Дали сиестата е тайно оръжие за по-добро здраве? Този въпрос предизвиква противоречиви мнения сред учените от десетилетия, но едно е сигурно: следобедната дрямка влияе на функционирането на организма ни.
В неотдавнашно проучване, публикувано в научното списание „Obesity“, екип от испански учени разглежда въпроса за дрямката. Техните открития хвърлят нова светлина върху връзката между продължителността и мястото на дрямката и няколко метаболитни маркера, включително затлъстяването.
Проучването е проведено с повече от 3000 испанци от Мурсия.
Установено е, че тези, които са подремвали дълго - повече от 30 минути, са имали 2% по-висок индекс на телесна маса - мярка за телесното тегло спрямо ръста, от тези, които не са подремвали.
Освен това рискът от затлъстяване при тях е с 23% по-висок, а рискът от метаболитен синдром - група от заболявания, които увеличават риска от развитие на сърдечносъдови заболявания, е с 40% по-висок.
От друга страна, рискът от високо кръвно налягане при хората, които дремват за кратко - по-малко от 30 минути, намалява с 21%.
"Дългата дрямка се свързва с увеличаване на индекса на телесната маса на метаболитния синдром, триглицеридите, глюкозата и кръвното налягане", каза Марта Гараулет, автор на изследването и професор по физиология в Университета на Мурсия, Испания.
"За разлика от нея, когато дрямката е кратка, виждаме, че тя се свързва с намаляване на вероятността от високо кръвно налягане, така че в
известен смисъл дрямката става своеобразен защитен механизъм".
Проучването стига до заключението, че продължителността на дрямката трябва да се счита за "релевантна при затлъстяването", но резултатите сочат само "асоциации", а не официална причина и следствие.
С други думи, изследователите са направили "релевантни" асоциации между хората, които например подремват по-дълго и имат по-висок риск от затлъстяване, но това не означава непременно, че тези хора са с наднормено тегло, защото подремват дълго. Нито пък, че тези хора си подремват заради теглото си.
Култура и дрямка
Миналата година Гараулет ръководи друго проучване в Биобанката на Обединеното кралство с 450 000 души и откри 127 генетични варианта, свързани с дрямката: "Колкото по-висока е генетиката на дрямката, толкова по-висока е честотата на дрямката", каза Гараулет пред Евронюз. „Това би помогнало да се обясни защо някои хора са неспособни да дремват".
В английското проучване - за разлика от испанското, е използвана статистическа техника, използвана в генетичните изследвания за проучване на причинно-следствените връзки между рисковите фактори и здравните резултати, наречена Менделеева рандомизация. Техниката позволява на екипа на Гараулет да посочи "потенциални причинно-следствени връзки между по-честата дневна дрямка, по-високото кръвно налягане и обиколката на талията".
Констатациите на испанските учени не са толкова убедителни, тъй като при тях не е използвана статистическа техника. Въпреки това те предлагат нов поглед върху дрямката.
Британското проучване е проведено сред население на средна възраст 60 години, "при което дрямката не е навик на тази култура", казва испанският учен. Ето защо тя е била любопитна да види какво се случва в извадка от по-млади хора с по-малко заболявания, но и в страна, където има солидна култура на сиеста и високи температури.
Горещината е била от значение, защото предишни проучвания са показали, че сиеста-гените на се активират от топлината.
"Летните температури активират гена PER3, който е часовият ген, иницииращ дрямката, което би обяснило защо в Средиземноморието има по-голяма склонност към дрямка по обяд, отколкото в скандинавските страни.“
Някои хора нямат гени за сиеста, обясни ученият, "ако обаче имате такива, тогава този ген за сиеста може да се активира в по-топлите райони и да ви се прииска да спите през деня".
Испанските заключения уточняват тези, получени от английската банка, и Гараулет успява да оцени не само по-фините аспекти на епизодите на сън през деня - а именно как продължителността на сиестата влияе върху здравето на оценяваните лица, но и че мястото, където хората спят, влияе върху ползите за здравето.
"Съществува положителна връзка между кратките дремки и подобряването на кръвното налягане, особено ако спите във фотьойл или на диван, а не в леглото", казва Гараулет.
Изглежда, че на хората не е съдено да имат големи промени в позата през деня, тъй като това може да повиши кръвното налягане, обясни тя.
