Какво би бил социализмът без Москвича, натоварен с щайги с ягоди или картофи
Съветските и източноевропейските автомобили са силна и неразделна част от българското битие. Все по-малко виждаме Лади и Трабанти, но когато това се случи, по-възрастните от нас винаги си спомнят за времената преди демократичните промени. Тези четириколесни коли никога не са се славили с особено приятен за окото дизайн, но от друга страна доста от тях и днес могат да сложат в малкия си джоб някои прехвалени западни високотехнологични автомобили. Ето колите, които оставиха най-трайни спомени в българския шофьор:
Лада 2101
Започва живота си като Fiat 124, който предлага просторна кабина, пружини на задното окачване и дискови спирачки на четирите колела. И докато Fiat постепенно разви идеите си, най-вече като дизайн, Лада сякаш застина във времето и до самия си край продължи да изглежда като тухла на колела. Десетки милиони автомобили от този модел са произведени от 1970 до 2012 година. А дори днес модификациите ВАЗ 2110, 2105 и 2107 продължават да се произвеждат край Кайро, Египет.
Лада Нива
Родоначалникът на модерните кросоувъри, който вдъхнови Suzuki да направи Vitara. В момента у нас се продава за 16 000 лв с найлоните на седалките, което продължава да е отлична сделка. Да, ще трябва да се примирите със спартанското оборудване, но има възможност и за добавяне на екстри. При всички положения Нива е една от гордостите на съветския автомобилен ум, който и днес се представя повече от достойно на и извън пътя.
Трабант
Уникален мъник, сътворен от памучни отпадъци и фенолова смола. За разлика от стотици други автомобили, двуцилиндровият му двигател е разпознаваем далеч преди да видите комичното купе да се задава. В периода 1957 – 1991 са произведени 3.7 милиона броя в родината му ГДР. Днес останалите в движение са с колекционерска стойност.
Разнообразието на стоки в ГДР не е било особено голямо. Затова и единствената алтернатива на Трабант е по-големият Вартбург, базиран на дизайн на БМВ от 1938 година. Снабден е с двутактов двигател с обем 993 куб. см с три цилиндъра. Голямото му предимство обаче е елементарната технология. Агрегатът има само 7 основни движещи се компонента, което го прави лесен за поддръжка дори за автомобилни лаици. Производството и търсенето му обаче толкова се разминават по онези времена, че понякога се налага да се чака и 10 години, след като машината е платена, за да стигне до собственика си.
Юго
Възпитаникът на завода в Крагуевац се произвеждаше съвсем доскоро – поточната линия спря през 2008 година след 28 години вярна служба на югославската, а след това и на сръбската икономика. Юго е вдъхновено от Фиат 127 и предлага напречно разположен двигател и предно задвижване. В края на 80-те прави плах опит да пробие на американския и британския пазар, но успехът така и не отваря вратата на югославския автомобилопроизводител.
Когато Москвич открива своя магазин в Лондон през 1969 година, 300 от доставените 412 броя се разпродават като топъл хляб. Очевидно екзотичен на Запад, тук ние сме повече от свикнали с този седан, оцеляващ през жестоките препятствия на времето. Най-голямото му достойнство се крие под капака. Някои смятат, че 1.5-литровият, 4-цилиндров двигател е вдъхновен от M10 агрегата на БМВ. Освен това е изключително издръжлив на натоварване – в спомените на хората винаги изниква поне един такъв, очукан и клекнал на една страна, натоварен с щайги с ягоди или картофи.
