните изследвания на тази част от съня могат да помогнат значително в лечението на посттравматичния стрес.
За още любопитни новини и снимки харесайте страницата на Dariknews.bg във Facebook тук