В унисон с нейните открития, свързващи затлъстяването с дългите дрямки, Гараулет, която е гост-професор в Харвард, наскоро публикува друго изследване, в което се стига до заключението, че хората, които дълго дремят, е по-вероятно да имат променен ритъм на ензима, наречен липаза, който играе решаваща роля в храносмилането и метаболизма на хранителните мазнини.
Дрямката прави служителите по-работоспособни
Гараулет заяви, че разбирането на научните основи на дрямката може да помогне да се препоръчат нови методологии за подобряване на работата на служителите.
Предишни проучвания са установили, че кратките дремки са свързани с подобряване на работната памет, както и с по-добра работоспособност и бдителност, особено при лица, лишени от сън, но дългосрочните ефекти на обичайната дрямка върху риска от хронични заболявания остават спорни.
"Ето защо това е тема, която представлява интерес, тя ще помогне да се види дали дрямката трябва да се препоръчва или не, за да се получат всички тези ползи на работното място", казва Гараулет, "но са необходими още изследвания."
За да се определят заключенията относно метаболитния риск или затлъстяването, изследователите се нуждаят от много месеци с едни и същи субекти, "а не е възможно да се постави човек, който никога не дреме или няма генетиката да дреме, да дреме всеки ден или да се накарат тези, които дремят, да не дремят в продължение на шест месеца", казва тя.
Въпреки че провеждането на рандомизирани кръстосани проучвания може да бъде предизвикателство, предишни дългосрочни проучвания са предоставили доказателства за ползите от сиестата за нашето здраве. През 2007 г. проучване, проведено от Харвардското училище по обществено здраве, показа, че дрямката допринася за по-ниските нива на сърдечни заболявания, наблюдавани в средиземноморските страни.
Според резултатите редовната дрямка може да намали смъртността от сърдечни заболявания с цели 37 %, което представлява полза от същия порядък като тази, свързана с намаляването на холестерола, здравословното хранене или физическите упражнения.
Съвременният начин на живот е оказал значително влияние върху честотата, продължителността и времето на съня и макар че изследванията на дрямката може и да не предоставят убедителни доказателства, съществува огромно количество научна литература в подкрепа на идеята, че нищо не е по-важно за нашето здраве, щастие и продуктивност от добрия нощен сън.
В неотдавнашно проучване, публикувано в научното списание „Obesity“, екип от испански учени разглежда въпроса за дрямката. Техните открития хвърлят нова светлина върху връзката между продължителността и мястото на дрямката и няколко метаболитни маркера, включително затлъстяването.
Проучването е проведено с повече от 3000 испанци от Мурсия.
Установено е, че тези, които са подремвали дълго - повече от 30 минути, са имали 2% по-висок индекс на телесна маса - мярка за телесното тегло спрямо ръста, от тези, които не са подремвали.
Освен това рискът от затлъстяване при тях е с 23% по-висок, а рискът от метаболитен синдром - група от заболявания, които увеличават риска от развитие на сърдечносъдови заболявания, е с 40% по-висок.
От друга страна, рискът от високо кръвно налягане при хората, които дремват за кратко - по-малко от 30 минути, намалява с 21%.
"Дългата дрямка се свързва с увеличаване на индекса на телесната маса на метаболитния синдром, триглицеридите, глюкозата и кръвното налягане", каза Марта Гараулет, автор на изследването и професор по физиология в Университета на Мурсия, Испания.
"За разлика от нея, когато дрямката е кратка, виждаме, че тя се свързва с намаляване на вероятността от високо кръвно налягане, така че в
известен смисъл дрямката става своеобразен защитен механизъм".
Проучването стига до заключението, че продължителността на дрямката трябва да се счита за "релевантна при затлъстяването", но резултатите сочат само "асоциации", а не официална причина и следствие.
С други думи, изследователите са направили "релевантни" асоциации между хората, които например подремват по-дълго и имат по-висок риск от затлъстяване, но това не означава непременно, че тези хора са с наднормено тегло, защото подремват дълго. Нито пък, че тези хора си подремват заради теглото си.
Култура и дрямка
Миналата година Гараулет ръководи друго проучване в Биобанката на Обединеното кралство с 450 000 души и откри 127 генетични варианта, свързани с дрямката: "Колкото по-висока е генетиката на дрямката, толкова по-висока е честотата на дрямката", каза Гараулет пред Евронюз. „Това би помогнало да се обясни защо някои хора са неспособни да дремват".
В английското проучване - за разлика от испанското, е използвана статистическа техника, използвана в генетичните изследвания за проучване на причинно-следствените връзки между рисковите фактори и здравните резултати, наречена Менделеева рандомизация. Техниката позволява на екипа на Гараулет да посочи "потенциални причинно-следствени връзки между по-честата дневна дрямка, по-високото кръвно налягане и обиколката на талията".
Констатациите на испанските учени не са толкова убедителни, тъй като при тях не е използвана статистическа техника. Въпреки това те предлагат нов поглед върху дрямката.
Британското проучване е проведено сред население на средна възраст 60 години, "при което дрямката не е навик на тази култура", казва испанският учен. Ето защо тя е била любопитна да види какво се случва в извадка от по-млади хора с по-малко заболявания, но и в страна, където има солидна култура на сиеста и високи температури.
Горещината е била от значение, защото предишни проучвания са показали, че сиеста-гените на се активират от топлината.
"Летните температури активират гена PER3, който е часовият ген, иницииращ дрямката, което би обяснило защо в Средиземноморието има по-голяма склонност към дрямка по обяд, отколкото в скандинавските страни.“
Някои хора нямат гени за сиеста, обясни ученият, "ако обаче имате такива, тогава този ген за сиеста може да се активира в по-топлите райони и да ви се прииска да спите през деня".
Испанските заключения уточняват тези, получени от английската банка, и Гараулет успява да оцени не само по-фините аспекти на епизодите на сън през деня - а именно как продължителността на сиестата влияе върху здравето на оценяваните лица, но и че мястото, където хората спят, влияе върху ползите за здравето.
"Съществува положителна връзка между кратките дремки и подобряването на кръвното налягане, особено ако спите във фотьойл или на диван, а не в леглото", казва Гараулет.
Изглежда, че на хората не е съдено да имат големи промени в позата през деня, тъй като това може да повиши кръвното налягане, обясни тя.
В унисон с нейните открития, свързващи затлъстяването с дългите дрямки, Гараулет, която е гост-професор в Харвард, наскоро публикува друго изследване, в което се стига до заключението, че хората, които дълго дремят, е по-вероятно да имат променен ритъм на ензима, наречен липаза, който играе решаваща роля в храносмилането и метаболизма на хранителните мазнини.
Дрямката прави служителите по-работоспособни
Гараулет заяви, че разбирането на научните основи на дрямката може да помогне да се препоръчат нови методологии за подобряване на работата на служителите.
Предишни проучвания са установили, че кратките дремки са свързани с подобряване на работната памет, както и с по-добра работоспособност и бдителност, особено при лица, лишени от сън, но дългосрочните ефекти на обичайната дрямка върху риска от хронични заболявания остават спорни.
"Ето защо това е тема, която представлява интерес, тя ще помогне да се види дали дрямката трябва да се препоръчва или не, за да се получат всички тези ползи на работното място", казва Гараулет, "но са необходими още изследвания."
За да се определят заключенията относно метаболитния риск или затлъстяването, изследователите се нуждаят от много месеци с едни и същи субекти, "а не е възможно да се постави човек, който никога не дреме или няма генетиката да дреме, да дреме всеки ден или да се накарат тези, които дремят, да не дремят в продължение на шест месеца", казва тя.
Въпреки че провеждането на рандомизирани кръстосани проучвания може да бъде предизвикателство, предишни дългосрочни проучвания са предоставили доказателства за ползите от сиестата за нашето здраве. През 2007 г. проучване, проведено от Харвардското училище по обществено здраве, показа, че дрямката допринася за по-ниските нива на сърдечни заболявания, наблюдавани в средиземноморските страни.
Според резултатите редовната дрямка може да намали смъртността от сърдечни заболявания с цели 37 %, което представлява полза от същия порядък като тази, свързана с намаляването на холестерола, здравословното хранене или физическите упражнения.
Съвременният начин на живот е оказал значително влияние върху честотата, продължителността и времето на съня и макар че изследванията на дрямката може и да не предоставят убедителни доказателства, съществува огромно количество научна литература в подкрепа на идеята, че нищо не е по-важно за нашето здраве, щастие и продуктивност от добрия нощен сън.
